Ако Западът изгуби вярата си в нас, предсказанието на русофилите, че той няма да си мръдне и пръста, в случай на конфликт с Турция ще се превърне в самоизпълняващо се пророчество

Николай Василев*

Премиерът се опитва да омилостиви Русия и Турция. Президентът иска да нагорещи отношенията с Турция до червено. Или поне да изглежда, че западните ни съюзници са се разграничили от нас и така да бъдат оправдани действия, които биха разбили единството на ЕС и НАТО в полза на Русия. Политиката на премиера е недалновидна. Политиката на президента е крайно опасна!
Лесно бе, на който и да било български политик да води „прозападна“ политика, докато Русия – поне проформа се възприемаше за партньор, а Турция беше истински съюзник. Дори Георги Първанов се вписваше в тази роля. Когато по време на посещение на американския президент в София той ни в клин ни в ръкав изтърси, че освен с „Джордж“, бил приятел и с „Владимир“ – изказването му бе прието не като гаф, а като „умна, балансирана политика“. С „приятеля си Владимир“ разбира се те не решиха нито един реален проблем. Москва не намали цената на газа, нито отвори руските пазари за български стоки. Но 

България затъна с милиарди в „гьола“ Белене

 и в другите абсурдни проекти от „големия шлем“. 
Колкото до Турция, в периода когато тя се държеше разумно, България успя да постигне Споразумение за определяне на границата в района на устието на река резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, с което дългогодишен граничен спор бе решен в наша полза. Разбира се и тогава не бе намерено решение на близо вековния спор за обезщетяване на тракийските бежанци. Но турската страна не постави като условие за приемане на България в НАТО страната ни да се откаже от всякакви претенции, или да удовлетвори техните контра искове. 
Надеждите, че Русия ще се превърне, а Турция ще остане партньор на Запада постепенно се изпариха, но България не изработи стратегия, която да доведе до преодоляване на 

зависимостта от тяхното благоволение

 Имахме цяло десетилетие, през което да сведем до минимум енергийната си зависимост от Русия, както и да извършим значимо превъоръжаване на армията по натовски стандарти. Можеше междувременно да изградим надеждно съоръжение, което да не допусне масово и неконтролируемо проникване на мигранити от Турция и да вземем всички мерки, ако мигрантска вълна все пак достигне наша територия, да се справим с нея. Можеше да изградим достатъчно силни връзки с основните западни съюзници, да реформираме службите за сигурност така щото съюзниците ни да ни имат доверие. Някой трябваше да обясни на премиера, че съдебната реформа, върховенството на закона и добрият инвестиционен климат са сред най-важните елементи от националната сигурност. Лидерът на ГЕРБ трябваше да си даде ясно сметка, че е от жизнено значение президентът на България да бъде човек с силни изявени евро-атлантически ценности, и че такъв президент може да бъде избран само ако ГЕРБ и Реформаторския блок бяха издигнали единна кандидатура – която разбира се нямаше да се казва Цецка Цачева!
С безкрайните си опити да лавира и балансира, Бойко Борисов се докара до там, че вече и да иска вече не може да води ясна евро-атлантическа политика. Но съобразявайки се с президента, с БСП, с Атака и подобни, по отношение на политиката спрямо Русия, премиерът беше жестоко нападнат от тях по повод политиката му спрямо Турция. Така България изпадна не само в изолация, но и в състояние на 

