Лий Харви Осуалд, сваленият президент на Киргизстан, бившият военен министър обвинен в кражба на милиони от украинската армия, са най-известните „политически” емигранти в Беларус

Защо се получи така, че публично политическо убежище в нашата страна искат предимно престъпници, аферисти и лица с екстравагантни възгледи, пита журналистът Дмитрий Егоров, belsat.eu

Българската партия „Атака” в последните години все повече се превръщат в маргинална групировка на национал-популисти. Незабавно излизане от НАТО, Европейския съюз, национализация на банките, промишлеността и търговията и съдилища за национално предателство - това са най-драстичните политически искания на партията. За щастие на самите българи, „Атака” събира все по-малко гласове на изборите.

Впрочем Марио Пунчев обяснява точно с това желанието си да получи убежище в Беларус: в родината си той не може да си намери работа, родната партия също не е осигурила служба на един от основателите си.

Но това не е всичко. Господин Марио се обяснява в лична симпатия към Лукашенко и нарича нашата страна 

„Република на свободата”

„Всички в България, които са за членство в Евразийския съюз, за дружба с Русия и Беларус, имат неприятности. Не искам да живея в страна, където дискриминират инакомислещите. Аз и моето семейство искаме да живеем в страна, в която ще уважават възгледите ни”.

Жалко, че никой не му е обяснил досега, че се е объркал със страната.

Симпатизантите на Александър Лукашенко от западните страни, които идват да живеят в Беларус, не се задържат за дълго. Както, например, Лий Харви Осуалд, убиецът на президента Джон Кенеди, на който били достатъчни две години в Беларус, за да почне да се моли да го приемат обратно в САЩ.

Както писал по-късно в дневника си Осуалд, оказало се, че в страната на победилия социализъм „работата е скапана, няма за какво да си похарчиш парите, няма нощни клубове и боулинги, никакви забавления, освен профсъюзни танци”.

През 2007 година сензация предизвика пристигането в Беларус на швейцарски гражданин, който поиска политическо убежище. 32-годишният мъж пресякъл границата с „Жигули” и заявил на граничарите, че обича Ленин и комунизма, а Беларус е най-добрата страна в света. Багажникът му бил пълен с книги на Ленин, а сърцето - с надежда да живее в свободна и справедлива страна, по-свободна и по-справедлива от Швейцария.

Той бил изпратен в център за емигранти, където му стигнали само 10 дни, за да осъзнае грешката си и да поиска да го върнат обратно, в несправедливата и капиталистическа Швейцария.

В последните години стана широко известна и историята на сваления президент на Киргизстан Курманбек Бакиев. Той е обвинен, че при бягството си от Бишкек през 2010 година, е откраднал 240 милиона от държавната хазна. Лукашенко не само многократно е отказвал екстрадицията му, но през 2012 стана известно, че

Бакиев е получил белоруски паспорт

Заедно с него убежище намериха в Минск неговите синове и най-близкото му обкръжение.

Бившият украински посланик Михаил Ежел, също е обвинен в родината си за присвояване на минимум 5 милиона долара и кражби от армията, по времето, когато е бил министър на отбраната. Но понеже сега залозите в играта между Минск и Киев са много по-високи отколкото съдбата на бившия дипломат и сега той е принуден да си търси спокойно местенце в Русия.

Изглежда Марио Пунчева от България, няма златно ключе към белоруския паспорт, както Бакиев и затова, дори и да получи убежище, едва ли ще се задържи за дълго, предполага коментаторът.

Превод: Faktor.bg