Николай Василев*

В някои от източните бойни изкуства се изучават хватки,

при които боецът побеждава противника си като пренасочва собствените му сили срещу него! 
Така кукловодите на прехода успяха да отклонят България от пътя на реформите, като използваха личността на царя. Безброй българи гласуваха за НДСВ убедени, че това е най-сигурния начин да се гласува срещу „комунистите“. За много от тях СДС беше препълнен с бивши партийни секретари, или доносници на ДС. Царят изглеждаше като най-сигурния залог! В резултат на тази наивност в парламента наред с някои достойни хора като Мично Спасов, влязоха и доста съмнителни личности. Малцина си спомнят, че най-младият народен представител тогава беше Ралица Агайн.
Днес хората които доведоха Симеон, вече 

нямат нужда от него

 И искат да го изгонят използвайки справедливото възмущение на част от демократично мислещите люде! Нека не се лъжем. Тези наши съграждани, които честват на Копринка Съветското нападение срещу България няма да се поделят от прогонването на царското семейство. За тях той никога не е бил „българин“, само удобна маша. Сред демократично мислещите българи обаче ще настъпи разкол. 
Този филм не е нов. Гледали сме го още през 1990 г. когато разцепиха СДС. „Разузнавачите“ знаят добре, че дори политическата емиграция през годините на комунистическия режим беше разделена на „царисти“ и „земеделци“. През далечната 1981 година сред някои емигрантски среди се говореше, че Симеон бил заявил, че като се освободи България бил готов да се завърне не само като цар, но и като президент! Дали още тогава не е бил замислян някакъв сценарий, и дали някой „разузнавач“ не го е споделял с него? 
Така или иначе, дори в емиграция царят разделяше демократично мислещите хора. И „отговорните другари“ се възползваха от това разделение.
Решението на Софийският градски съд (СГС) за двореца Врана е логично. Царските имоти 

няма как да са частна собственост

 Когато цар Фердинанд абдикира, цар Борис се разпорежда с тях в качеството си на цар, не на наследник, или посредник. Ако монархията беше запазена княгиня Мария Луиза едва ли щеше да претендира за половината от „царските имоти“.
Следователно казусът с „царските имоти“ се нуждае не от юридическо, а от политическо решение. Такова трябваше да бъде намерено преди повече от две десетилетия. Отказът на държавата и обществото да решат казуса доведе до ужасно извращение – цар-премиер, до разбиване на партийната система и до разделение на демократично мислещите граждани. 
Какви са възможните решения днес?
Възможно решение е „да се маха“! Връщането на „царските имоти в патримониума на държавата“ – както се изразяваше Яне Янев, ще е наслада за всички признаващи легитимността на Съветската окупация от 1944 г., на референдума проведен в условия на окупация през 1946 г. и на последвалия комунистически режим. По думите на анализатора Иван Стамболов-Сула прогонването на царя ще загрее "санкюлотските" страсти. Такова развитие ще зарадва и част от демократичната общност, дълбоко огорчена от политическия "гастрол" на Симеон Сакскобургготски. Добре е тези хора да се замислят, дали няма да играят весело хоро по чужда свирка... 
За много демократично мислещи граждани прогонването на семейството от имотите ще е връщане към ерата от 1947 година. Днес посягат на царя, утре кой знае на кого ще посегнат. А както каза и Соломон Паси, чуждестранните инвеститори дават сигнал като напускат страната. Разбира се не само заради този казус, но несигурността в България е факт. Веднъж дават, после вземат... никой не може да бъде сигурен за нищо. Вероятно Симеон ще осъди България в Европа, а това само ще засили анти-европейските чувства в България... Отсега

 „отговорните другари“ потъркват ръце

При този сценарий съдбата на дворците ще е неясна. Едва ли ще станат музеи на прогонената династия. Или отново ще са затворени и ползвани дискретно от властимащите, както беше по времето на режима, или ще бъдат „взети“ от някой „Ветко“, или някой „Миню Стайков“.
Втора възможност е държавата и семейството да „сключат сделка“. Един или два от дворците да бъдат признати за частна собственост на г-на Симеон Сакскобургготски и на г-жа Мария Луиза Хробок. Този вариант също ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Ако имотите са били собственост на държавата по времето на цар Фердинанд и цар Борис, на какво основание държавата ги харизва на частни лица – пък били и те потомци на българските царе? А и кой може да гарантира, че един ден техните потомци, пръснати по света няма да обявят дворци свързани с българската история за продан? Забравихме ли, че Симеон Сакскобургготси продаде медалите, с които е бил удостоен на дядо му в лично качество, на български цар?
За да бъде обезвреден „царския“ казус трябва да пристъпим към нестандартни решения. 
От 90-те години насам сме в 

хибридна ситуация

 Безспорно сме република, но имаме и цар. Жан Виденов повтаряше, че „българите трябва да знаят, че нямат цар“, но милиони се обръщаха към него с Ваше Величество! Църквата също прие Симеон за миропомазан цар на българите и като такъв го включи в молебните. На този фон звучи странно призива на Горан Благоев: „Ако (президентът) Радев е мъж на място, най-сетне трябва да постави официално този въпрос: Светият синод зачита ли републиканския строй на България?" 
Симпатизантите на Радев със сигурност ще се радват на подобно политическо поведение. Противниците му ще бъдат разделни! Убеден съм, че и дори господин Благоев не желае подобно развитие!
Какво решение да намерим тогава? 
И дума не може да става за възстановяване на монархията като форма на управление. Не че тя няма своите предимства. Най-важното от тях е разделението между професионалното ръководство на държавната администрация, подчинено на монарха и политическото – упражнявано от партиите спечелили доверието на избирателите, които определят политиката, но нямат право да кадруват. Към настоящия момент в България, няма условия за подобна властова конструкция. 
От две десетилетия предлагам като елегантен изход от ситуацията да приемем, че сме Република (въз основа на Конституцията от 1991 г), но и че имаме цар (въз основа на обявяването на комунистическия режим за престъпен).
Какво може да означава „цар“ в условията на република?
Със сигурност не държавен глава, защото такъв е Президентът. Не може да е и част от управлението, защото сме република и власт не се предава по наследство. Но няма да е отклонение от духа на републиканизма, ако приемем, че „царят е традиционен жив символ на народното единство в неговото етническо и религиозно многообразие“. Още повече, че титлата на нашите владетели никога не е била „цар на България“, а

 „цар на българите“

 По същият начин признаването на Източното православие за "традиционно" в нашата конституция не ни прави теология.
Разбира се царят няма да има право да заема публични длъжности, да оглавява партии и дори да взема страна в публични спорове. Царят и престолонаследникът ще трябва да живеят постоянно в България. А имотите ще могат да се управляват от царя по правилник определен от Министерския съвет. 
Успешни са били не тези нации, които са изгонвали монарсите си от дворците, а които са ги „затваряли“ в тях. Дворците ще имат много по-голяма стойност за България, ако в тях живее царска династия и е посещавана от други монархически династии. А с мандат на Министерския съвет царят ще може да представлява България и на определени мисии.
Симеон Сакскобургготски, който беше лидер на партия и министър председател вече не може да служи като „жив символ на народното единство“. Ако се пристъпи към подобно елегантно решение на „царския казус“, той вероятно ще трябва да абдикира в полза на своя внук. Може би тогава една дълбока рана в българското общество ще бъде затворена!

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".