„война на институциите“
 
„Солидарността е важен принцип, но тя не трябва да бъде сляпа и едностранна – заяви президента Радев, след срещата на върха във Варна и напомни, че преди година е поискал от европейските лидери солидарност срещу намесата на Турция във вътрешните работи на България, но не получил такава! Не така той разбирал  европейската солидарност. „За съжаление не чухме нито една дума от европейските лидери по въпроса за турската намеса в нашия изборен процес и другите наши двустранни проблеми. За мен това не е солидарност". Същевременно Радев изрази недоволството си, че без да се консултира с него правителството, в солидарност с Великобритания е привикало за консултации българския посланик в Русия. 
Когато президентът говори за солидарност, той трябва да си дава сметка, че международната солидарност се прилага само когато съответната нация прави всичко възможно, но се сблъсква с предизвикателство, което не може да бъде преодоляно с национални усилия. 
Нека разгледаме проблема, по който Радев твърди, че не получил „солидарност“. 
От изказването му личи, че е имал предвид демонстративната подкрепа, която политическа партия ДОСТ получи от страна на официална Турция.
Ако предположим, че ДОСТ е била създадена по внушение отвън, защо тогава с решение от 29 юли 2016 г ВКС допусна регистрацията на тази партия? Какво очаква президентът? Европейските лидери да оспорят решение на български съд? По време на служебното правителство, назначено именно от Радев България изгони двама турски граждани и обяви трети за нежелан. Тогава служебният премиер заяви, че са взети всички мерки за да не се допусне намесата на Турция в изборния процес. Ако е имало опит за намеса на Турция в нашите вътрешни работи, очевидно България се е справила сама. Така, или иначе ДОСТ не прескочи бариерата и не е парламентарно представена. От каква „солидарност“ се нуждаем? И защо Радев не коментира намесата на Русия в нашите вътрешни работи?
Внушението на президента и на всички русофили у нас е ясно. Според тях над България дебне само една единствена заплаха и това е Турция! Ако тя ни нападне, Западът няма да си мръдне и пръста. Ето защо трябвало да поддържаме „традиционните добрите отношения“ с Русия.
Всички знаем, че много българи вярват в тази мантра. Само че тя не се базира на никакъв смислен анализ, а се оправдава със сходство в езиците, с азбуката, с вярата и с исторически събития отпреди 140 години... Тези предмодерни чувства често биват използвани, за да замъглят съзнанието на българина за опасните предизвикателства, които от години Русия отправя към международния ред.
Както се изрази британският посланик Ема Хопкинс: „Години наред се повтаря модел на поведение, при което Москва погазва международния правов ред - с анексирането на Крим, с опита за преврат в Черна гора, с намесата в избори по цял свят, с кибератаки, с дезинформация..." 
И на слепците трябва да е ясно, че тези действия 

застрашават България много повече отколкото Великобритания

 Но нито една европесйска държава не може да респектира Русия сама. Нужно е всеобщо усилие на целия демократичен свят! Така че изобщо не става въпрос ние да жертваме нещо в солидарност с някой друг. Става въпрос за изграждане на съюзничество, което да предпази всички ни, но най-вече България от непосредствена заплаха! България няма защо да се страхува, че солидаризирайки се с Великобритания ще изгуби добрата воля на Русия, защото такава никога не е имало! През последните 140 години Русия никога не е била приятел на България и нямаме особени основания да се надяваме, че ще стане такъв в обозримо бъдеще. 
Докато волю-неволю Борисов дистанцира България от Запада, а Радев целенасочено нагорещява и без това безкрайно проблематичните ни отношения с Турция, България се връща 140 години назад – към времето, когато е била бойно поле на тези две империи, а проектът за трайна и безвъзвратна интеграция в Западния свят постепенно се проваля.
Русия няма как да излезе победител в задаващата се конфронтация с целия демократичен свят. Но ако Западът изгуби вярата си в България, предсказанието на русофилите, че той няма да си мръдне и пръста за нас, в случай на конфликт с Турция ще се превърне в самоизпълняващо се пророчество. Колкото до Русия, тя ще ни защити толкова, колкото го направи през 1913 година – когато Османската империя ни нападна и извърши жестоко етническо прочистване в Източна Тракия, макар тогава Русия да бе задължена да ни се притече на помощ по силата на Военната конвенция от 1902 година!
Колебливата политика на премиера и опасните изказвания на президента днес тласкат България към страшна национална катастрофа!

*  Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".