Христо Христов

Бившата Държавна сигурност има ярък представител в новоучредената вчера (събота, 23 ноември 2024 г.) нова политическа партия „България може“.

Това е една от знаковите фигури на прехода – Александър Маринов, бивш депутат от БСП и председател на Софийската организация на социалистите в среда на 90-те години на ХХ век, а също така и председател на стратегическия съвет при президента Румен Радев, основан през 2019 г. и тихомълком закрит през 2022 г.

Последната длъжност, която Маринов заемаше, е съветник на служебния премиер Гълъб Донев (август 2022 г. – юни 2023 г.), назначен от Румен Радев начело на едно от служебните му правителства.

Принадлежност към ДС

Александър Маринов Маринов, е разкрит като съдържател на явочна квартира на ДС под псевдонима „МАЙСТОРА”. Той е вербуван от Софийско градско управление на МВР-ДС през 1983 г. (виж повече за унищоженото досие на "МАЙСТОРА").

Принадлежността му към Държавна сигурност е установена и разкрита от Комисията по досиетата още през 2007 г. при проверката на народните представители.

Шеф на столичната организация на БСП

Александър Маринов става депутат от БСП в 36-то и 37-то Народно събрание (1991-1997). По това време той оглавява най-голямата организация на преименувалата се комунистическа партия – Софийската организация на БСП.

Маринов е една от основните фигури при издигането на банкера Венцислав Йосифов за кандидат за кмет на София от БСП през 1995 г. по време на злополучното еднопартийно правителство на Жан Виденов. Както по-късно се разбра Йосифов също се оказа агент на Държавна сигурност.

Местните избори в столицата са белязани от активното мероприятие, осъществено от бившите комунисти и комбинация с агенти на ДС.

Преди втория тур в. „24 часа“, чийто тогава е Валери Найденов, разкрит по-късно също като агент на Държавна сигурност, публикува фалшива партийна книжка на кандидата на СДС Стефан Софиянски, като целта е да го изкара бивш член на БКП.

Фалшивата новина обаче има обратен ефект и Йосифов губи изборите срещу опонента си Софиянски.

Напускане на БСП и опит за самостоятелна партия

През лятото на 1996 г., когато България се тресе от банкови фалити, хиперинфлация и зърнена криза, Александър Маринов напуска БСП заради разногласия с партийното ръководство.

Малко по-късно основава нова партия – Български социално-либерален съюз. Опитва се да я развие и участва с нея на местните избори през 1999 г., но без успех.

След това се насочва се към академична кариера и става преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Доцент и впоследствие професор през последните петнадесетина години е активен в публичното пространство като политолог и политически анализатор.

Критик на Станишев, Нинова и Борисов

Критик е на Сергей Станишев и го смята за слаб лидер. През 2013 г. критикува БСП за начина на формирането на кабинета Орешарски, определяйки го като „лицемерие, интересчийство и непочтеност“ към обществото в ситуация на политическа криза.

Пред 2017 г. прогнозира, че тогавашният лидер на БСП Корнелия Нинова „може да падне жертва“ в процеса на „наслоилите се ракови образования от последните от последните 15-20 години”. Това обаче се случва… 7 години по-късно и то в резултат на управлението на Нинова на БКП като еднолично дружество.

Критик е и на управлението на Бойко Борисов. През есента на 2019 г. в разгара на местните избори коментира, че ГЕРБ и Борисов са в началото на края си.

Начело на стратегическия съвет на Румен Радев

Стратегическият съвет на президента Радев бе създаден с негов указ през март 2019 г. като консултативен орган на обществени начала. Първоначално за негов председател президентът назначи своя тогавашен началник кабинет Иво Христов, който впоследствие стана евродепутат от БСП.

Впоследствие този пост бе поет от следващия началник на президентския кабинет Калоян Методиев, който впоследствие беше освободен и Александър Маринов бе назначен на негово място.

Самият Маринов от няколко месеца подгрява публиката с публични изявления, че на хоризонта се задава нова партия.

Бивши кадри на „Възраждане“ сега в „България може“

Освен бивш сътрудник на ДС и бивш кадър на БКП в новата партия „България може“ влизат и отцепници от проруската „Възраждане“.

За един от двата ѝ съпредседатели е избран Иво Русчев, бивш народен представител от „Възраждане“ в 47-то, 48-то и 49-то Народни събрания (2021-2023).

През февруари 2024 г. Русчев бе изключен от партията на Костадин Костадинов, след като четирима общински съветници от „Възраждане“ гласуваха за избор на председател на Общинския съвет и не се съобразиха с решенията на „Възраждане“.

Депутатът Русчев, който бе избран от София, бе обвинен за случилото се заедно с още двама депутати от партийния лидер Костадинов и последва изключването му.

В „България може“ е намерил място и един от изключените от „Възраждане“ общински съветници в Столична община (от февруари 2024 той е независим общинар).

Сред членовете на Изпълнителния съвет на новата партийна формация е и още един бивш депутат от „Възраждане“ Николай Денчев. Бившият военен летец бе народен представител то пропутинската партия в 47-то, 48-то и 49-то Народни събрания (2021-2023).

Той е сред учредителите на „Възраждане“ през 2014 г. и е неин организационен секретар, смятан за втория човек в партията, до скандала с четиримата общински съветници в София, когато той също е обвинен от Костадин Костадинов за виновен и изключен от партията като колегата си Русчев.

Телевизионен водещ и икономист,

пробвал да влезе в политиката с ВМРО

Вторият съпредседател на новоучредената партия „България може“ пък е водещият телевизионни предавания с икономически характер Кузман Илиев по „България Он Еър“ и телевизия „Европа“ (до 2022).

През 2021 г. той има един неуспешен опит да влезе в политиката като кандидат за народен представител от гражданската квота на партията ВМРО-БНД, оглавявана от друг бивш агент на ДС Красимир Каракачанов.

По думите на Кузманов на учредителната сбирка „нашата мисия е да върнем доверието на гражданите в политиката, като предоставим възможност на непредставените хора и тези, които са отвратени от сегашното статукво, да се включат активно в обществения живот“.

Той посочва, че „България може“ се позиционира като националноотговорна формация с уважение към българските традиции, но отворена към новото. „Става дума за връщане към българския дух, вярата и традиционните ни ценности“, смята той.