Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Обичам Македония. 
Имам много причини за това, но ще ви кажа само две. Първо, пра-пра-дядо ми по бащина линия, силната линия в рода ми, е преселник от Велес. И второ, в Македония се роди едно от най-хубавите ми стихотворения - „Охрид”.
Това са много интимни и дълбоки причини. Но непременно трябва да добавя, че тази моя първична любов изобщо не ме сродява с онези пишман „патриоти”, които за своя собствена изгода бият тъпана, като твърдят: в България – че Македония е българска, в Сърбия – че е сръбска, в Гърция – че е гръцка. Като нормален човек и европеец смятам, че Македония си е на македонските граждани, те да си носят отговорностите, те да си берат плодовете от тази прекрасна земя. Ние можем само да им се радваме и да бъдем приятели с тях.
Но тези дни не можем много да им се радваме. Честно, заболя ме от резултата на референдума, който трябваше да подкрепи приключването на проклетия спор с Гърция за името и така Македония да види широко отворена портата за влизането си при нас, в НАТО и ЕС. 
Заболя ме заради тях, защото виждам, че самите македонци се гръмнаха в крака, вместо да уцелят слона пред носа си. Но ме заболя също и заради нас, които напразно се надявахме, че по най-прекрасния начин, просто с един демократичен вот,

 Балканите ще станат по-мирна и сигурна земя

Сега тези надежди изглеждат попарени. 
Да, обяснения за неуспеха могат да се намерят. Още преди гласуването, наблюдатели предупредиха, че, също както българските, и македонските  избирателни списъци са пълни с „мъртви души”, тоест, броят на хората в тях сериозно се разминава с онези, които реално живеят в страната. Това е инструмент, който по нашите балкански земи се ползва успешно от хората и партиите, свързани с тоталитарното минало и Москва - и не само, за да постигнат даден конкретен резултат, но и за да подкопават системно вярата на цялото общество в устоите на демокрацията изобщо. 
Сигурен съм, че появилите се след македонския вот информации за руска намеса в изборите чрез хиляди фалшиви профили с хаштаг „бойкот” също е вярна, просто руснаците така действат – безогледно и подло. 
Но все пак – предполагах, не знам защо всъщност, доколкото няма нищо рационално в това ми предположение - че хората в Македония ще се ориентират далеч по-добре в ситуацията и ще направят едно наистина важно усилие в полза на своето бъдеще, тоест, че ще отидат до урните.
Да, бе, от умрял писмо! Македонците най-откровено решиха да си останат любители на сръбската кафанска музика, да карат „Застава-юго” и да живеят в знаменития филм „С цървули по Дивия Запад”, ако изобщо знаете какво значат всички тези неща. 

Голям наивник съм! Все едно да се надявам, че българите в такава ситуация биха се ориентирали по-добре. На какво отгоре? На това, че, вече десетилетия след промените, тук още има хора, които „любят, тачат и милеят” комунизма? Или че след цялата крита доскоро информация, която извадиха историците и след целия исторически урок по имперска лакомия, който Москва демонстрира пред очите ни, тези люде продължават да обичат Русия „повече от себе дори” – макар упорито да пращат децата си да учат и живеят в Лондон? 
Но, въпреки всичко…..Въпреки всичко, не ми се иска Македония в обозримо бъдеще да я отписваме като член на НАТО и ЕС. Сега там уж текат някакви преговори и изглежда все още има възможност политически да се заобиколи резултата от безсмисления референдум, който, както за пореден път стана ясно, в днешните дни на популизъм и неграмотност, се явява 

