Светослав Пинтев 

Аукционна къща в Монако продала часовник Patek Philippe Triple като собственост на  руския президент Владимир Путин.  Цената е над 1 милион долара, както съобщиха световните агенции.  Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, разбира се, отрече, че прескъпият часовник е принадлежал на шефа му. И да е бил негов, няма как да признае, нали мизерстващите руснаци ще побеснеят, а може да се сетят и за лозунга, подет от опозиционера Алексей Навални,  станал извънредно популярен на протестите: „Долу царя“. Е, годината не е 1917,  а 2017 е, но 

какво са 100 години за безбрежната руска душа

  В такива години определено трябва да се внимава.
 Ще припомня, че през август 2015 г. Фондът за борба с корупцията на Навални публикува снимка от сватбата на самия Песков, на която се вижда, че той носи бутиков швейцарски часовник Richard Mille, от който са произведени точно 30 бройки. Всяка една от тях струва точно 620 000 долара. Защо тогава началникът му да не носи по-скъп? А и  президентската персона е вдигнала цената…
Песков от сърце съжали купувача на "часовника на Путин", защото е попаднал в капана на аукционна къща, съобщава ТАСС. Каква очарователна наивност. Дали е чак толкова прост този купувач или не му пука за милион евро и кусур. Всичко това няма особено значение, разбира се, важен е часовникът като символ. Символ на изтичащото време, както би казал Салвадор Дали. 
 "Ние и не възнамеряваме да правим връзка между часовник и президента на Русия. Това е куриоз, който няма към нас никакво отношение", каза Песков. И добави: "Купувачът да се разбира с аукционната къща - този часовник никога не е имал нищо общо с президента….Делото на Остап Бендер е живо".

 Че е живо, живо е. Особено актуален днес е съветският лозунг, на който Великият комбинатор се натъква във Васюки: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.“  В Кремъл навярно често си припомнят и друга негова крилата мисъл: „Финансовата пропаст е най-дълбоката. В нея можете да падате цял живот.“
Часовникът на Путин предизвиква много асоциации, но има един основен въпрос- как тече времето за руския президент? 
В едно свое интервю от началото на годината Гари Каспаров прогнозира: „2017 година ще стане историческа, решаваща година, като е била 1917. Навършват се 100 години от взимането на властта в Русия от болшевиките, от събарянето на Романови и началото на огромни преобразования. Във Франция и Германия ще се проведат решаващи избори. Канцлерът Ангела Меркел ще стане цел на ожесточени нападки. Руските специални служби ще опитат да я дискредитират и за целта ще задействат всички ресурси. Кибератаките ще са далеч по-мащабни в сравнение с тези, които бяха реализирани в САЩ“. 
Това предстои да видим, но е очевидно, че най-интересното от годината тепърва предстои..
Коментаторът Игор Яковенко завършва една своя статия в блога на Гари Каспаров със следните думи: „Но в едно аз съм уверен на 100%. 

 Иначе това вече не е бъдеще, а минало, при това още по-отвратително, отколкото е било.“
Другаде той припомня, че Рамзан Кадиров в свое интервю за канала  HBO Real Sports излезе от  пределите на главната тема, а именно боевете без правила, като направи „дълбок геополитически анализ“ на съвременността. 
„Това, че в Чечня няма гейове, а само шайтани, е очаквано и рутинно. Много по-бодро звучат заявленията на Кадиров, че "Америка не е толкова силна държава, че Русия да я счита за свой враг…“, констатира Яковенко. 
Като се има предвид , че чеченският президент заема основното второ място в йерархията на сегашната Руска империя, че той разполага с лична автономна армия, покрита догоре с кръв, този свят на фантазии на ръководителя на Чечения е разумно да се вземе под внимание.
Яковенко припомня също, че в руските медии е прието авторите да се изумяват как цяла Източна и Централна Европа са се втурнали към НАТО. 
„Ако народите на съседните на Русия  държави, можеха внимателно да изрежат своите страни от глобуса и да ги занесат по-далеч от любвеобилността на големия съсед, може би нямаше да са толкова доволни от появяването на американските войски на своя територия. Но на планетата Земя не се предвижда такава възможност. Следователно, тези страни, на които се е случило подобно нещастие, каквото е съседството с путинова Русия, изобретяват различни начини за спасение. Както съобщава вестник WSJ, Финландия, която засега се въздържа да се присъедини към НАТО, изгражда система от бункери и тунели близо до Хелзинки, в случай на война с Русия. Общата дължина и размера на подземния град са такива, че могат да дадат подслон на цялото население на Хелзинки.
„Вероятно такава реакция на съседите ласкае патриотичната гордост на руските имперци. Възможно е да смятат, че 

страхът е  атрибут на уважението

 На мен  отношението на европейците към Русия ми напомня как хората реагират на появата на бясно куче в последната фаза на заболяването. Трудно е да си представим, че някой изпитва уважение към това опасно и дълбоко нещастно създание“, пише още Яковенко.