Олег Пономар*

 „Наближават 100 дни от както Тръмп встъпи в длъжност и е необходимо да се направи малка ретроспекция на събитията:

1. Тръмп е с най-ниския рейтинг на популярност, за цялата история на САЩ от всички американски президенти към момента за първите му 100 дни на управление - около 40%.

2. #RussiaGate работи. Не затихва, а точно обратното – разгаря се (а за това писах в предишни свои постове)

3. Цялостната картина

Благодарение на вицепрезидента Пенс, коридора за движение на Тръмп е тесен и труден. Републиканските ястреби, силовият блок, военно-промишленият комплекс и петролно газовите лобита управляват. При Обама във външната политика преобладаваше системността и научният подход. Тръмп действа по-различен начин – като твърд бизнесмен. В ход са тежки преговори – с блъфиране, с изнудване, с обещания, с договаряния на ръба на възможностите, със заплахи от използването на сила, с реално използване на сила, и като потвърждение на това бяха и ударите в Сирия, със сплашване, с игнориране и т.н.

На Планетата се завърна зъл, но справедлив шериф. На Китай е предложена почетната роля на младши партньор.

4. САЩ - Русия.

Обама използваше тактиката на "нарязването на салама", - научен и точно изчислен подход, но за някои – дълго и скучно занимание.  Тръмп обаче избра тактиката „бой по краката“. По самата Русия, той не удря за сега силно (но осмия пакет от санкции на САЩ беше въведен при Тръмп като демонстрация за сериозни намерения), но удря по последните маргинални съюзници на Русия: Северна Корея, Асад и Иран. Така по този начин Русия е разпъната в шпагат и може и да не реагира, но автоматично ще загуби статуса си „дори и на регионален лидер“. Може и да реагира, но тогава ударите по краката, ще се преместят в удари по коленете.

Докато ролята на най-злия полицай ще я играе Великобритания (както писах за това преди половин година) и Канада (което си е традиционно).

5. Сирия, Северна Корея.

За разрешаване на проблема със Северна Корея от САЩ решиха да ангажират Китай в замяна на неприлагането на болезнени икономически мерки, спрямо тях. Отличен ход – отстрелват всички зайци с един куршум. За Русия – тъга и печал, за Китай и САЩ – сладост, а за Русия отново нищо полезно. 

Към Асад подхода е по-строг и по-твърд, отколкото при Обама. Сладките приказки и убеждаванията приключиха, останаха само томаховките, специалния Трибунал към ООН за военни пресъпления срещу човечеството, военни операции на САЩ (все повече сили на САЩ се придвижват в близост към сирийската границата) и разбира се и Израел, който може и да не се сдържи.

6. Близкия Изток.

САЩ промениха отношението си към Израел – към положително, и отново Израел е най-близкия им съюзник и протеже.

Към Иран отношението на САЩ от неутрално, премина в доста отрицателно.

Към саудитите леко смекчиха отношението си, а към Турция – без промяна.

7. САЩ - Украйна.

Измина половин година в разтакаване на политиката спрямо Украйна. При Обама бяхме близо до миротворчески сили и т.н. по плана на Нуланд – Сурков. Сега се върнахме към това. САЩ се върнаха към формата САЩ – Сурков. От страна на САЩ не е известен за широката публика към момента, американският служител, който отговоря за това. Минските споразумения трябва да действат за да приключи тяхното прилагане, иначе следват санкции срещу Русия. За САЩ - Крим е украински. Помощ от Международния валутен фонд в замяна на повече радикални реформи и борба с корупцията.

За сега е това.

Благодаря ви за вниманието.“

 * Олег Пономар е известен канадски политически анализатор от украински произход, който след окупацията и анексията на украинския Крим от Руската федерация през 2014 г. и последващата руска инвазия на Източна Украйна стартира дневните си хроники в социалната мрежа Фейсбук, заради разгърната пропагандна и информационна война срещу украинския народ. Дневните му хроники се следят от над 140 000 читатели във Фейсбук и се  публикуват от различни европейски медии. Често е обвиняван, че е прекалено голям оптимист, но с времето доказва, че е истински професионалист.

Предлагаме на вниманието на българските читатели анализ на г-н Пономар свързан с геополитиката на САЩ и новия президент Д. Тръмп. Текстът се публикува с любезното разрешение на автора.

Б.Р. Заглавието е на Faktor.bg