Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Казват, че доброто място в историята на политиците и лидерите се осигурява не от техните славни или срамни дела, а от историците, които в последна сметка фиксират в съзнанието на следващите поколения мнението за една или друга историческа личност. Не е задължително да бъдат само позитивни герои, защото в зависимост от аршина на съответното време много исторически личност могат лесно да преминават от графата "герои" в графата "злодеи". Въпрос на разкрития и контекст.

Христоматийният пример са траките, за които знаем от гръцките историци, които вероятно съзнателно са си свършили работата, но някак си е странно, че са премълчали важни истини от живота и наследството на траките. Пропуснали са, направо са скрили редица достойнства, за да откроят значимостта и постиженията на древните траки, вероятно за да обслужат конкретна конюнктурна потребност в историческото отразяване на конкурентите от древна Гърция.

Когато попитали Дън Сяо Пин за мнението му за френската буржоазна революция, той след кратък размисъл отговорил: "Прекалено е рано да се каже". 200 години му били малкоq за да оцени последствията. Ще кажете - типично за човек в заника на живота си, когато близостта до вечността му дава възможност да се оттласка от земните мерки за време и значимост.

Вероятно е отговарял на журналисти, които винаги искат незабавно и цялата истина. Ако може.

Така и текущата битка за наследството и мястото в историята на президента Плевнелиев, която премина всякакви граници на приличие и допустимост. Ако не друго поне трябва да изчакаме, точно както даваме сто дни на новия президент, да изчакаме

поне сто дни,

за да изпробваме негативния си словесен багаж.

Хората на Мултигруп се стараят оценките за неговото президентство да бъдат в тъмни краски, за да блокират перспективите за неговата бъдеща кариера, както и "тежестта" му в бъдещия обществен и политически живот. Най-вече искат да блокират възможността за следващ Плевнелиев на върха на българската държава.

Едно от слабите места на демократите след 1989 година е, че в малките отрязъци от време, докато бяха на власт или със силно обществено присъствие, те не направиха много, за да възстановят балансите на историята и да разкажат недоразказаната част от нашата история. Радваха се на властта, без да съзнавам нейната преходност и нуждата да се работи за историята.

Затова не се чудете, че новите поколения "естествено" раждат русофили и националисти. След като в историята, която се учи в българските училища, гъмжи от светли примери на Освободителната мисия на Русия, но се пропуска казаното от великаните ни Левски, Каравелов, Ботев, дори от лидерите на социалистите като Димитър Благоев и Георги Кирков - как новите поколения, особен с лява партийна писта, да не възпроизведат статуквото в казионната историческа наука.

Ако случайно се прокраднат трудове като Хрониките на Стефан Цанев, или непубликуваните работи при социализма на Симеон Радев, на томовете на Янко Гочев и много други, то това е изключение и като правило плод на индивидуална инициатива, а не на държавна политика.

Вижте ни паметниците - паметникът на Стефан Стамболов е дарение на Мултигруп(!?),а при откриването Димитър Иванов, който получи отличия за вярност към Русия лично от премиера Медведев, държи реч. Ако това не е кощунство, здраве му кажете. Не твърдя, че в този си вид паметникът е лош или не е въздействащ, но има и прочит в посланието - тези които се опълчват срещу Русия,

остават с разцепена глава

и това е буквално издялано в камък.

Тези хора искаха и почти успяха да откраднат историята, защото видни русофили днес се кичат с ръководството на национални комитети на почти всички български възрожденци, политици или писатели - сякаш за да гарантират, че тяхната памет няма да се обърне срещу покровителите ни от Русия. Представете си Стамболов, колкото и да е абстракция, че знаеше какъв му е паметникът и че русофил е шеф на националния му комитет!? Това е предателство, а ние сме съучастници в него.

Вместо това президентът Плевнелиев успя да балансира историята и да изтрие прахта от паметта на много велики българи, като и даде държавно признание - и на загиналите по концлагерите, и за горяните, и за Никола Петков и за много други, които политическата коректност във времето беше подтиснала като памет.

В малкия промеждутък, в който му позволиха да бъде държавен глава, президентът Плевнелиев свърши много, при това без да се самоизтъква. Не непременно защото се е стремял към дискретност, а защото нямаше комфорта на медиите. Поне такъв, какъвто имаше Георги Първанов, който се самоопределя като успешен и нарича управлението си "ера"?! Бъдете сигурни, че много хора ще се постараят

тази щампа да остане в историята

и така бъдещите поколения да възприемат неговото президентство.

Съвременните претворения на Мултигруп няма да пожалят нито време, нито средства, за да наложат мнението в историческата памет за президента Плевнелиев като слаб, безхарактерен и зависим президент.

