Елизабет Брау, Poliico.eu
НАТО се готви за погрешна война. Членовете на Алианса имат 3 милиона войници и близо 10 000 танка. Но утрешните битки няма да се водят само с конвенционални средства. Тъй като враждебните държави водят своите битки на границата на войната и мира, НАТО и неговите западни съюзници ще трябва да станат по-креативни в защитата си от хибридните атаки. Това означава да разшири обхватът на своите действия отвъд военните.
Европейските държави за жалост са неподготвени за този вид хибридна война, която се води в целия свят. Миналия месец шефът на армията на Великобритания - Ник Картър, предупреди, че
Великобритания се е провалила
в справянето с войнствената политика на Русия, което е нанесло тежки поражения на цивилния живот в страната. САЩ също не успява да поддържа темпото – днес все по-ясно разбира, че може да загуби войната с Русия или Китай.
Да вземем само източниците на електроенергия. Само Германия има близо 2000 електроцентрали. При конвенционална атака противниците биха могли да ги бомбардират. Днес те са по-склонни да ги атакуват дори като изпратят ракети. Силите като Русия и Китай не са конвенционални противници; те имат възможност, но и готовност да доведат страната до застой много преди да започне тази конвенционална война.
"Ние се заблуждавахме, като мислим, че сме ограничили заплахите от война", казва генерал Ричард Барънс, който до 2016 г. командваше Британските военни сили в Алианса. "Но природата на войната никога не се променя - това са насилието и жестокостта. Сега противниците се ориентират към използването на сложни форми на хибридна война. "
Враждебните чужди сили в днешно време са по-склонни да атакуват чрез кибератаки или изпращане на ракети.
Евентуалната кибератака на електрическата мрежа не би довела само до липса на ток за гражданите; това ще повиши процента на смъртност, ще наруши доставките на вода и ще затвори пристанищата. "Те могат да ни парализират за дълго преди да стигнем до кинетична война", казва французинът Джулиан Линдли от Националния университет по отбрана във Вашингтон. И това може да се постигне с относително евтини кибер инструменти, които "трудно могат да се прогнозират и проследят", посочва Ярно Лимел, професор по киберсигурността в Aalto University във Финландия.
Чрез морската кабелна система, по която преминава целият интернет трафик, се реализират не по-малко от 10 трилиона долара финансови транзакции всеки ден. Те представляват друга лесна цел за противника. Дори ако само няколко от тези кабели бъдат саботирани, ще настъпи хаос в сферата на жизненоважни услуги, като търговията на дребно и транспорта. Каква е дилемата: Тъй като НАТО и неговите съюзници могат да се похвалят със силни конвенционалните въоръжени сили, враждебните държави са по-склонни да използват различни форми за водене на война - и след това ще твърдят, че формата на агресия, каквато е хакването на електроцентрала не представлява истински акт на война.
Нарича се
„война на невестулките",
подобно на хвърлянето на камъчета по прозорците на съседа от защитено място зад оградата. Съвременната война ще бъде по-малко инвазия за територии и повече да бъде пречупена волята на обществото и бъде създаден хаос в смисленото му ежедневие.
Всяване на паника? Не съвсем.
Енергийните компании вече отбелязват все по-голям брой хакерски атаки. Между 1992 г. и 2006 г. Русия е осъществила 55 прекъсвания на електроенергията. През 2015 г. и 2016 г. "елементи на руското правителство" хакнаха датското министерство на отбраната и така получиха достъп до електронните пощи на техните служители. През последните месеци руските подводници също обикалят около жизненоважни комуникации в Северения атлантически океан.
Като отворени, демократични общества никога няма да можем напълно да се защитим срещу „войната на невестулките“. Но можем да проявим решителност и твърдост, и би било по-ефективно (в сравнение с трупането на конвенционално оръжие). Това обаче ще изисква координирани действия от страна на институциите и цялото общество: министри, правителствени агенции, компании, граждански организации.
Националната система за отбрана на Дания е добър модел как може да се направи това: всяка година правителството организира тренировъчни упражнения за всеки ключов сектор на обществото – включително в правителството, корпорациите, гражданските организации и отбранителната система. Последният екперимент е свързан с имитирането на терористична атака срещу важни цели на правителството, в комбинация с кибератака. Ако всеки сегмент от обществото е обучен как да реагира, обхватът на щетите, причинени от една потенциална атака, ще бъде далеч по-малък.
Правителствата също така трябва да стартират информационни кампании за обществеността, които да осведомяват гражданите за услугите, на които могат да разчитат – ток, вода, транспорт, интернет. Местните организации и правителствени институции трябва да подпомагат гражданите да се научат да се справят и в ситуации, в които са лишени от този набор от услуги.
Заедно с индустрията, правителствените служби трябва също да разполагат с гъвкави, алтернативни варианти за справяне в критични ситуации. По време на Студената война всяка страна имаше такива планове. Но напоследък те събират прах и в никакъв случай не са релевантни, защото значително е променена природата на войните, които се водят днес. Към това се наслагва и ефектът от глобализацията, която днешните правителства нямат възможност да управляват като й противодействат.
Страните трябва да използват
опита на Швеция,
която обяви през януари, че създава нова агенция за психологическа защита. Създаването на устойчивост срещу ерозията на европейските демократични институции също е от решаващо значение за защитата на нашите общества от съвременните форми на война.
Като имаме предвид, че войната на невестулските се цели в обикновения начин на живот на гражданите, ние нямам право да поверяваме нашата сигурност на малки групи платени войници. Утрешните войни изискват да бъде проявена решителност от хората във всички нива на обществото – от децата в училище до премиера – тогава можем да се надяваме, че като засилим гражданската си активност, ще се противопоставим решително на нашите противници.
Превод: Faktor.bg
Още от Хляб и пасти
Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС
Бившият съдържател на явочна квартира на ДС и някогашна влиятелна фигура в БКП от средата на 90-те години Александър Маринов и „стратег“ на президента Румен Радев допреди две години стана учредител на новата партия
Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура
Франция даде важен урок на демократичните общества в криза - ако трябва да избираш между мошеник и фашист, избираш мошеника
Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм
Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо