Александър Павлов

Проветряването на „Дондуков” 2 даде шанс на идея за музей на Държавна сигурност. Обяви я  преди дни лично президентът Росен Плевнелиев и то неслучайно при посещението си в Германия. Той ще се помещава в сградата на Централна дирекция на архивите, на столичната „Московска” 5.  Мястото е знаково, защото именно в мазетата на тази сграда след 9-ти септември 1944 г. комунистическата милиция и тайните й служби са пречупили хиляди съдби на свободни и различно мислещи от народната власт българи. Не случаен сигурно е и подходът на Плевнелиев, който търси път към близкото минало не чрез Комисията по досиета, а чрез архивите. Заради лъснали в началото на годината връзки на шефове в Комисията по досиетата именно с тоталитарните институци, тя не бе приета за член на Платформа за европейска памет и съвест. 

Инициативата на държавния глава  може да се приеме и като своеборазен жест към предшественика му Георги Първанов, който като агент Гоце на ДС, има заслужено място в новата историческа сбирка. Именно Гоце бе човекът, който от най-високата камбанария на държавата цели 10 години пазеше и реабилитираше десарите в България, представяйки ги като патриоти, родолюбци, работили за Родината. Безспорно в бъдещия музей на ДС имената на тези „патриоти” трябва да бъдат записани с кървави букви. Мирчо Спасов, Боян Велинов, Васил Коцев, Григор Шопов, Стоян Савов, Петър Стоянов, Антон Мусаков, Цвятко Цветков, та даже и на живия класик на прехода Митьо Гестапото, и на още стотици строители на комунистическото бъдеще с терор и насилие. Те не трябва да бъдат забравяни никога. На пиедистал обаче трябва да бъдат издигнати делата на жертвите им – Васил Златарев, Васил Узунов, отец Благой Топузлиев, Нури Адалъ, Илия Минев, Едуард Генов, Стефан Вълков и още хиляди, минали през ада на комунистическите лагери и затвори. За тях днешните поколения не знаят почти нищо, защото вместо тях в учебниците по история вече се пъчат като живи легенди Желю Желев, Ахмед Доган, Георги Първанов и Бойко Борисов.

Амбициите на Росен Плевнелиев по разкриване и съхраняване на истината за близкото минало задължително не трябва да спрат само с тази инициатива, защото ще изглеждат като евтино отбиване на номер за пред западните ни партньори. Те недоумяват защо в европейска България въздишаме по Живков и режима му, и от къде черпи енергия тази пошла реставрация на комунизма. България закъсня твърде много с преосмислянето на близкото минало и вероятно сме единствената източноевропейска страна, в която ДС продължава да наднича отвсякъде и да бъде невидимият кукловод на живота. Ако Плевнелиев е искрен в убежденията и намеренията си, сега е моментът да започне по-важната битка - да поиска отварянето на икономическите досиета на прехода, от които Гоце Първанов се изплаши и избяга. И още – да предизвика дебат за мястото на агентите на ДС в днешната политика и журналистика, и да  продуха метастазите им.  Родните партии продължават да са фрашкани с ченгета, заменили московските фуражки с брюкселски костюми. Медиите пък предимно са собственост на хористи на ДС и преливат от поръчкова, корпоративна журналистика, коментари и анализи на десари, които ни учат на морал и раздават оценки за „добро” и „лошо”. Тези хора обаче никога не могат да избягат от зависимостите си, а в кривите им огледала ние никога не можем да видим истинския си образ. Така се получи и след обявяването на идеята за музей на ДС – ченгетата политици замълчаха като комунист на разпит. Солидарни с тях се оказаха и доносниците журналисти – не написаха нито ред. Мълчанието обаче не ги скри от миналото им. Те сами се посочиха с пръст.

По ирония на съдбата, след 6 месеца, когато музеят на ДС трябва да бъде готов, държавният глава може да не намери нито един митрополит, който да го освети. Връзките на архиереите с комунистическите тайни служби вече са явни, но никой от старците не се покая и не поиска прошка, всичко било само между тях и Бог.

С темата за ДС Росен Плевнелиев пое по острието на бръснача, ако е искрен може да пререже зависимостта на бъдещето ни от миналото на комунизма. Само това е достатъчно, за да оправдае престоя му на „Дондуков” 2. В противен случай, може да се окаже следващия експонат до Гоце в неродения музей на „Московска” 5.

{fcomment}