Опорните точки звучат и в думите на новия президент, който стига да прозрението за това, че Русия е враг, е хрумване или избор на Росен Плевнелиев, а не отражения на обективна действителност, фиксирана в официални документи на ЕС, на Европейския парламент и НАТО позиция.

Нека бъдем наясно - налаганата представа за това, че България е традиционно русофилска нация е огромна манипулация, върху която стъпва лъжата за предопределения ни нисък капацитет за синхронизиране на собствените ни с европейските и атлантически ценности.

Лъжа е, че преобладаващите нагласи в българския народ предполагат задължително, дори генетично русофилство и "спънатост" на българските държавни мъже в провеждането на политиката на ЕС и НАТО спрямо Русия. Защото тези нагласи се мерят на фона на въпроса "Искате ли НАТО и ЕС да напада Русия?" в разновидността на санкциите и тогава естествено отговорът на почти всеки нормален европеец е "не". Така и у нас, нищо по-различно.

Но ако проведете проучване и то не само сред фиксирани групи у нас, а сред всички българи в чужбина, с въпрос: "Смятате ли, че вместо да даваме 5 милиарда долара без търг за внос на руски нефт и газ, трябва да въведем европейските стандарти за състезателност чрез открити, прозрачни и състезателни процедури" - какъв отговор ще получите? Същото се отнася и до проекта „Белене“, и до опитите да бъдат ограбени активите на КТБ с участието на руски банки. Изобщо, поставяте въпроса на подозирани като преобладаващи русофили български граждани на кантара на собствената и материална изгода - колко пари им вземат от джоба - и от проруските симпатии на българите няма да остане и помен.

Питайте българите: "Смятате ли, че генерал Иван Колев е български герой?". И ще видите колко им е русофилството.

Питайте: "Смятате ли, че е проява на патриотизъм и национална гордост, че всички централни улици в София - там където са символите на българската държавност - Парламент, ПрезиденТство, Министерски съвет, Конституционен съд, БНБ и т.н. са наречени на името на чужди царе, генерали и дипломати, а националните ни герои и величия се в тяхната периферия?". Кой попаднал за пръв път отвън чужденец ще добие впечатление, че сме се освободили... Питайте и ще видите доколко любовта към България е по-силна от любовта към Освободителката.

Когато смените контекста и мярата за оценка на стореното, ще разберете, че не позициите на президента Плевнелиев по политиката на президента Путин са били непопулярни и са го отделили от преобладаващото мнение сред българската общественост. Не липсата на повече България у Плевнелиев е проблем, а достатъчното присъствие на Европа в наши български политици, които сега се опитват да манипулират общественото мнение, за да оправдаят собственото си безсилие.

Президентът Плевнелиев е в друга орбита по отношение на политически и човешки морал, оценено спрямо много предишни български президенти, да не говорим политици. Представяте ли си - политици, символ на гранд корупцията и покварата, сега имат наглостта да съдят Плевнелиев. "Успешният" президент Първанов съдейства за съкрушителен удар на българската икономика и държава - достатъчно е да отчетем ефекта на енергийния шлем. Това са минимум 5 милиарда лева доказана щета. Ако това - да причиниш щети за милиарди - е задължително условие да оцениш някого като успешен, значи Плевнелиев няма шанс.

След приключването на мандата си Първанов разкри, че е станал неусетно (семейно, не лично) мултимилионер, и най-вече хотелиер. В други държави и страни,

това се нарича гранд корупция,

хората се разследват и влизат в затвора. А тук прокуратурата разследва поръчка за телефонни централи.

Колкото и да се мъчат да намерят нещо (бъдете уверени, че Цацаров и Пеевски работят на високи обороти) няма да успеят да намерят нищо по отношение изрядност и почтеност за президента Първанов. Както не намериха и за президента Стоянов.

По мярата на Първанов - Плевнелиев е направо светец, вероятно защото влезе заможен в президентството и можеше да си го позволи. А сега си представете дали изобщо е възможно президентът Плевнелиев да произнесе думите, че не е останал "валат" от пребиваването си във властта. И това да бъде новата нормалност?!

В клетвената си реч Румен Радев има много тревожен текст, в който той определя бъдещото си поведение в ЕС и НАТО като приятел на Русия. Не като глас на ЕС и НАТО в Русия, а на Русия в ЕС и НАТО. Ето Ви ключова разлика с президента Плевнелиев. Не е негов проблем, че средата в България е пропита с проруска екстремност, на фона на която съгласувани и нормални позиции на ЕС и НАТО звучат като анти-руски. Нашите съюзници не са длъжни да споделят комплекса за малоценност на българските политици и особено миопията им по отношение на руската опасност. Факт е, че Европа е богата, а ние бедни и неуверени.

