Най-логично е да започнем анализа си с държавата, която съединява Европа с Азия-Турция. През тази година нервничащата, но по-балансирана в политически план Турция може да започне военни действия в Северна Сирия, като едновременно с това ще се опита да засили присъствието и влиянието си в Северен Ирак. Тя не толкова ще се бори с „Ислямска държава“, колкото ще се опитва да сдържа експанзията на кюрдите и ще вдигне залозите в конфронтацията със старите си съперници Русия и Иран.

На Русия конфронтация със Турция и е абсолютно ненужна, доколкото тя стои и охранява пролива между Черно и Средиземно море, но няма да може да я избегне. През следващата година Русия е заплашена от проточване на военната операция в Сирия, където Москва усилва своята военна групировка. Но „Ислямска държава“ ще привлича вниманието на Москва само частично. Русия ще се опита да постигне компромис със САЩ, за да забави придвижването на Запада на постсоветското пространство. Съединените щати с готоовност ще откликнат на преговори по тактически въпроси, но няма да дадат в ръцете на Москва тези лостове за влияние, които са и нужни, за да включи въпросите на сътрудничеството срещу тероризма в по-широка стратегическа дискусия. Вместо това американската администрация ще продължи да укрпева и подкрепя европейските си съюзници, които се намират на „фронтовата линия“ с Русия.

Каквито и да са второстепенните мотиви на участниците във военната кампания против ИД, активизацията на бойните действия със сигурност ще доведат до разрушаването на основата на войнствената групировка. Но зараждащият се халифат няма да бъде унищожен през тази година. Отсъствието на сухопътни сили ще попречи на провеждането на кампанията срещу ИД. Колкото повече отслабне бойният потенциал на ИД, толкова по-активно чрез своите клетки тя ще опитва да реализира терористични атаки извън пределите на Близкия Изток, за да запази своята значимост. На свой ред това ще усилва конкуренцията в редиците на джихадистките сили, тъй като фракциите на Ал Кайда на Арабския полуостров, в Магреба, в западна и южна Африка ще направят опит да не изостанат от „Ислямска държава“.

Джихадистката заплаха ще засилва ислямофобията на Запад и ще ускори раздробяването на Европа. Граничният контрол и изискванията за запазване на националната идентичност ще отслабят европейския принцип за свободно придвижване на хора. Затварянето на границите ще доведе до там, че Западните Балкани ще станат „тясното гърло на бутилката“ за мигрантите, макар че там и без това е пълно с етнически и религиозни противоречия.

Но главна тема за Еврпопа през 2016 година ще бъдат Франция и Германия, които са фундаментът на Евросъюза. Двете страни ще се готвят за изборите през 2017 година, и двете ще проявяват все по-силен национализъм и евроскептицизъм. През това време Германия ще започне да действа по-смело и праволинейно, като ще проявява все по-слаб стремеж към компромиси по въпросите на интеграцията на ЕС.

Определящите събития на 2016 година ще засилват тревогата и лошите предчувствия в света, довеждайки ни до 2017 година, която може да се окаже още по-неспокойна, тъй като назряващите конфликти ще започнат да се проявяват все по-рязко и активно. Много е важно да имаме предвид, че всички тези тенденции са взаимносвързани.

Руско-американското противопоставяне, избликът на национализъм в Европа, новото активизиране на Турция и други геополитически течения ще се сливат в едно цяло и ще се подсилват взаимно. Ще следим за цялата картина през 2016 година, доколкото през 2017-та ситуацията ще бъде още по-сложна.

Миграционната криза заплашва да възпламени Балканите отново

Миграционната криза ще запази цикличния си характер. В началото на годината заради ниските температури и лошото време напливът на бежанци в Европа може да намалее. С наближаването на лятото отново ще се увеличи, но през 2016 год. Европа ще се отнася с бежанците по съвсем друг начин. Ще бъде засилен граничният контрол, а страните разположени по така наречения „балкански маршрут“, ще се отнасят с по-голяма нетърпимост към мигрантите, пресичащи границите им.

Или свободното придвижване на хора ще бъде частично ограничено или броят на страните-участнички в Шенгенското споразумение ще бъде намален.

