Тереса Вуйчик, Biznes Alert, Полша
България и Румъния са заплашени от енергийна зависимост от Русия, но въпреки това те се отказаха от разработването на своите залежи от шистов газ, като фактически предоставиха свобода на "Газпром" и "Газпромнефт". Кремъл постигна и още нещо: американските нефтени концерни се оттеглиха и от двете страни.
Българският сценарий
В България програмата за добив на шистов газ се подкрепя единствено от консервативните сили. Левите бяха в тясно сътрудничество с Москва, което се разпростираше в енергийния сектор. Фактически те продължиха линията на бившата компартия. В резултат, България се превърна в един от най-активните поддръжници на енергийните проекти, като, например, "Южен поток", нанасяйки щети на собственото си население: София плащаше за руския газ по една от най-високите тарифи.
И въпреки това българското ръководство се заинтересува от шистовите проучвания. През юли 2011 година "Шеврон" получи разрешение за проучване за находища на шистов газ на територия от 440 хиляди хектара. По данни на Управлението за енергийна информация на САЩ, потенциалните запаси от шистов газ в България са 480 милиарда кубически метра, а от шистов нефт — около 180 милиона барела. Разработката на тези находища би позволила на страната в продължение на 30 години да не е зависима от внос на природен газ.
Но няколко седмици след като американците получиха разрешение за проучване, в България започнаха протести.
Кремъл и левите в атака
Масови демонстрации бяха проведени в София, Варна, Добрич и още няколко града в западната част на страната.
В европейските страни против разработването на шистовите находища се бореха "Зелените" предвождани от Даниел Кон-Бендит и Йошка Фишер, евродепутатите Жозе Бове отговаряше за организацията на протестите, а "Европейските леви" раздуваха антишистовата истерия. Важна роля в локирането на проектите за разработване на шистови находища във Франция, а след това и в България изигра Фонд "Роза Люксембург" и движението "Не, на фракинга".
Представители на чешките спецслужби предупреждаваха, че "Газпром" ще спонсорира левите, за да могат да организират в цяла Европа протестни акции. Еколозите говореха за необходимостта от проучване как ще се отрази на околната среда метода на хидравличния разрив (фракинг), но всъщност целта им беше да постигнат пълна забрана за използването му в България.
Съюзът на "Газпром" и еколозите
За "Газпром" "Шеврон" е конкурент, който би могъл да попречи на реализацията на "Южен поток". Руският концерн разполага с "ефективни инструменти" за въздействие върху екологичните движения и партиите на "Зелените", а в създадената от руската държавна компания "Европейски делови конгрес" (преименувана по-късно на "Световен делови конгрес") се появява специална работна група, занимаваща се с проблемите на екологията и здравеопазването, която поддържа постоянни контакти със споменатите по-горе сили. В началото на 2010 година групата е ръководена от българката Стела Благова — заместник-изпълнителен директор по въпросите на устойчивото развитие в "Овъргаз" (председател на съвета на директорите заема заместник-председателят на "Газпром" Александър Медведев).
През януари 2012 година българският парламент въведе мораториум върху добива на шистов газ. С това започва блокирането на дейността на американските компании в България. Правителството оттегля разрешението за провеждане на проучвателни работи, което преди това е дадено на американския концерн.
Вече в оставка, Симеон Дянков, който беше вицепремиер и министър на финансите в правителството на Бойко Борисов, призна за роята на "Газпром" в това развитие на събитията.
"Много дни наред в над двайсе града на България продължаваха протестни акции срещу добива на шистов газ. Те се провеждаха дори в такива райони на страната, където няма находища. В демонстрациите участваха хора, които нямаха понятие за какво става дума. Ние знаехме, че те са получили сериозна финансова подкрепа и, по същество, настояват за изгонването от страната на американския концерн, за да може "Газпром" да запази монополната си позиция", казва той в интервю за агенция "Блумбърг".
Балканите остават в центъра на интересите на "Газпром"
През 2015 година (а малко по-късно и Румъния) "Шеврон" напусна България. Забраната за разработване на шистови находища и принудителното оттегляне на американската компания от тези две страни, стана важно събитие в историята на Балканите.
Руските енергийни гиганти "Лукойл" и "Газпром" започнаха своето енергийно настъпление в региона в края на XX век. В контекста на руските програми за транспортиране на газ от региона на Черно море към Юго-Източна и Централна Европа, България и Румъния станаха ключови елементи в стратегията на Кремъл за Балканите. Москва се стреми да монополизира доставките на газ през този регион в Западна Европа и да изключи от транзитните маршрути на суровината Украйна.
Дългосрочните договори и инвестиции позволяват на Москва едновременно да оказва въздействие върху икономиката на държавите от региона. "Газпром" планира да построи междурегионални газопроводи и за реализацията им са му нужни България и Сърбия. Новите трасета за доставка на газ имат за цел да предотвратят създаването на независима от Русия енергийна мрежа, свързваща Централна Азия, Южен Кавказ и Европа.
Изключването на „Шеврон” от играта за Балканите е убедително предупреждение, показващо, че Москва се готви за безжалостно енергийно нахлуване.
Превод: Faktor.bg
България и Румъния станаха ключови елементи в стратегията на Кремъл за Балканите
Фактор Фактор
Още от Хляб и пасти
Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС
Бившият съдържател на явочна квартира на ДС и някогашна влиятелна фигура в БКП от средата на 90-те години Александър Маринов и „стратег“ на президента Румен Радев допреди две години стана учредител на новата партия
Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура
Франция даде важен урок на демократичните общества в криза - ако трябва да избираш между мошеник и фашист, избираш мошеника
Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм
Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо