Помирение с диктаторите е невъзможно, агресорите трябва да бъдат спирани със сила

Якуб Джанда*, atlanticcouncil.org

Досега двадесет и осем държави са върнали в страните си повече от 140 руски дипломати и шпиони в координиран отговор на опита за убийство на бившия двоен агент Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия. Това безпрецедентно експулсиране на руските дипломатически и длъжностни лица представлява знакова демонстрация  на единството, но практическото му въздействие по отношение на възпрепятстването на подривната дейност от страна на Русия е твърде ограничено. С изключение на Съединените щати и Великобритания, които експулсираха съответно шестдесет и двадесет и трима руски дипломати, повечето държави изгониха по четирима, а някои и по-малко, което е недостатъчен брой, за да говорим за решителен 

удар по шпионската мрежа на Кремъл

Междувременно руският президент Путин продължава да опустошава Украйна, където повече от 10 000 украинци загинаха, защитавайки страната си от 2014 г. насам. Русия продължава да подкрепя и дори организира масови убийства и жестокости в Сирия, да инициира кибер атаки и осъществява дезинформация в световен мащаб.
Добре дошли в Студената война 2: ние сме в нея и е настанало време отново да воюваме. Използването от Русия на химическо оръжие като средство за унищожаване за първи път в страна на НАТО е поредното предизвикателство на Кремъл. Докато военното възпиране на Запада досега успя да спре физическите атаки на Русия към страните от НАТО, съюзниците напълно се провалиха в не кинетичната сфера.

Путин не се страхува да продължава да държи под прицел Запада, използвайки все по-агресивни инструменти и тактики, да манипулира избори и да купува западни политици и обществени фигури. Има само една причина, поради която Русия може да продължи по този път: защото Западът не е приложил нито веднъж пропорционално наказание за нито едно от демонстрираните агресивни действия на Кремъл. Историята многократно ни е учила, че 

помирение с диктаторите е невъзможно,

а агресорите трябва да бъдат спирани със сила. Ако отговорът на Запада включва само експулсирането на няколко дипломати и агенти на разузнаването, за лидерите в Москва ще бъде ясно, че Западът няма нужната политическа воля, за да предприеме силен натиск върху Русия.

Има пет неща, които западните демокрации трябва да предприемат незабавно, за да засилят противодействието си срещу подривната дейност на руснаците и да упражнят натиск върху Путин да преосмисли своето агресивно поведение.

Първо, всяка западна демокрация трябва да създаде свой парламентарен разследващ орган, който да следи и регистрира враждебните чуждестранни дейности и тяхното влияние в рамките на своите граници. Съответните дейности включват кампании за дезинформация, тайни разузнавателни операции, кооптирането на местни политици, използването на местни екстремистки групи и осъществяването на икономически натиск за реализиране и постигане на геополитически цели.
Конгресът разполага с няколко комисии, които разследват тези заплаха към Съединените щати и със своята работа са допринесли за повишаване на осведомеността на обществото относно подривната дейност на Русия и други подробности около нея. Подобна парламентарна инициатива вече стартира в рамките на Британската камара на общините, където вече станаха известни сериозни разкрития, направени от Cambridge Analytica във връзка с различни руски персони. Всеки европейски парламенти следва да предприемат подобни разследващи действия, тъй като националните законотворци се ползват с най-голямо доверие, когато става въпрос за национална сигурност.

Второ, мръсните руски пари са ахилесовата пета на олигарсите, свързани с Кремъл. Въпреки че европейските държави не са склонни да следват тази максима, американците отново се оказаха много активни, оказвайки натиск срещу най-близките до Кремъл олигарси като предприеха нов кръг от санкции, които сериозно стреснаха поддръжниците на управляващите в Русия. Досега Лондон е най-известният център за мръсните руски пари, но и други европейски градове като Цюрих и Берлин също са приютили олигарсите на Путин, техните близки и богатството им. Сега е моментът да окажем твърд отпор на онези, които подкрепят руския режим и му позволяват да извършва своите разрушителни машинации в Украйна и в други точки на света.

