Проф. Боян Дуранкев

Азбучна истина е че свободното жонглиране с терминологията е привилегия на политиците-неспециалисти. Именно по тази причина могат да се простят словесните волности на представителите на две от парламентарните партии, които лекомислено боравят с понятия като „програма”, „стратегия в 3 хоризонта”, „програмно правителство” и т.н., стигайки до финалното „План Орешарски”( виж ТУК пълния текст на програмните намерения на Пламен Орешарски) .

1. План ли е „Планът Орешарски”?

Планът по принцип представлява документ, който обвързва интересите и производствените мощности на хилядите производители и милионите потребители в посока на реализиране на годишни, четиригодишни и дългосрочни цели. Такъв документ на национално ниво, поне засега, не е налице.

Вероятно по тази причина „Планът Орешарски” се прекръсти на „Програмата, на която ще заложи БСП”, която е и (според официоза на партията!) разработвана от „екипи от експерти на БСП” (а не само от колегата Орешарски!), която пък програма се базира на „Стратегия в 3 хоризонта - първите 100 дни на управление, първата година след изборите и цялостна програма за мандата”. Това е малко по-точно, но не съвсем. „Програмата” и „Стратегията” ще бъдат доизкусурявани след „консултации” с парламентарни и извънпарламентарни политически сили, обществени организации, браншови организации, работодатели и синдикати, т.е. С други думи, „Планът Орешарски” ще бъде творчески продукт на много и разнопосочни интереси и намерения.

Какво е все пак, „Планът Орешарски”, според професионалистите? Даваме думата на самия доц. Пламен Орешарски – в словото си пред пленума той много внимателно уточни, че излага не програма, а „програмни намерения”, които представляват „мерки за стабилизиране на финансово-икономическото състояние на държавата”. Обратно казано, това не е „план”, а „намерения” за „финансова и икономическа стабилност” на страната. Нищо повече. Точка.

В интерес на истината, всички коалиции и партии, управлявали през последните над две десетилетия, идват с един „план” преди изборите, правят втора „програма” след изборите (поради „тежкото наследство” от предишните управляващи) и накрая декларират успех на трета „програма”, щастливо окичена с „постигнатите успехи”. „План – програма минус – успехи плюс”, пак избори.

ІІ. Кой ще е реалният автор на „Програмните намерения”?

Със сигурност не самият Орешарски. При положение че страната се нуждае от стратегия за излизане от кризата; темпове на икономически растеж, осигуряващи „догонващо развитие”; търсене на помощи от ЕС за „приобщаващо развитие”; осигуряване на финансова и икономическа стабилност не само на държавата, но и на гражданите и техните семейства; и т.н., „програмните намерения” на Орешарски са нещо, което не гарантира нито излизане от кризата, нито догонващо развитие, нито пък стабилност на държавния апарат. Въпреки че е по-добре врабче в ръката, отколкото жерав в небесата!

Пред пленума на БСП той посочи, че „намеренията му са базирани на предизборната програма на БСП и препоръките, които е чул по време на предизборната кампания от потенциални избиратели на левицата”, което означава че тя е програма тип „ляв център с десни подавки” (последното е заради непоклатимия плосък данък).

Бедата на Орешарски е че той ще трябва да пришие към програмните си намерения кръпки от „експертите” на БСП (и добро, но и ограничаващо го), от коалиционните (пардон, от „програмните”) партньори от ДПС, от идеите на „решаващия” фактор Сидеров, както и (тайно) от опозиционера ГЕРБ, за да се търси съгласие 51%. Към това да добавим намеренията на „гражданите” (още по-точно: от бунтарите от улицата), при което шагреновата кожа на намеренията се свива до милиметрични пропорции.

ІІІ. Какво ще постигнат „програмните намерения”?

Действията на бъдещия кандидат-премиер, ако стане реален премиер, ще бъдат много внимателно наблюдавани и „коригирани” от дуета БСП-ДПС, както и от свободните за бек-вокали на Сидеров и Борисов. Двамата последни не са се отказали и от солови изпълнения, впрочем. Програмата, която ще изпълнява Орешарски, ще бъде поставена в своеобразно четириъгълно гипсово корито, от което няма да има мърдане и отклонения. Плюс „улицата” за похлупак.

Очертани са, поне засега, три пакета от предложения - неотложните мерки, които трябва да се вземат до края на 2013 г., краткосрочните - за които трябва да се предвиди финансиране в бюджета за 2014 г., и средносрочните - до края (прогнозният край) на мандата БСП-ДПС през 2014-2017 г. Те са достатъчно подробно коментирани. 

Най-ценно е намерението за „отказ от практиката приходните агенции да се използват за силов натиск върху данъкоплатците”, както и намаляването на таксите особено за новооткритите фирми. Към добрите идеи трябва да причислим и оповестяването на истината за финансовото състояние на страната, идеята за нов модел на взаимодействие между парламента и правителството чрез редовни отчети на Министерския съвет и задължително участие на членовете на кабинета в работата на парламентарните комисии, борбата с битовата престъпност.

ІV. Какво не целят и няма да постигнат „програмните намерения”?

Обявените намерения, такива, каквито са, не целят решаването на най-наболелите въпроси на деня: осигуряване на микроикономическата финансова стабилност на гражданите и семействата; необходимостта от шоково повишаване на минималните доходи и минималните пенсии; необходимостта от разкриването на стотици хиляди нови работни места; осигуряването на демографска стабилност и висока раждаемост; реформирането на образованието, здравеопазването и културата от настоящето „финансизиране” на тези дейности към работа в полза на гражданите и обществото и т.н.

Но „Планът Орешарски” ще има силно идеологическо съдържание. И БСП, и ДПС, както и „подгласниците”, ще могат да обосноват „неизпълнимостта” на собствените си партийни програми, този път „в името на националния интерес” и „финансово-икономическата стабилност” на държавата…както и да получават стотици милиони партийни субсидии от сиромашкия държавен бюджет. 

„Тънката пица” остава основно меню на трапезата. Дянков, ликувай!

Да не си днес на мястото на Орешарски, който, гарантирам, е познат като наистина отличен финансов професионалист.