В резултат на всичко това за търсещите убежище ще стане по-трудно да стигат до Северна Европа. Някои ще потърсят други маршрути, а други ще останат в Западните Балкани. Вероятността от насилие ще се увеличи, доколкото някои от мигрантите против волята си ще станат имигранти в страни, които и без това страдат от висока безработица и етническо напрежение.

На Източния фронт: Мащабното противопоставяне ще продължи

През последните две години противопоставянето между Русия и Запада е определяща черта на международната система. Stratfor прогнозира, че това противопоставяне ще се запази през 2016 година, макар че нивата на напрежение, конфликти и сътрудничество ще се променят по различни поводи и причини.

Войната в Източна Украйна може да се превърне в дългосрочен замразен конфликт, но бойните действия ще станат не толкова интензивни, колкото през 2015 година, макар че периодичните сблъсъци между украинските сили и ползващите се с руска подкрепа сепаратисти ще продължат. Русия и сепаратистите интерпретират политическите компоненти на Минските споразумения по различен от Украйна и Запада начин, и това ще попречи през 2016 година да бъде постигнато по-широко политическо и военно регулиране на конфликта.

Нещо повече, САЩ и ЕС ще продължат, почти сигурно, санкциите срещу Русия и през 2016 година, освен ако Москва не прояви готовност и желание да се откаже от контрола на границата между Русия и териториите на сепаратистите, и не пусне в Донбас наблюдатели от ОССЕ. Но Москва едва ли ще направи отстъпки в тази посока.

Русия ще продължи военните действия в Сирия и това още повече ще усложни отношенията и с Турция, САЩ и Европа. Москва ще осъществява координация с тези страни, разрешавайки спорни въпроси на бойното поле, особено що се отнася до сътрудничеството в борбата срещу „Ислямска държава“. Но, заради подкрепата, оказвана от Москва на правителството на сирийския президент Башар Асад, Русия периодично ще нанася удари срещу сунитските сили, и военната й операция може да се проточи.

Заради действията в Сирия, значително ще се влошат отношенията на Русия с Турция. Анкара ще започне сближаване с натовските си съюзници, а това означава, че Москва ще бъде по-предпазлива в конфронтацията с Турция. Двете държави ще се борят за влияние и на Кавказ, и, особено, в Азербайджан, като ще се опитват да влияят на преговорния процес за Нагорни Карабах.

През 2016 година ръстът на руската икономика ще бъде близък до нулата. Слабата рубла ще задълбочи социално-икономическите проблеми в Русия. При тези обстоятелства може да се засили социалното напрежение сред хората с най-различни нива на доходи, включително и сред тези, които имат средни и високи доходи.

Нарастването на икономическите проблеми ще предизвика протести в цяла Русия. Кремъл няма да пречи на неголеми протестни действия, свързани с влошаването на икономическото положение, но ще опита да не допуска всякакви големи и добре организирани движения срещу властите. Нещо повече, засилването на антиислямската реторика от страна на властите може да доведе до ултранационалистически безпорядъци, кулминацията на които може да станат протести и нападения срещу имигрантски общности, аналогични на тези от 2013 година. Федералната служба за сигурност ще се опита да се възползва от заплахите от страна на ИД и други въоръжени ислямистки групировки за разширяване на своите пълномощия и активизиране на дейността си на територията на Русия и извън пределите и.

Пруз 2016 година ще се засили междуособната война сред кремълския елит. Ще започнат спорове за бъдещето на руската енергийна политика, с участието на политически лобисти от големите енергийни фирми, министрите на финансите, икономиката, енергетиката и дори спецслужбите. Разногласията ще възникнат по повод финансовата подкрепа от държавата на големите енергийни фирми и проекти, въпросът за приватизацията на Роснефт и за лишаването на „Газпром“ от монопола му върху газопреносната система.

Между различните ведомства по сигурността и армията ще възникнат противоречия по въпроса за това кой да ръководи действията в Източна Украйна, в Сирия и другите горещи точки. Между специалните служби и военните групировки ще започнат дебати за баланса на властта, влиянието и финансовите ресурси. Възможностите на руския президент Владимир Путин да управлява тези спорове намаляват все повече, а затова ще му се наложи във все по-голяма степен да се доверява на най-преданите си хора, които са отдалечени от главните точки на разногласията.

