Анелия Димитрова

Може би най-важното събитие за нас, българите, бяха не изборите, нито КТБ, нито „Южен поток”, още по-малко битката на Кобрата с Кличко.

Най-важното за обществото ни се оказа откритието, че все пак можем да се сплотяваме пред лицето на бедата и сме готови да помогнем на съвсем непознати хора да оцелеят.

Не знам дали се е сплотила нацията ни, след опустошителните наводнения, които ни сполетяха това лято и трагедиите случили се в Горни Лом и Мъглиж, но

стотици доброволци,

които се втурнаха да помагат първо във Варна и Добрич, а след това и в Мизия и останалите засегнати места, показаха нещо ново и важно - че българите вече не викат неволята, а се сплотяват, за да се справят с нея.

Мнозина дадоха личен пример как се протяга ръка на човек в беда, а някои от историите трогнаха всички ни. Такъв е примерът с бездомника, който помагаше на залетите от водната стихия да оцелеят, младежът, който Варна издирваше да му благодари за спасените животи, а той така и не се показа. Мъжът, който с личния си микробус няколко пъти обиколи страната, за да събере помощи за пострадалите в наводненията. Стотиците, които ринеха кал и разчистваха отломките, за да имат покрив над главата си хората от наводнените градове и села. Жестът на двете сестри полусираци, които решиха да се откажат от стипендиите си и да ги дарят на братята от село Средогрив, чиито родители загинаха във взрива край Горни Лом, пък се превърна в символ на милосърдие. Момиченцето, което отряза косите си, за да ги дари на болната си от рак учителка и вдовицата, която приюти в дома си семейство бежанци.

Но инак-важните събития на 2014 бяха:

Изборите-първо през май-за Европарламент и после-през октомври-поредните предсрочни, които доведоха на власт петото за 18 месеца правителство.

Евроизборите дадоха два знака на обществото и управляващите: че БСП, ДПС и „Атака” нямат доверието и управлението на избирателите и, че националистическите и евроскептични партии, за разлика от Европа, нямат високо одобрение. Този, вторият знак се оказа не дотам траен във времето, както се видя пет месеца по-късно.

След изборите за ЕП стана ясно, че правителството на „Орешарски” повече не може да управлява. Неустойчивостта на управляващото мнозинство в 42-то Народно събрание, антиправителствените протести, продължили цяла година, и ниското обществено доверие към институциите доведоха до оставка на правителството и предсрочнипарламентарниизбори. На 23 юли правителството на Пламен Орешарски подаде предварително договорена оставка, а на 27 юни на консултации между ГЕРБ, БСП, ДПС и представители на ББЦ за дата на предсрочния парламентарен вот е избран 5 октомври.

На парламентарните избори 3,5 българи (най-ниското гласуване в последните 25 години)пратиха 8 партии в парламента

В резултат на гласуването в 43-то Народно събрание влязоха осемпарламентарнигрупи. 84 мандата получи партия ГЕРБ, 39 за БСП, 38 за ДПС, 23-ма депутати за Реформаторския блок, 19 - Патриотичният фронт - 19,коалиция"България без цензура"- 15 мандата и по 11 за "Атака" и АБВ.

Парламентарнитеизборипрез 2014 ще се запомнят с възхода на малките партии и неудовлетворението от големите. Освен това, на тезиизбориза пръв път две националистически формации влязоха в парламента.

Политическите сили седнаха на една маса по неволя, след като резултатите отизборите объркаха трудно пазените в тайна сметки на БСП и ГЕРБ: и двете признаха, че целта е била "голямакоалиция".

По-малко от 24 часа следизборите победителят ГЕРБ беше да заяви, че се очаква подкрепа от Реформаторския блок и Патриотичния фронт, за да сформиракоалицияс тях. Сегашният премиер Бойко Борисов премина на формат, в който за разлика от предишния му мандат, завършил преждевременно през 2013 г., отговорността не е изцяло негова, а е споделена: подкрепа за неговия кабинет срещу министерски кресла.

Най-зрелищният участник бяха Реформаторите: сякаш от самото начало сигурни, че без тях управление няма (нещо, което и самият Борисов изтъкна), те непрекъснато променяха условията си: първоначално дори отказваха да приемат Борисов за премиер, докато накрая ГЕРБ не обърнаха посоката на играта след като заявиха, че са съгласни да приемат вариант, при който лидерът на ДСБ Радан Кънев да е министър-председател. Въпреки това те се втурваха към централата на ГЕРБ след всеки ход на Борисов, който наглед заплашваше да ги остави извън властта.

Патриотичният фронт отказа да изпрати министри в управлението и с това направи невъзможен всякакъв вариант, различен откоалицияна малцинството: без ПФ парламентарното мнозинство на управляващите включва 118 от 240 депутати. Съпредседателят му Валери Симеонов заяви, че е готов да предложи експерти вместо политически фигури; а всъщност неговатакоалицияси осигури двойствената позиция едновременно да подкрепя и да играе отчасти опозиционна роля в управлението, без да бъде припознавана от избирателите като „партия на властта“. Срещу участието й имаше и европейска намеса, след като европейските либерали и консерватори се обявиха против включването на националистите в управлението.

Посещението на председателя на групата на ЕНП в Европарламента Жозеф Дол се превърна в истинско изпитание за Борисов. „Не трябва да има националистически формации”, заяви Дол в прав текст, докато беше в София. Борисов първоначално изглеждаше склонен да го послуша. Крайният резултат обаче бе разширяване накоалицията.

Споразумението с лидера на АБВ Георги Първанов си имаше собствена символика-то бе подписано в зала „Изток“, а с представителите на Реформаторите и Патриотите – в зала „Запад“ на Народното събрание. Такакоалицията, включваща и десни, и леви, и националистически партии всъщност се превърна в съвкупност от двустранни ангажименти на Борисов, за всеки от които изглежда трябва да се грижи поотделно.

Но коалицията оцеля след няколко драматични скандала с ПФ и РБ и единствено отстраненият от властта лидер на ДПС Лютви Местан предрича нови предсрочни избори.

КТБ-къде са парите?

В средата на юни започна разплитането на най-голямата измама в банковата система, която застраши финансовата стабилност и валутния борд и „изпари” парите на доста вложители.

Останаха съмненията, че БНБ, ДАНС и финансовото разузнаване са прикривали или са си затваряли очите за огромните нередности и злоупотреби в КТБ, а връзката стига до Боянските сараи и Ахмед Доган.

Изненадващото развитие на събитията около КТБ показаха, че или системата не работи или не функционират надзорните институции.

Собственикът на КТБ Цветан Василев избяга от страната, впоследствие се укри в Сърбия, откъдето залива с писма медиите как ще оздрави банката, но категорично отказва да се върне и да се изправи пред правосъдието.

Часове, след като обяви, че банката е поставена под особен надзор управителят на БНБ стресна всички с пресконференция, на която показа, че или не е наясно какво е ставало в КТБ или не може да каже, по някаква причина.

Пред медиите той разказа прелюбопитната история за пари в чували, за среднощни набези в трезора, от който били изнасяни купчини пари.

Въпреки арестите на счетоводители на банката, хипотезата с планините кеш не издържа, но това не смути гуверньора.

Междувременно Делян Пеевски и Цветан Василев твърдяха, че всеки е заплашван с убийство от другия, че другият е разорил банката, а той е в „бяло” и само да му дадат възможност всичко ще тръгне по мед и масло.

БНБ криво или право отне лиценза на банката, след поредица скандали с квестори, одитори и шефове на надзора.

Прокуратурата, която в началото на кризата провеждаше зрелищни обиски и арести замлъкна и само главният прокурор отвреме на време твърди, че следствието върви по план, но следствената тайна му пречи да ни разкрие пъкления заговор.

Междувременно стана ясно, че изчезналите яко дим пари са 4.6 милиарда, а вложителите нямаха достъп до парите си близо 6 месеца. Държавата взе външен заем, за да изплати 2.6 милиарда гарантирани депозити.

Началото на делото за фалита на КТБ започна с фалстарт, а влизането на синдик се отлага най-рано до септември 2015 година.

Междувременно 48 работещи предприятия ще бъдат сложени за продан на „тезгяха” и ще сменят собствениците си за значително по-ниска от реалната си цена.

И трябва внимателно да следим пътя на парите…

Имигранти пред портата

След драматичния ръст на броя нанелегалнитеимигранти, пристигащи в България през 2013, който свари властите напълно неподготвени, ситуацията през 2014 бавно се нормализира.

Първоначалните ужасяващи условия вбежанскитецентровев София и страната бяха значително подобрени, най-вече благодарение на допълнителните пари от ЕС, които получи България.

В същото време, Вътрешното Министерство засили охраната по границата с Турция, изпращайки около 1000 допълнителни гранични полицаи да я пазят. Строителството на скандално скъпата 30-километрова телена ограда започна през пролетта и завърши в началото на есента. Ефективността й, обаче, е донякъде съмнителна, тъй като общата дължина на българо-турската граница е 260 км.

Според официалните данни на държавната Агенция за бежанците, броят наимигрантите вбежанскитецентровее около 4000, към началото на декември. Информацията за броя наимигрантите, които вече имат статут и живеят на външни адреси, не е точна, но най-често цитираните числа са 6-7000 души.

