Александър Йорданов

Преди година се случи трагедията с музикалния ансамбъл на руската армия "Александров". Военен самолет ТУ-154 с 93 души на борда се разби в Черно море на път за сирийския град Латакия. По заповед на Кремъл известните музиканти е трябвало да повеселят новогодишно руските войници в Сирия. Защото тия войници гледаха доста смутено и не можеха дори на майките си да обяснят що дирят в арабските пустини.

 И до днес причината за катастрофата остава неизвестна. „Големите" руски "експерти" мълчат. В сянката на мълчанието им аз прочетох и анализирах текстовете на песните изпълнявани от "александровци". И ето какво установих като експерт по литературни текстове.

МЕТАФОРИ И СИМВОЛИ НА ОМРАЗАТА

Върху костите на заточените в ГУЛАГ, на разстреляните в подземията на Лубянка и Катинската гора, на разселените народи, „александровци” възпяват „победните оръжия” („Катюша”), партизанският отряд („Смуглянка”), дивизията разгромила „атаманите” – същите тия „атамани”, за които днес правят рекламни филми в Русия („По долини и хълмове"). Пеят още за „войника, който върви през града”, по непозната улица, среща прекрасни непознати момичета, но мечтае за своята останала далеч любима. („Върви войникът из града”). Няма лошо. Но се питам как ли би прозвучала тази песен в сринатия до земя от руските бомбардировки град Алепо, как ли би облетяла тя новогодишно труповете на стотиците загинали от руските бомби сирийски деца. Питам се какъв трябва да е твоят душевен мир, за да олицетвориш сеещото смърт оръжие с „любимото момиче Катюша” („Катюша”). Или създадената непосредствено след окупацията на Крим песен възпяваща „зелените човечета” окупатори, наричани в нея „вежливите хора” (”Вежливите хора”). Странна представа имат руснаците за любов и вежливост!

Анализът показа, че „александровци” – „пеещото оръжие” на руската армия, „вмъкват” метафорично основни човешки ценности като любовта, приятелството, добротата, човещината, в дулата на оръжията, кичят с тях мундири и фуражки, възхваляват „свещената война”. Но нима съпротивата на балтийските народи срещу съветската окупация, на грузинците и украинците срещу руската агресия, не е също 

народна „свещена война”

 Нима поляци, унгарци, чехи и словаци не водеха своята „свещена война” срещу съветските агресори. Нима битката на нашите горяни срещу комунистическата власт у нас не бе свещена българска война? Всеки народ, който се е противопоставил на съветската експанзия, на руската агресия, води своята „свещена война”. И в зависимост от достойнството на своята интелигенция я възпява в стихове и песни. Възпява своя национален героизъм. "Александровци” възпяваха смъртта. Непростим грях.

ЩЕ ИМА ЛИ РУСКА ПЕСЕН – ИЗВИНЕНИЕ?

Ансамбъл „Александров”, чета в руски сайт, бил символ на руската армия и на страната, „която предлага на хората такива ценности като доброто и красотата”. Боже мой! Какво „добро”, каква „красота”? Трагедията на децата на Алепо ли е доказателството? Милионите избити от сталиновият режим ли са доказателство? Гладоморът ли е „доказателство”? Тоталитарната диктатура и терорът ли наричат руснаците „добро” и „красота”? Или окупираният Крим? Или монтираният у нас просъветски режими, който ни изолира от нормалния свят. Каква ти тук „победа над фашизма”? Та нали преди тая „победа” имаше престъпно бойно другарство между нацистката и съветската армии, имаше подялба на Европа между престъпниците Хитлер и Сталин, имаше гадно нападение в гръб на Финландия, Полша, Латвия, Литва, Естония? А след „победата” – наложен тъп и просташки тоталитарен съветски режим на половин Европа. Имаше ги страданията на много народи.

Как пък тия „братушки” не изпяха една песен извинение за злото, което тяхната окупация донесе през 1944 година. Как не казаха: „извинявайте за това, че създадохме и крепяхме отвратителния комунистически тоталитарен режим”. А кървавите руски авантюри в Афганистан, Чечения, Грузия, хилядите загинали в Украйна? Ансамбълът на „доброто” не видя ли тези трагедии? Но не е само ансамбъл „Александров”. Ето каква цинична „игрива” песничка изпълнява хорът на Московския военен окръг(виж видеото в края на текста, б.р):

ЩЕ СПРЕМ ГАЗА ЗА УКРАЙНА
Влезе ли Украйна скоро в НАТО
или пък Сердючка пак за нас запей,
няма да се сърдим, няма да се караме,
а ще вземем на Украйна газа да й спрем.
Припев:
И усмивка без съмнение ще докосне вашите очи
и доброто настроение в тях ще заблести.

И Европа също има всеки ден проблеми
бил там вече американският спецназ.
Ние им се смеем, нека се оправят,
а пък през нощта ще й резнем на Европа нашта газ.
Припев:
И усмивка без съмнение ще докосне вашите очи
и доброто настроение в тях ще заблести.

Ловки сме в живота, ще ви кажа скромно
и големите проблеми ще оправим – вместо вас.
Само да открием на Газпром вентила
и ще спрем за всеки случай на всички тоя газ!
Припев:
И усмивка без съмнение ще докосне вашите очи
и доброто настроение в тях ще заблести.

Шеговита песничка, няма що! Страшно шеговита. Но зад смеха прозира една ужасна истина: да, те могат да го направят. Да те са го правили. Но гледам видеото: залата се залива от смях. На какво се смеят руснаците: на това, че са го правили или на това, че могат да го направят? Няма отговор. Годината е 2009. Пет години по-късно Русия нападна Украйна. До днес жертвите на тая необявена официално война са над 10 хиляди. Весела песничка, типично руска, с внушението 

да се направи някакво зло, за да се радва руският човек

 Да му е празнично на душицата.

Продължаваме да очакваме официалното заключение за катастрофата на 25 декември 2016 г. на самолета ТУ-154 при която загинаха 65 музикални изпълнители на ансамбъла за песни и танци на руската армия „Александров”.