Всички погледи са устремени към Турция

Турция ще бъде главното действащо лице, което трябва внимателно да се наблюдава. Stratfor отдавна пише за силите, които стоят зад регионалното възраждане на Турция и за препятствията по този път. Макар че Анкара се сблъсква със сериозни препятствия, правителството под ръководството на президента Реджеп Тайип Эрдоган се намира в голяма политическа сигурност и затова през следващата година все по-настоятелно ще действа извън пределите на турските граници.

Турция вече се готви да проведе операция на запад от Ефрат в северната част на Сирия, за да отблъсне бойците на ИД от своите граници. Като противодейства на ИД, Анкара иска едновременно да сдържа кюрдската експанзия в Северна Сирия и, в крайна смекта да създаде зона за сигурност за сирийските бежанци вътру в Сирия. Турция не е заинтересована да приема нови бежанци само, за да намали безпокойството на европейците по повод наплива на емигранти, но Анкара има намерение да се възползва от това безпокойство, за да укрепи позициите си в Европа и да получи от нея подкрепа за своите военни действия в Сирия. САЩ може да подкрепят мощна авиокампания на Турция в Северна Сирия, като едновременно организира второ настъпление, най-вече със силите на кюрдските въстаници на изток от река Ефрат. Турция ще подчертава своето намерение да залага главно на сунитите-туркомани и на своите протежета сред арабските въстаници, които да освободят и удържат завладените от ИД територии.

Но Анкара ще има готов план за действие при извънредни обстоятелства в случай, че се наложи да бъдат задействани сухопътни войски. Нещо повече, Турция и САЩ ще работят със Саудитска Арабия, Объединените Арабски емирства, Катар, а може би и с други арабски страни, като Египет и Йордания, в опит да създадат коалиция за борба срещу ИД в Сирия. Това ще даде на Турция нови сили за изпълнение на тази задача и ще помогне на Анкаре да избегне отдавнашното недоволство, което винаги възниква, когато турските войски се връщат в арабските земи.

Русия ще бъде най-сериозният усложняващ тези планове фактор. Русия има няколко цели в Сирия и Москва няма да отстъпи от партньорството си с Башар Асад в своите опити да отслаби ИД. Това партнорство означава, че Русия ще трябва да се бори с опозиционните сили, в които влизат различни въстанически групировки, на които залагат САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Йордания и Катар. Тъй като Русия е избрала двойната цел да воюва с ИД и със сирийската опозиция, това усложнява формирането на здрава коалиция против ИД и ще засили разкола между Анкара и Москва.

Русия ще се постарае да провали турските военни планове, засилвайки своето присъствие в Сирия, а това ще означава, че ще продължи използването на авиация в северна Сирия. Турция може и да не отстъпи пред лицето на този натиск. Възможни са преговори за разрешаването на конфликтни ситуации в зоната на бойните действия, но те едва ли ще успеят напълно да отстранят вероятността от малки сблъсъци. Доколкото руско-турските отношения сериозно се влошиха, Москва едва ли ще поиска да подстрекава прекалено Анкара. Колкото повече общи позиции има Турция с партньорите си от НАТО, толкова по-уязвима ще бъде Русия в постсъветското пространство.

Ислямска държава

И през тази година ИД в Сирия и Ирак ще понесе значителни загуби, но амбициозният халифат не е заплашен от тотално унищожение. Ослабването на ИД като традиционна военна сила на неговата територия ще накара ръководството му все по-често да прибягва до провеждането на терористимни операции на Запад и в Близкия Изток. Както показаха нападенията в Париж, нелегалните клетки на ИД, които е трудно да бъдат открити, ще продължат и в бъдеще да създават сериозна заплаха. Съперничеството в света на глобалния джихадизъм също ще мотивира терористични атаки, особено в Магреба, Арабския полуостров и в Западна Африка, където са най-силните центрове на Ал Кайда.

Превод:Faktor.bg