Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Ако не можем да го спрем, тогава трябва да го направляваме” – ето какви било символ-веруюто на Путин. 
Пък аз досега се чудех защо и как Негово Императорско Дребноличество /или Нисочество, забравих как точно му е титлата/ толкова успешно постига целите си по света и у тях, въпреки че отдавна би трябвало да няма ресурс за подобно нещо. Ами просто е твърде гъвкав и прави каквото може, дори в ситуации, когато изглежда, че не може нищо повече да се направи. И също – изобщо не се тормози от това 

да постигне светлите си цели с мръсни средства

 Или обратно. 
Точно както ги обучават в КГБ впрочем – да не им пука много-много дали застрелват, отравят, обесват, разпъват между четири коня или сготвят даден човек на гулаш; дали го гръмват в лицето или в гърба; дали човекът е виновен или невинен. Важното е да се премахне, мръсникът, щом Родината и лично началството изискват това.   
Да, в случая изказването на Императора, което прекрасно илюстрира неговия пълен и съвършен опортюнизъм, е направено по повод един не чак толкова драматичен спор, отколкото например този дали е по-добре да се използва „новичок” или стандартният полоний. Това изказване се отнася само до руския рап, който, според Путин, трябва да бъде овладян и контролиран от властите. 
Властите отначало решиха направо да забранят рапа, защото изведнъж установиха, че той много си отваря устата и пее мръснишки песни с политически подтекст. А някои даже направо с политически текст, представете си. 
Властите обаче, поне не целите, не са обучавани пряко на „Лубянка” като принцове на плаща и кинжала и не разбират от тънкости. Затова лично Императорът трябваше да се намеси и да ги светне по отношение дори на рапа – ако не става с тоягата, тогава с моркова, с моркова….. 
В интерес на истината, политиката „ако не можем да го спрем, нека го контролираме” е огромна крачка напред за днешна Русия в сравнение с Русия вчерашна. Доколкото по времето на социализма най-разпространеното разбиране беше „ако не можем да го спрем, резваме му гърлото през кръста”. Така че при Путин напредък определено има и то в посока на досадното, но модно по света напоследък човеколюбие. 
По-важното обаче е друго – в изявлението си за руския рап,  Владимир Владимирович се показа истински познавач на модерната младежка /контра/култура и изтъкна, че въпросната музика се основава на три стълба – секс, наркотици и протест. След което отбеляза, че лично той е притеснен най-вече заради втория стълб - дрогата, защото „това е пътят към деградирането но нацията”. 
Този човек не е гледал „Особености на руския лов”, нито „Особености на руския риболов”, казвам ви. Иначе щеше да знае, че руската нация е деградирала толкова отдавна и толкова дълбоко, та никакъв рап не може да я вкара в правия път, дори с тонове дрога, а не въпреки дрогата. 
Но светата истина е, че Путин лъже и него изобщо не го боли заради наркотиците, а заради протеста в рапа. 