За щастие, през 2014 нямаше сериозни инциденти с участието наимигранти, за разлика то случая от есента на 2013, когато нелегален имигрант от алжирски произход при обир намушка сериозно продавачката в столичен магазин, или случая, в който неизвестни мъже намушкаха тийнейджър от Ирак, който стоеше до оградата на един отбежанскитецентровев София.

Ксенофобията към бежанците, обаче се засили през тази гадина. Първата, която доби сериозна публичност, беше в казанлъшкото село Розово, където местните изгониха няколко сирийски семейства с бежански статут, които бяха наели къща в селото. Във втория случай жителите на брезнишкото село Калище отказаха да пуснат децата си на училище с 9 афганистанчета, които също бяха записани в училището. В крайна сметка, децата бяха преместени в училища в Земен и София.

През годината броят нанелегалнитеимигранти, стоварвани с микробуси директно в София от каналджии нарасна. Увеличиха се и случаите, в които гранична полиция арестуваимигранти, опитващи се да пресекат нелегално българските граници на път за Западна Европа.

Имаше и случаи наимигранти, умрели от студ, скитайки из горите и планините по западната граница, докато се опитват да стигнат Сърбия и Западна Европа. Имаше и случаи наимигранти, умрели от студ, изгубени в горите на Странджа.

Воден ад потопи почти цяла България

Наводненията вследствие на незаконна сеч, запушени шахти, прелели язовири и проливни дъждове отнеха живота на 14 души във Варна и Добрич, сред които имаше и деца. Десетки бяха евакуирани, а мнозина останаха без дом, но повечето отказаха да бъдат настанени в общински каравани. Щетите бяха оценени на стотици милиони левове.

В началото на август северозападният град Мизия бе залят от двуметрови приливни вълни от река Скът, които според местните хора са причинени от изпускане на язовири и човешка грешка. Имаше две жертви – възрастни мъж и жена.

Над 100 постройки бяха разрушени, а над 800 души бяха евакуирани с лодки и хеликоптери. Впоследствие за щетите на пострадалите им бе предоставена еднократна помощ по 325 лева на човек.

През септември в Бургас обявиха траур заради три жертви, отнесени от приливна вълна. Бургас, Хасково и Стара Загора бяха в бедствено положение. Къмпингите „Градина“ и „Смокиня“ бяха изравнени и пострадаха жестоко.

В края на годината пък от пороите пострада Южна България. Причината са преливащите реки и изпускане на язовири, когато почвата бе подгизнала. Селата и градовете около Тунджа бяха с наводнени дворове и улици, но въпреки бедственото положение и липса на ток в Гълъбово, този път природата бе по-милостива и не взе жертви.

Южен поток

С "Южен поток" рухна последният елемент от „големия шлем“ Темата"Южен поток"предопределяше в много голяма степен политическото говорене в България през 2014 година. Уговорките между заинтересованите по въпроса страни остават неразкрити и до ден днешен. Едва в края на годината стана ясно, че изобщо не е подписан дългосрочен газотранспортен договор между българската и руската страна, който да регламентира транзитните такси за страната ни и на чиято база да може да се преценят ползите от проекта.

Как се започва строителство на такъв грандиозен инфраструктурен проект за милиарди без договор, вероятно може да отговори само вътрешен за тях човек. Факт е обаче, че евентуалните (пропуснати към днешна дата) ползи за страната ни остават изцяло в сферата на фантастиката.

Всички дейности около реализацията на проекта бяха непрозрачни: като се започне от прогнозната цена на българската част, която нарасна с един милиард, без да е ясно защо, мине се през подозренията за опит на руската страна да влияе върху законодателни решения у нас (за да бъде изваден газопроводът от обхвата на европейското законодателство, така че трети страни да нямат достъп до тръбата) и се стигне до избора на фирма - изпълнител в България по неясно какви критерии.

Брюксел се намеси активно и кабинетът Орешарски прекрати работата по проекта у нас. В крайна сметка беше повече от редно България да заяви желание за реализация на проекта, само ако той отговаря на европейските изисквания.

Така се стигна до изявление на президентаПутин, чеРусияпрекратява работата и се отказва от "Южен поток". Решението не е толкова изненадващо всъщност. Заради падащите цени на петрола и международните санкции, икономиката наРусиянавлезе в дълбока криза, а рускатарублабеше изгубила 50% от стойността си към датата на съобщението.

В такава ситуация цената на тръбата в рубли става трудна за изчисляване."Южен поток"беше проект с голямо геостратегическо значение за Москва, но без особени шансове да увеличи чувствително пазарния дял на "Газпром" в Европа.