Доц. Момчил Дойчев*

По времето на социализма тъй като нещата вървели към пълен провал Партията решава да обеси всички. Разбира се, както си му е реда, това трябвало да се гласува и на Общо събрание. Всички, разбира се, се съгласяват с поредното мъдро партийно решение. Но става един работник и пита : „А въженцата, с които ще ни обесите, сами ли да си купим, или ще ни ги осигурите по профсъюзна линия?“

Всъщност на „Кой?“ му трябват повече „Да!“ за да установи и у нас безразделна антиевропейска диктатура като в Русия. Но Президентът и Конституционният съд го спряха. Затова сега „Кой?“ опитва да издигне както удобен корпоративен президент, така и народът, със собствените си ръце да си надене клопа на шията като отговори с радост на

щенията на мафията към безразделна политическа власт

Какво означава всъщност въвеждане в този момент на този вид мажоритарна избирателна система за парламентарните избори? Сам по себе си този познат мажоритарен модел, по който и сега гласуваме за президент и кмет, не е еднозначно добър или лош. Но ако той се приложи и към провеждането на парламентарни избори, това означава да се затворят пътищата за изграждане на партийно-политическа демократична алтернатива на олигархичното посткомунистическо статукво. Защото след като СДС бе ликвидиран от олигархията като такава алтернатива, без да бъде отстранена от властта и ликвидирана основната (пост)комунистическа партия, това отвори пътя на популистката Пандора и доведе до този тежък преход и тези незадоволителни за повечето български граждани резултати от него.

Означава в парламента да влязат максимум само партии, които и сега са удобни за посткомунистическата олигархия и антидемократичните, спонсорирани отвън сили. Да има по-малко партии също само по себе си не е лошо, но зависи какво е качеството на тези партии! А едва ли някой ще отрече, че у нас то е твърде ниско! Мажоритарианизмът ще спре напъните с партийно строителство да се решават частни корпоративни въпроси и да имаме регистрирани над 380 партии и партийки. Това безспорно ще консолидира партийната система. Но настоящият български контекст това ще отвори вратата на практика за безалтернативно управление и следователно за възстановяване на тоталната диктатура в удобна „мека“ форма. А това означава затваряне на пътя към възстановяване на българската независимост като европейска принадлежност и изобщо на пътя на българския народ към свобода и просперитет. Затова „Кой?“ много обича да използва патриотизма и съответно си е

подбрал отдавна полезните патриоти

да му свършат част от работата по ликвидиране на българския патриотизъм. Това Кой? го прави още от времето на Ботев – не си мислете, че Той е от вчера!

Второ въвеждането на задължително гласуване задължително ще докара на „Кой?“ още маса неопитни и неизкушени от политиката гласове. Защото стара истина е, че неопитният и неразбиращ нищо от политика човек много лесно може да бъде изманипулиран да гласува за собственото си поробване.

На трето място премахването фактически на държавното субсидиране ще превърне партиите в пионки в ръцете на тези, които държат парите. Те и сега стимулират с парични инжекции партиите да провеждат удобни за корпорациите-монополисти политики, а след като те бъдат лишени от държавни средства това ще стане задължително условие изобщо да съществуват.

Ето това е политическият смисъл на така нареченият „общонароден референдум“. Отговаряйки на внушаващи лесния отговор популистки въпроси, 

народът сам да ликвидира завоеванията си 

от последния четвърт век и да ни върнат там, откъдето тръгнахме преди 27 години.

Впрочем на "КОЙ?" ще са му достатъчни дори и три пъти "НЕ!", защото разчита на силата на демагогията и популизма, покорили след 2001 г. масовото съзнание.

Накрая - въпросът „КОЙ?“ задължително трябва да се преведе и на руски. Защото „КТО?“ е едновременно и въпрос и отговор на повечето въпроси, които ни вълнуват.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.