Мълчанието на шараните или притча за човека, който не стана от стола

Славчо Георгиев, Италия

След поредния напън на червените ескадрони към Бузлуджа реших да припомня една история, която в България не е разказана навремето. По елементарни причини. От страх! Но първо искам да вметна няколко думи.

Винаги съм се чудил, как тази партия (БКП/БСП, б.р.), раздирана от противоречия, интриги, далавери и скудоумие се качва на Бузлуджа винаги сплотена, обединена и целуваща се. Носеща със себе си белите петна от близкото и далечно минало! Петната, не и идентичността! Защото там положението е сложно. Нито са комунисти на сто и кусур години, нито са социалисти...като нормалните такива! Преди Бузлуджа се карат, бият, отлюспват се, изключват се, подлагат се динени кори и бананови обелки...Но! Всичко това до изхода на „Позитано“ 20! Как и защо успяват да постигнат тази идилия, тази хармония, тази сапунена опера, продължаваща вече повече от век!? Как мастити милионери се превиват услужливо на партийните си лидери и демонстрират вярност и покорност, на фона на дебелите си портфейли и височайша недосегаемост? Вярност и покорност не на цаците и оклейките в подножието на Бузлуджа, дошли за безплатна соц. бира (и такава имало) и три кебапчета (за някои от тях това се оказа и последното им житейско удоволствие), а вярност и покорност към ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ на съответния съвет или комитет през годините. Защото те са ШАРАНИТЕ! Отглеждани, захранвани, затлъстели и..... безкрайно лакоми! С едно едничко задължение – да мълчат! И те немеят! 

И лапат! И си траят – от страх!

Преди – СТРАХ от репресии, постановки и лишаване от привилегии! Изключване от БеКаПета, ДеКаМеСета и безброй СеРеСета във вид на доносници. Днес – СТРАХ от компромати (белязани пари, мъжки и женски ласки и т.н.), отрязан достъп до мазната баница с късметчета и понякога дори смърт за постоянно (примери, колкото щете).

Убеден съм, че бедните нямат нужда от Социалистическа партия (от български тип), по-богати със сигурност няма да станат. Докато БСП – БКП има нужда от повече бедни. Колкото повече бедни има, толкова по-силни се чувстват комунистите и техните производни! Защото и библията на комунистите – Комунистическият Манифест е написан от човек, който през живота си не е стъпвал във фабрика и е презирал работниците и селяните!

Спирам с лиричното отклонение! Преглеждайки записките на видния лидер на Италианската Социалистическа Партия от средата на 20-ти век Пиетро Нени открих един изключително интересен случай, описан в спомените му.

Мястото е Москва, а поводът Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. В доклад на закрито заседание на конгреса Никита Хрушчов разобличава култа към личността на Сталин пред втрещените погледи на делегати и гости на конгреса. В един момент делегатите стават на крака и залата избухва в одобрителни ръкопляскания.

И тогава отнякъде се чува силен глас:  

А вие, какво правихте тогава, др. Хрушчов? 

Настъпва смразяваща тишина, делегатите се смъкват тихомълком по местата си. За момент Хрушчов изпада в крайно неудобно положение, след което се овладява и казва: Този, който зададе този въпрос, моля да стане! От залата пълна тишина и мълчание. Хрушчов повтаря поканата си, но резултатът е същият. Той се замисля за малко, посочва с пръст към залата и казва: Ето това правех и аз! Не ставах от стола!