силно надценен инструмент на демокрацията

Дори в Скопие да стане чудо обаче и Договорът с Гърция да мине през Парламента, остава въпросът дали негативният резултат от гласуването в Македония не удави вече управляващите в Атина. Защото този македонски вот видимо наля много вода в мелницата не само на руските, но и на гръцките противници на Договора и може би вкара нещата в омагьосан кръг. 
С надежда за най-добър изход обаче, да помислим за най-лошия. Да видим какво значи провала на македоно-гръцкия Договор за България и какво трябва да правим ние в утрешната нова ситуация на Балканите. Тя се характеризира с няколко важни реалности, които не трябва да изпускаме от поглед. 
Първо, случилото се в Македония и евентуалното нейно оставане още дълго време извън пряката орбита на НАТО и ЕС, е явна победа за Москва. 
По начало, руснаците изобщо не скриха негативното си отношение към разбирателството, постигнато от Атина и Скопие. Те не успяха да скрият и намесата си в процеса, защото се бъркаха, както винаги, крайно некадърно. Но фактът си е факт и аз поне очаквам оттук нататък руското „присъствие” във вътрешните работи на Македония, под една или друга форма, да се засили.
Второ, случилото се в Македония подклажда и без това разгарящия се сръбски национализъм и желанието на Белград да продължи, както в титовските времена, да доминира ако не целия полуостров, то поне колкото е може по-голяма част от Западните Балкани. 
Трето, в това отношение интересите на Белград и Москва напълно съвпадат и са напълно обратни на европейските. 
Съвсем неслучайно руснаците напоследък усилено подаряват и продават евтино на Сърбия модерно оръжие, с което тя вече започна да дрънка все по-силно. И неслучайно веднага след референдума в Македония сръбският президент Александър Вучич се оказа в Москва на среща с Владимир Путин. 
Да, като основна идея за тази среща се изтъква, че Сърбия търси подкрепа от Москва, за да се справи с усложняващата се ситуация в отношенията с Косово. 
Не знам на дипломатически език подобен ход как се нарича, но на нормален език се казва – „да вкараш вълка в кошарата”. Сам да го вкараш, та да ти издуши овцете. 
Да, това не е случаен ход, почвата за него е подготвяна отдавна от руската дипломация. Както каза неотдавна Майкъл Карпентър, бивш президентски съветник и политически анализатор от университета в Пенсилвания: „Като разпространява пълна с омраза пропаганда и финансира акции на насилие, Русия активно разпалва етнически конфликти, които, за съжаление, остават мощна сила в балканската политика”.

Маша на този процес в момента е Сърбия, 

тя откровено слугува на Русия, като целенасочено и последователно я привлича за арбитър в спора, който се развива на една територия, към която Кремъл изобщо няма отношение. Но много би искал да има, както знаем.  
Как всичко това се връзва с „категоричното” и „искрено” желание на Сърбия да стане член на ЕС /макар съпроводено със също толкова категорично и искрено нежелание да стане член на НАТО/ изобщо не мога да разбера. Или сърбите са пълни идиоти и не схващат изобщо за какво става въпрос, или смятат нас, европейците, за пълни идиоти, които ще ги приемат с отворени обятия, само защото са готини. 
Нали си спомняте как същият Вучич веднага след референдума в Македония размаха пръст на Европа и я предупреди да бъде „по-отговорна към балканските народи”. 
На тази сръбска наглост може да съперничи само руската. 
Защото Вучич май изцяло пропуска факта, че „малките балкански” народи, имат желание, огромно желание, да станат членове на ЕС, а не обратно. И забравя също елементарното правило, че когато искаш да отидеш някому на гости, а особено - да останеш у тях завинаги, трябва да се съобразяваш с правилата на домакина, а не да налагаш своите. Ако не ти харесва - не се натискай. 
Та толкова за отговорността на Европа, де. Но 

какво да правим ние, българите, 

в тази ситуация?
Ами предлагам да отворим широко очите и мозъците си и като видим, че на нашия географски запад има издигната стена, да се опитаме, съвсем по европейски, да сме прагматични. Това означава да се концентрираме върху задълбочаването и развитието на отношенията си по оста север-юг, тоест, с Румъния и Гърция, отношения, които винаги досега са оставяни на заден план, ако не и сериозно пренебрегвани.  
Потенциалът в тази посока е огромен – като започнем от прословутите интерконектори, които все не стават и не стават, минем през крещящата нужда от поне още два-три моста на Дунав и два-три тунела под Стара планина и стигнем до по-активното използване на гръцките пристанища. Да не говорим за възможностите в политиката, културата, туризма, спорта и други сфери на сътрудничество. 
Дължим активизацията в тази посока както на себе си, така и на европейските си партньори. И ще е грехота да изпуснем момента, а вместо това хвърляме напразни усили да обясняваме на някой глупав, че е глупав. 
Ами той не може да разбере, точно защото е глупав.