Това, за което дори лидерите на ГЕРБ обвиняват Плевнелиев е, че озвучава и популяризира евроатлантически позиции у нас, за да нормализира средата, а не обществото да свиква с политкоректността, че сме в руска орбита. Не политиците трябва да отразяват мнимото русофилство на нацията, а нацията трябва да се настройва от политиците към европейските стандарти и ценности.

Преди да мрънкаме, че Тръмп ще ни остави в руската сфера на влияние, което е поредната опорна точка, ние сами трябва да се измъкнем ментално от руския си комплекс и страха да провеждаме една или друга линия в политиката си, защото тя може да се хареса или не от Москва.

Очернянето на наследството на Плевнелиев обслужва и конкретна непосредствена конюнктура - страхуват се той да не се намеси с позициите си в предстоящите избори. Не като подкрепи една или друга партия, а като отстоява поведение и становища, които могат да сплотят и мобилизират електората.

Нормално Кой? му има "зъб", най-вече защото се опълчи срещу Пеевски и в много отношения благодарение на него правителството на Орешарски загуби височина и доверие, и в последна сметка трябваше да подаде оставка. Само това е достатъчно, за да могат тези кръгове да инвестират получени от корпуционни сделки десетки милиони в битката за наследството на Плевнелиев, дори след като сдаде поста си.

Над 80 процента от българските граждани бяха шокирани от вестта за гласуването на Пеевски за шеф на ДАНС. Позицията на Плевнелиев в този смисъл отразяваше широко и преобладаващо обществено настроение. Кой от другите държавни мъже реагира?

Той ли бе активната страна в свалянето на доверието от правителството на Орешарски или Кой?, с безумните си решения? И по тази точка  президентът се държа безупречно и може да остане в историята като държавния глава, който

не позволи държавата да бъде пленена

Това е заслуга, плюс, а не негов минус.

Със сигурност Плевнелиев не е бил винаги на едно и също високо равнище. Имаше моменти, в които на много хора им се искаше да бъде по-критичен към едни или други позиции и реакции на правителството на БСП и ДПС, и последвалото на ГЕРБ.

Замълча, когато фалираха КТБ и така неволно се съгласи да съучаства в разграбването й. Макар и да нямаше ръководна роля, предпочете да играе системен играч и да не клати лодката.

Той знае много, вероятно дори прекалено много, което е опасно за някои, включително по операцията на руските специални служби за предотвратяване на кандидатурата му за следващ мандат. Да, президентът Плевнелиев беше предаден от своите, в традиционен за българската история казус. Лидерите на ГЕРБ се сетиха сега да раздават високи оценки, но забравят, че се срещнаха с Решетников и поеха ангажимент да не го издигат и да повярват на "нагласената" от РИСИ социология, че е неизбираем. Сега имат остра нужда от авторитета на Плевнелиев, особено след прозападния електорат. Класика в жанра - първо предаваш, след това ухажваш. Сигурен съм, че от тук нататък Росен Плевнелиев ще има по-малко нужда от ГЕРБ, отколкото ГЕРБ от него. Защото той има принципи, а те имат интереси.

Спомням си, че бях шокиран от посещението му на игрите в Сочи и то във време, в което почти никой западен лидер не искаше да сподели "славата" на Путин и най-вече - да поговори с него. От чутото там вероятно се определя и по-нататъшната му позиция срещу политика лично на Путин.

Бъдете сигурни - руският президент знае как да мачка колебливи лидери, особено наши, които идват на среща с комплекс за малоценност или дълг към Русия. На пръстите на едната ръка са хората, които при посещение в Москва са съумявали да говорят като равен с равен, и да прекъсват в зародиш опити за натиск.

Не очаквайте от критикуващите сегашния ни президент да проявят мъдростта на Дън Сяо Пин - нито я имат, нито Кой? ще им позволи да я проявяват. Медиите и анализаторите на Пеевски и сие ще продължават руската операция срещу Плевнелиев, защото имат материален интерес и защото неутрализацията му остава ключова задача. Дълбоки анализи, разсъждения, аргументация, съдържание не очаквайте. Плащат им за информационни битки, за тролене без да задават въпроси.

Ако на всяка цена трябва да дадете оценка днес и сега - сравнете с Първанов. Няма да Ви бъде трудно. Единият Ви бръкна в джоба. Ако Ви е харесало - тогава имате пълното право да критикувате и мразите Плевнелиев.

Той просто не е един от Вас

Умишлено оставам настрана личните и семейни драми. Там просто не е морално да се правят сравнения. Плевнелиев няма от какво да се срамува, дори когато проронваше сълзи "в ефир".

Той бе и остана нормален човек - един от Нас.