Марк Тисен, The Washington Post

Русия не воюва против ИД. По данни на Института за изучаване на войната, Русия нанася въздушни удари най-вече по териториите, контролирани от други сунитски групировки, които президентът на Сирия Башар Асад смята за заплаха -включително и по бунтовниците обучени и свързани със САЩ.

Всичко това се обяснява с факта, че стратегическа цел за Русия е не унищожението на "Ислямска държава", а помощта за поддържания от Иран режим на Асад. Освен това Русия иска да принуди Запада също да го подкрепи. След унищожаването на умерената опозиция, светът ще бъде принуден да избира между Асад и ИД.

Изглежда президентът Обама не разбира това. През миналата седмица той наивно заяви, че Русия не трябва да атакува въстаниците, подкрепяни от САЩ, тъй като умерената опозиция ще е нужна в преходния период между режима на Асад и следващо правителство.

Но нали Путин точно заради това ги бомбардира.

Второ, руската намеса фактически ще укрепи "Ислямска държава". Унищожавайки умерената опозиция Русия тласка всички сунитски организации в ръцете на "Ислямска държава и поддържаната от "Ал Кайда" и "Джабхат ан Нусра", превръщайки тези организации в единствен опитмален вариант за мнозинството от населението, което е против Асад, дори и да не споделя

радикалната идеология на терористите

Това ще доведе до радикализация на конфликта и ще направи Сирия още по-привлекателна за джихадистите. Това помага на Асад, за когото заплахата от "Ислямска държава" е необходима, за да оправдае несменяемостта на своя режим.

На трето място, възобновеното присъствие на Русия в Сирия подпомага укрепването на позициите на Иран. Неслучайно Русия изпрати военни сили и средства само няколко седмици след като Москва беше посетена от командващия спецподразделението "ел-Кудс" Касем Сулеймани. Иран е шиитското лице на ислямския радикализъм и се превръща във все по-влиятелен играч в Близкия Изток, а нахлуването на Русия подпомага стремежа му за доминация в региона.

Това е изгодно и за двете страни: Русия получава възможност за постоянно военно присъствие в Близкия Изток, получавайки голяма военно-въздушна база в незамръзващите средиземноморски пристанища, от където може да демонстрира сила и да предизвиква САЩ и съюзниците им.

Иран от своя страна получава оръжие и нова коалиция за противодействие срещу влиянието на САЩ в лицето на Русия, Иран Ирак, Сирия и ливанския "Хизбулла".

И именно това е катастрофална заплаха за интересите на САЩ. Както заяви генерал Джек Кин, "в стратегическо отношение руско-иранският алианс е фактор, който променя целия ход на играта в Близкия Изток. Това ще засегне всяко близкоизточна страна, и по всяка вероятност, ще намали влиянието на САЩ".

Четвърто, интервенцията на Русия е опасен сигнал, показващ слабостта на САЩ. Обама обяви война на "Ислямска държава" и обеща да унищожи мрежата от терористични организации. Русия започна своето нахлуване под предлог, че Западът губи тази война, а Русия се притича на помощ. Именно заради нерешителността на Запада в хода на военната кампания 

възникна вакумът, който сега Русия запълва

Тази слабост на Запада в Сирия е заредена с последствия извън пределите на региона. Именно защото Обама не реализира своята политика на "червената линия" след като Асад използва химическо оръжие, даде на Путин смелост да анексира Крим.

При такова наличие на доказателства за слабостта на американците Путин и по нататък ще си позволява да поставя на изпитание решимостта на САЩ да защити съюзниците си от НАТО в Прибалтика или в останалите страни, с които ги свързват задължения в рамките на алианса.

Путин сега разполага с авиобаза, благодарение на която руските изтребители се намират на пет минути полет от Турция-членка на НАТО. Другите противници на САЩ, например, Китай и Северна Корея, също може да се осмелят и да проверят нашата решителност. Слабостта провокира противника към действие.

Когато Русия предупреждава САЩ, настоявайки да "отстъпим встрани", докато тя нанася удари по формированията, които сме обучили и комплектовали за борба с "Ислямска държава", и ние мълчаливо се съгласяваме, останалите, които разчитат на американските гаранции за сигурността си, губят доверието си в нас.

Подкрепата или допускането на руските действия засилва разпространяващото се в региона мнение, че ние действаме заедно с Русия, Иран, Асад, Хизбулла и иракските шиитски въоръжени отряди против нашите традиционни съюзници.

Обама твърди, че Путин е ръководен от чувството си за слабост в своите действия и сам се вкарва в тресавището-както по време на нахлуването на СССР в Афганистан през 1979 година. Дори това да е вярно, това не трябва да ни успокоява особено силно. Какво се случи, след като в крайна сметка руснаците си тръгнаха от Афганистан?

Властта беше завзета от талибаните , те доведоха в страната "Ал Кайда", в резултат на което страната се превърна в убежище за тези, които организираха терористичните атаки от 11 септември 2001 година.

С други думи, за САЩ, руското нахлуване в Сирия, е геостратегическа катастрофа.

Why we shouldn’t let Russia fight the Islamic State

https://www.washingtonpost.com/opinions/why-we-sho...

Превод: Fktor.bg