Вени Марковски*

Четвърт век след началото на промените имаме нужда от нов прочит на историята 

По повод боядисването на паметника на Димитър Благоев (обявен от незапознатите с историята за ленинист, русофил и комуняга), както и призивите за рушене на паметниците на Альоша, Съветската армия и т.н. 

Какво мислите да организираме една кампания не за разрушаването им, а за преместването на всички паметници - символи на комунизма в мястото, което е предназначено за такива паметници? 

Аргументирам се защо: не е добра идея да рушим паметници.

Не е добра идея, защото хората по принцип са късопаметни, а ние - още повече. Трябва да има обяснение за всеки паметник - какво представлява, защо е бил построен и защо е бил преместен. Каква е поуката. 

Има хора, които си мислят, че местенето на паметниците на съветската армия е кощунство с паметта на загиналите за освобождението на България от фашизма съветски войници. Грешка и непознаване на историята, уважаеми хора! Такова кощунство щеше да е местенето на паметници, посветени на Освобождението, резултат от руско-турската война (1877-1878 г.). 

На българска територия няма загинали за освобождаването от фашизма съветски войници... Просто България никога не е обявявала война на СССР, в Москва е имало наше посолство. Друг е въпросът, че в резултат от договореностите между Сталин, Чърчил и Рузвелт, България е била оставена на Съветския съюз и не е имало как у нас да не влязат съветски войски. Друг е въпросът колко кръв се е проляла в дните след 9-и септември - но кръв, която всъщност се е проливала по нашите земи от Освобождението насам. Да не забравяме, че мнозина от нашите министър-председатели са завършили живота си преждевременно - от Стамболов, та до Луканов (и дано да няма още!). 

Затова си мисля, че е крайно време през 2014-а г., 25 години след 10-и ноември, да обявим 

Нов прочит на историята

Без идеологически коментари, затова пък честен. 

Да си кажем истината: че е имало профашистко правителство, което е избивало комунисти, земеделци и безпартийни. Че е имало депортация на нашите сънародници от Македония и Тракия в нацистките концлагери в Треблинка. Че е имало спиране на депортацията на нашите сънародници от "старите" предели на царството. Че е имало раздавани пари за главите на партизаните и убити деца в Ястребино. Че е имало кървава разправа без съд и присъда след 9-и септември. Че е имало избиване на "неправилната" (от позициите на комунистите) интелигенция. Че е имало Белене и убийства и дълги години след 9-и септември. 

Може и да е наивно, но аз виждам възможност за национално помирение, именно през 2014-а, четвърт век след началото на промените. Преходът няма да е завършен, докато не се смирим, не се покаем. Докато не се разделим с историята по такъв начин, че тя да престане да ни дели, а започне да ни обединява. Чрез признаване на греховете и молба да получим прошка - не от оцелелите, а един на друг да поискаме и да дадем прошка. Но без признанието, че всички сме грешни и без смирението, а и молбата греховете ни да бъдат простени, няма как да си кажем "сбогом" с миналото и то винаги ще ни разделя, вместо да ни смирява. 

И понеже трябва да почнем отнякъде, защо да не го сторим от паметниците, които нямат място в центровете на градовете и селата? Не е толкова трудно да се направят местни референдуми, ако щете, нито пък да се организират комисии от историци, изкуствоведи, скулптори, архитекти и т.н., които да дадат акъл кои паметници се вписват в градската среда и история, а кои са сложени като кръпки и нямат не само историческа, но и художествена стойност. Кои паметници могат да се местят веднага, а кои - след като е ясно какво ще има на тяхното място. И докато те умуват, ние можем да си говорим - в Интернет, по медиите, за истинската ни история. Честно и без опити да обвиняваме "другите", че само те са били виновните за пролятата кръв. 

Защото истинската война у нас не е тази на думите, а другата - когато брат вдига ръка срещу брата. Когато обществото е приело, че човешкият живот няма никаква стойност. 

Можем да се преборим с това, наистина можем. Но искаме ли го?

*Коментарът е от страницата на Марковски във Фейсбук.