Трето, ако Европа иска да спре руската агресия, тя не може систематично да осигурява финансирането на режима на Путин. Предвид липсата на диверсификация на руската икономика, Москва разчита почти изцяло на приходите от износ на ресурси за енергетиката. Поради тази причина Кремъл разработи "Северен поток 2" - спорен газопровод, който ще свърже Русия директно с Германия, като заобиколи страните от Източна Европа. Този проект е чиста проба 

политически шантаж и изнудване от страна на Русия 

и затова трябва да бъде спрян.
Реализацията на "Северен поток 2" не само ще увеличи зависимостта на Германия от руската енергетика, но и ще осигури на Кремъл лост за голяма стратегическа корупция, известна днес като "шрьодеризация", по името на бившия германски канцлер и настоящ съюзник на Путин. Ако бъде изграден "Северен поток 2“, той ще се превърне в инструмент за финансиране на елита на Путин през следващите години. А така трудно може да бъде гарантирана енергийната сигурност на Европа. Най-малкото трябва да бъдат внимателно разследвани в каква връзка са тези, които лобират за "Северен поток 2". Още по-добре ще бъде обаче, ако проектът бъде замразен докато руските окупационни войски напуснат Украйна, Грузия и Молдова.

Четвърто, време е европейските правителства най-накрая да започнат реална битка с прокремълската  дезинформация. Досега само няколко столици сериозно приемат тази заплаха и отделят сериозни ресурси и организират специализирани групи за проучване, картографиране и борба с враждебната информация, с което противодействат на операциите, извършвани от руските субекти и техните местни пълномощници. По-голямата част от европейските изследвания по този въпрос все още се реализират от фондаации и програми, финансирани от американските данъкоплатци, с изключение на Обединеното кралство, което от скоро предприе сериозни действия срещу влиянието на Русия в Централна и Източна Европа. Въпреки че всички основни западноевропейски съюзници са били засегнати от брутални атаки на руската дезинформация, не са извършени сериозни  политически промени, които биха довели до решителен натиск върху Москва.

На ниво ЕС първият дипломат и еврокомисар по сигурността Федерика Могерини саботира усилията за по-радикално противопоставяне на дезинформацията на Кремъл, въпреки че болшинството от членовете на ЕС настояват да бъдат подсилени и финансирани специализирани екипи в дипломатическия орган на ЕС, в EEAS East STRATCOM Task Force. Невероятно е, че след три години на нарастващ натиск, все още има само трима специалисти от ЕС, които имат за задача да противодействат на прокремълската дезинформация.

На пето място, всяка европейска държава трябва да приеме своя 

версия на Закона Магнитски

Подобен законодателен инструмент, който санкционира големите нарушители на правата на човека, е в сила в Съединените щати, Канада, Великобритания и трите балтийски републики. Други европейски страни също е желателно да приемат законодателство, което да е синхронизирано със Закона Магнитски, така че те да не могат лесно да противодействат на контра ударите на Русия. Междувременно техните съюзници могат да окажат подкрепа чрез колективни действия, ако Русия реагира с повишена войнственост или приложи подривна тактика към някои от тях.

Можем да спечелим Студената война 2. Първо, обаче, трябва да признаем и осъзнаем, че сме изправени пред една агресивна диктатура, която може да бъде спряна само със силата на цялата международната общност,  основана на правила, колкото може да издържи. Всъщност това е в основата на западния либерално-демократичен съюз. Нека го защитим.

* Якуб Джанда е изпълнителен директор на базираната в Прага Think-Tank група за изследване на европейските ценности, където ръководи Програмата за наблюдение на Кремъл, фокусира върху руските операции на подривна дейност в Европа и света.

Превод: Faktor.bg

Последвайте Faktor.bg в