Януш Бугайски, bulgariaanalytica.org

Москва не е надежден партньор на Вашингтон в борбата с международния тероризъм. Напротив, Кремъл поддържа в Близкия изток и на други места сили, които се противопоставят на САЩ. От една страна, Москва има за цел да пренасочи насилствения джихадизъм към Запада, за да го отклони от Русия, а от друга, за да отслаби глобалното влияние на Америка. Русия на Владимир Путин притежава всички качества на спонсор на тероризма, участвайки в терористични атаки срещу собственото си население и играейки важна роля в развиването на терористични мрежи извън нейните граници.

Руските служби за сигурност се ангажират с вътрешен тероризъм, както за подчиняване, така и за манипулиране на общественото мнение. Най-възмутителният пример е случилото се през септември 1999 г., малко преди Путин да влезе в правомощията си на президент. В своята книга „Московските бомбени атентати през септември 1999 г .: Изследване на руските терористични атаки на прага на идването на власт на Владимир Путин“, Джон Дънлоп, изявен учен от института „Хувър“, представя убедителни доказателства, че ФСБ, наследникът на КГБ, е бомбардирала няколко жилищни комплекса в Русия, убивайки над 300 граждани. Целта е била да се набедят за това „чеченските терористи“ и да бъдат превърнати в изкупителна жертва, за да се оправдае една нова война срещу независимостта на Чечения. Последвалата държавна терористична кампания на Путин срещу Чечения, уби безразборно десетки хиляди цивилни граждани.

Връзките между Кремъл и международния тероризъм продължават от десетилетия.

КГБ помогна за развитието на съвременния тероризъм, насочен срещу Израел и Запада. Русия е снабдявала с оръжия няколко терористични групи, включително Хизбула, като освен това е помагала при организирането на отвличане на самолети през 60-те години на миналия век и популяризирането на концепцията за самоубийствени бомбени атентати срещу военни и цивилни цели. Според бивши служители, изменили на КГБ, наследникът ѝ ФСБ продължава да спонсорира терористи като Айман ал Зауахири, бивш заместник-ръководител на Ал-Кайда, обучен в Русия през 90-те години на м.в., преди да се присъедини към Осама бин Ладен.

ФСБ продължава терористичните традиции на КГБ. По време на прокси атаката срещу Украйна, Москва доставя ракетна система на сепаратистите, с която те свалят малайзийски самолет и убиват близо 300 цивилни граждани. Западът не е склонен да обяви прокси групировките на Москва в Украйна – Народните републики Донецк и Луганск – за терористични организации, въпреки техните целеви действия срещу цивилни граждани. Това е преди всичко политическо решение, за да се предпази Русия от обявяването й за спонсор на тероризма.

В Близкия Изток враговете на Америка са съюзници на Кремъл. В Афганистан Русия предоставя военна помощ на талибаните за действия срещу централното правителство, подкрепяно от Вашингтон. Генерал Джон Никълсън, който отговаря за американските сили в Афганистан, неотдавна потвърди, че Русия изпраща оръжия на талибаните, които се използват, за да се убиват войници от афганистанските правителствени сили и американските сили. Това е част от една по-широка стратегия на Москва да спечели влияние сред мюсюлманските радикали и да създаде безизходна ситуация за Вашингтон в дългосрочен план. Москва също така подкрепя Хизбула срещу Израел и е главният съюзник на иранското правителство, което Белият дом постоянно осъжда заради спонсорирането на международния тероризъм.

В Сирия военната кампания на Москва не е насочена срещу Ислямска Държава (ИДИЛ), а има за цел да унищожи умерените опозиционни сили, подкрепяни от Запада. Основната цел на Путин е да подкрепя режима на президента Башар ал-Асад и по този начин

да гарантира непрекъснатото военно и разузнавателно присъствие на Русия в региона.

Най-голям брой бойци на ИДИЛ се набират в Русия, особено след като ФСБ започна да насърчава местните ислямисти да пътуват в Сирия и Ирак с очакването, че това ще намали бунтовниците в Северен Кавказ и ще увеличи натиска върху Запада. Хилядите руски граждани, наети от ИДИЛ, не се съмняват, а са наясно, че Кремъл вече е навлязъл чрез свои оперативни служители в ръководството на организацията, където може да повлияе на вземането на решения.

Междувременно, във Вашингтон и други западни столици вече се лансират идеи за сключване на „голяма сделка“ с Русия, която да позволи на Кремъл да утвърди господството си в бившия Съветски съюз, а в замяна Москва ще предостави подкрепа в борбата с ИДИЛ. В действителност, подобен план би означавал да се предадат на Кремъл Украйна, Грузия и други държави, без никакви осезаеми ползи за Запада. Напротив, това би насърчило Москва да засили спонсорството си за тероризма срещу западните интереси, разчитайки, че това ще доведе до по-нататъшни отстъпки от страна на Белия дом.

Всички споразумения с Русия срещу ИДИЛ имат ограничена стойност. Основната цел на Москва в Близкия изток е да укрепи Асад на власт, като същевременно продължава да държи САЩ заети с борбата с ИДИЛ и други терористични и партизански групи. Терористичните атаки срещу западните цели и в европейските градове са допълнително предимство за Путин. По този начин, той може да се представя за партньор в борбата срещу джихадисткия тероризъм, като същевременно потушава безнаказано всяка вътрешна опозиция, под претекст за борба с екстремизма и тероризма.