Доц. Николай Радулов, НБУ, специално за Faktor.bg

Законът за МВР е израз и инструмент за политиките на сигурност. Те се опират на изразената политическа воля за ефективно ползване на ресурса на сектор „Сигурност“, но политическа воля, без овеществяване или съществуваща в противоречие със съществуващата практика, не е нищо повече от празно дърдорене или повърхностен PR.

Законите също имат своята логика на построяване, последователност и свързаност. Не е правилно и ефективно от управленска гледна точка и логически последователно първоначално да се изготвят ведомствени закони, както и закон за управление на националната сигурност, без да е налична здрава база за начален импулс и развитие – закон за националната сигурност. Липсата на такъв закон, подреждащ конструкцията в сектора, регламентиращ хоризонталните и вертикални връзки между отделните елементи, определящ зоната на въздействие, влияние и отговорност на всяка от подструктурите, може да бъде фатален за ефективното управление и противодействие на престъпността. Отсъствието на общ модел на координация и взаимодействие, по който да се извършва проектиране на архитектурата и изграждането на самата система, като че имат типично българско измерение – първо строим, а после ще мислим как да създадем инфраструктура и комуникации между постройките.

Законите са материалният израз и въплъщение на политиките. Законите в сигурността са материализиране на политиките за сигурност. Проектът за ЗМВР показва политическата физиономия на управляващите в сектора. Министърът на вътрешните работи е основният фактор при оформянето и изразяването на политиките за сигурност, защото е политическо лице. В този смисъл отговорността за закона, действието, философията, прилагането и контролът е негова.

Законът в по-голямата си част е 

копие на предишния

Позволих си да направя проверки на проекта чрез специализиран софтуер, който използвам при оценка на студентски работи. Резултатът е следният: Рирайт – 8% оригиналност; когато се извършва рерайтинг, се счита , че е коректен, ако при проверка дава над 80% оригиналност; по метода за проверка „сравнение за копие“ между съществуващия закон и проекта, програмата показва 30 % оригиналност. Обикновено връщам студента, ако ми е предал материал с оригиналност под 51 %. Това говори или за приемственост в политиките за сигурност, или за безсилие и некомпетентност.

Демонстративно изговорените грижи за състава и ефективната работа на МВР би трябва да бъдат превърнати в политики за сигурност и да получат въплъщение в закона, ако заявените намерения са искрени, а не поредната медийна илюзия, като:

Заявената воля за ефективно използване на ресурсите е възможно да намери свое законово изражение с конкретен текст, определящ че администрацията не трябва да надхвърля 15-20 % от общата численост на служителите на МВР;

Заявената воля за справяне с престъпността, както и тази за създаване на условия на състава за ефективна работа, би трябвало да намерят изражение в текст, който ограничава възможността дълго време да съществува голям брой свободни щатни бройки – би било добре да се включи текст, не позволяващ по-голям от 5% щатен недокомплект в което и да е направление на дейност;

Компетентността, подготвеността и наличния опит на служители и управленци е възможно бъдат гарантирани с определени текстове, които не позволяват заемане на длъжности, свързани с управлението, на лица без опит, подготовка и стаж в конкретната област. Когато тази политика бъде пренебрегната, имаме жертви като в Лясковец. Не може ръководството на една система да бъде имплементирано от друга, характеризираща се със съвсем различна специфика. Ако искаме да определим такъв подход, то „политическа безотговорност“ би била най-точна дефиниция. Намаляването на стажа за управленските длъжности довежда до куриози и демотивиране на състава. Опитни дългогодишни служители биват ръководени от служители без подготовка и стаж, но с политически гръб. В закона би трябвало дефинитивно да бъде вписано задължението да не бъдат допускани на работа служители без начална подготовка, както и да бъде регламентирано строго провеждането на преподготовка (например, всеки полицай да преминава през 5-8 години задължително преподготовка, за низова управленска длъжност да се провежда начална управленска подготовка и пр.);

Политики за професионална заетост трябва да регламентират работния режим, задължителната подготовка за работа и задължително необходимия отдих, за да може ефективно и

без жертви да бъде гарантирана гражданската сигурност;

В закона трябваше да фигурират текстове, които да допринасят за спечелване отново доверието на гражданите, както и противопоставяне на всяка практика, довеждаща до компрометиране и загуба на доверие – например безмисленото и прекалено ползване на маски/качулки и липса на идентификатори по време на мероприятия за обезпечаване на реда. Такива политики не са нищо друго освен политики на обезпечаване на анонимност и безнаказаност.

Гражданите не са терористи!

Видимите промени са следните: Намалява се отговорността на министъра, но остават недокоснати правата му. Кадровата политика е изцяло в негови ръце, назначаването и развитието на всеки служител зависят от него. Отделянето на политическото от професионалното ръководство е направено със създаването на политически кабинет – при промяната на ЗМВР след 1999 г. Това не е нова философия, въпреки многократните заклинания! Главните дирекции от 3 стават 4. Но това е традиционният кадрил на обединяване и разцепване на основните звена – поне 5 пъти се е случвало през последните 20 години, а то води единствено до нарастване на администрацията. Отпада конкурсното начало при развитието на състава, атестирането като подход при развитие на служителите връща към идеите от преди 1989 г. Тук въобще има алогично отношение – приема се, че трябва да има конкурсно начало при първоначално назначаване в системата, но да няма такова при развитието на състава, защото конкурсите били некоректни. Има ли основание да се мисли, че при назначаване нещата стоят по-различно?

Социалните промени отразени в закона са нужни, завоювани от служителите, но недостатъчни.

Така че считам новия закон за недостатъчно обмислен, качествен и обоснован (а също така и нов – би могло да се мини с поправки в стария). Ползата от него вероятно ще е спорна, а неговото ударно приемане (и приказките покрай това) оставя горчивия вкус на предизборен PR.