Всяка съпротива в Русия е опасна,

 така че след изкореняването на Немцов, Пуси райът, Навални и другите, сега вече опряхме до изкореняването и на рапърския протест. Иначе ако го оставиш да се развива, може утре Червеният площад да се превърне в руски Майдан и тълпата да вземе да рапира със скверни думи под самите прозорци на Императора.
Но какво доживяхме, граждани, точно музиката, която в нормалния свят минава за пълна чалга и нормалните хора не искат да я докоснат дори с дилафа, да се окаже катализатор за мръсните съвести на руските империалисти и плашило за цялата им отровна система, изграждана с толкова усилия и /само/ жертви. 
Както и да е, от цялата работа се разбра едно - занапред на руските рапъри ще им се плаща да подкрепят властта на Кремъл, а не да пеят против нея. 
Но защо трябва да се ограничават руските власти по този начин, питам аз. Защо не платят за добра рап-пропаганда на руското величие и на всички онези жалки добитъци по целия свят,  дето ходят със смъкнати до коленете гащи, тресат се по сцените като мисирки в коледен транс пред киселото зеле, мислят и говорят през оная си работа и се пулят страшно наоколо в очакване някой най-после да ги заобича. Щото са толкова готини, пък гадният свят не ги забелязва. 
Добре ще е да си ги вземат и да ни отърват от тях, та тези хора все пак са същински портрет на днешна Русия, де, не виждате ли? 
От друга страна, ако за руските рапъри Кремъл извади моркова, то канадският цирк „Дьо Солей” май ще изяде тоягата. 
И разбираемо, едните са си наши момчета, които малко са се подхлъзнали и трябва да им подадем ръка. Другите са чужденци, мръсни западняци, които ни показват евтини номера и правят пари на наш гръб - сякаш си нямаме наш собствен, роден цирк, с който мужиците да се забавляват и на който да плащат. 
Както се оказва, работата е там, че обикновеният руснак, нали си е идеологически недобре подкован спиртник, предпочита да гледа представленията на канадския цирк „Дьо Солей”, а не родната циркова продукция. Тва, е, бе, не ще човекът „Лада”, иска да кара „Мерцедес”, кво да го прайш…... 
„Да гледаме е едно, а да оставим цирка да се развива тук, на наша територия, е съвсем друго” – отново чуваме обаче да отекват през най-тъмните епохи на човешкото мислене величествените мисли на Владимир Владимирович.  
Да, съвсем друго е, току-виж, ще вземе интересът към канадския цирк да се развие дотам, че да превърне Русия в изцяло циркова държава…..
Майтапът настрани, лошото е, че зад подобни забавни изречения на Императора прозират визиите на един друг визионер – разликата им е само в мустаците. Русия за руснаците; всички народи са тор за великата руска нация; който не обича Русия, е враг и трябва да се унищожи; чуждата истина е лъжа, нашата лъжа, повторена от Захарова и Песков, е истина…..това да ви напомня нещо.  
Е, тогава как да повярваме на руския външен министър Сергей Лавров, че Украйна готви провокации срещу Русия, а не на украинския президент Порошенко, че Русия готви провокации срещу Украйна?
Аз лично предпочитам да вярвам на Порошенко и знаете ли защо? Не само защото Украйна е жертва, поредната жертва, на откровена руска агресия или защото Русия от години безогледно се подиграва с всички принципи на международното право. Доста по-простичко е – защото Порошенко не е известен като лъжливото овчарче. 
Да, може и да послъгва понякога, човекът, разбираемо е – например жена си, за да спи с любовницата или любовницата си, за да остане малко на спокойствие с жена си. 
Но, поне доколкото знам, той никога не е хващан в такива лъжи от вселенски мащаб, в каквито са хващани и с разпространението на каквито са широко известни лично Путин, Лавров, Шойгу, Рогозин, Решетников и всеки друг от руската върхушка. 
Така или иначе, към Украйна в този случай е насочена

 руската тояга

 и това няма скоро да се промени. Но и тук имаме паралелна история с морков. 
В същия момент, когато Петро Порошенко предупреди за възможна поредна руска провокация спрямо Украйна, президентът на съседен Беларус, Александър Лукашенко, обвини Русия, че иска да погълне държавата му и да я присъедини към своята територия. Според Лукашенко това става под прикритието на идеята за „дълбока интеграция”. 
Какво значи „дълбоката интеграция” по руски ли? Ами ето какво: По-добре да ви владеем ние, отколкото някой друг, затова ще ви освободим от възможността да ви завладее всеки друг, а за благодарност вие ще се присъедините доброволно към нас, за да ни обичате и защото ни трябвате с все работна ръка, красиви девойки, природни изкопаеми и територии, подходящи за военни бази. 
Кой знае защо, имам чувството, че и в наше село тази схема за дълбока интеграция все още опитва да сработи. Така ще е, докато всички наивници и дупедавци тук не усетят, че дори руският морков в устата всъщност е тояга по задника.