Роберт Далсьо, член на Кралската академия за военни науки на Швеция , Svenska Dagbladet

Западните експерти отдавна се опитват да разберат как разсъждават и от какво се ръководят управниците на Русия. Към вече съществуващите трактовки, базирани на история, култура, икономика или стратегически военни интереси трябва да добавим още една: Путин и неговите хора разсъждават и действат подобно на босове на мафията, а анализаторите на Запад все по-често говорят за 

Русия като за мафиотска държава

Путин концентрира цялата власт в ръцете си, унищожи всяка значителна опозиция, а икономиката и държавното управление предаде в ръцете на своите корумпирани приятели. Критиците и съперниците бяха убивани, а тези, които още са живи, бяха принудени със заплахи за живота им да си държат езика зад зъбите. Говори се, че самият Путин е натрупал баснословно богатство.

Във външната си политика Русия също демонстрира мафиотски маниери. Дрънчене на оръжие, интриги и заплахи се използват, за да бъде върнат изгубеният през 1991 година статут на свръхдържава и да бъде завладяна "територията на привилегировани интереси" на Москва, в която Кремъл да доминира над всички съседни страни.
 
Путин се перчи с военната мощ на страната си, особено с ядрените ракети. Заплашителното сближаване на военни изтребители във въздуха и тренирането на предполагаеми атаки има за цел да отстранят другите играчи от територията, която Русия смята за свое наследство. С анексирането на Крим и жестоките военни действия в Донбас и Сирия, Кремъл демонстрирна, че 

не зачита правилата и международното право   

Явната публична лъжа на Путин за "зелените човечета" в Крим от признак на слабост се превръща в знак за сила. В същото време Кремъл се опитва да отслаби Запада сеейки раздори и намесвайки се в изборния процес на други държави.

Но може ли наистина да сравняваме руския президент с Вито Корлеоне и Тони Сопрано? Путин открито използва в публичните си изказвания груб затворнически жаргон, а детството му по улиците на Ленинград го е научило винаги "да бъде пръв".

По време на работата си в КГБ той усвоява методите на конспирацията, а през 90-те - практиката на корупционната политика. В света, в който се е формирал Путин, царят безпощадна конкуренция, а властта получава този, който е хитър, силен и безжалостен.

Властта над хората предполага не само достъп до инструментите на властта, но и пълното убеждение на поданиците, че тези средства ще бъдат използвани. С две думи, става въпрос за това, което криминалистите наричат "капиталът на насилието", а руският учен емигрант Игор Сутягин определя като "аурата на властта".

Мафиотският манталитет 

не е само лична черта на характера на Путин. Идеята, че на Русия и е нужна "твърда ръка" е дълбоко вкоренена в руските традиции, както и убеждението, че властта на силния произтича от страха на слабия.

Това разбиране съдържа в себе си голяма доза цинично презрение към слабостта. На практика то означава, че страната става свръхдържава едва тогава, когато окръжаващите я държави се прекланят пред нейната воля и "проявяват уважение".

Точно поради тази причина изследователят от Института за отбрана Фредрик Вестерлунд коментира: "От гледната точка на Русия малките или слабите държави не са напълно суверенни. Кремъл очаква малките държави априори да се съобразяват с интересите на големите". 

Този възглед към "силата" трябва да се има предвид, когато западните политици и анализатори се опитват да разберат какво прави Русия и да разшифроват нейните сигнали. Когато Кремъл заявява, че неговата сигурност е под заплаха, той в действителност е обезпокоен за собствения си статут и престиж.

В този възглед се крие един от ключовете за разбирането защо Кремъл е така фиксиран върху неголемите контингенти на НАТО в Прибалтика и Полша, както и по въпроса за присъединяването на нови страни към НАТО.

Нелепо е твърдението на Кремъл, че няколко натовски батальона в Прибалтика или присъединяването на Черна гора към НАТО е заплаха за огромната ядрена държава Русия. Все едно слон да твърди, че го заплашва мравка. Но ако погледнем на тази игра от мафиотска гледна точка, се вижда определена логика. Военна заплаха не представляват батальоните в Прибалтика, а фактът, че балтийците, поляците и другите членове на НАТО искат да са в състояние да се противопоставят на нападение от Русия.

Членството в НАТО на Черна гора само по себе си също не е заплаха, но това, което Русия приема като заплаха е самият факт, че Черна гора иска и може да стане член на НАТО независимо от недоволството и несъгласието на Русия. И в двата случая Русия смята, че ще изглежда слаба, а в нейния свят, където властта се опира на страха, е смъртен грях.

По този начин става ясно, защо Путин трябва да подкрепя и защитава своите "клиенти"* и подчинени, защото тяхната слабост ще хвърли сянка върху техния бос. Ето защо операцията в Сирия беше необходима на Кремъл: клиентът на Русия Асад трябваше да изтърпи много, особено след като стана ясно, че престижът на Путин е накърнен заради бягството на неговата марионетка в Украйна - Виктор Янукович. Мълниеносното превземане и анексирането на Крим на първо място бяха нужни, за

 да върнат на Русия и Путин "аурата на властта"

Естествено, подобна силова политика доведе до конфликт със Запада, но в краткосрочна перспектива  укрепи вътрешната власт на Путин. Заигравайки се с национализма и призовавайки към единство пред лицето на "враждебния свят", Путин застави руския народ да се примири и с бедността, и с ръста на корупцията. И да клейми опозиционерите и дисидентите като "предатели на родината".

Въпросът е колко дълго ще работят тези мафиотски методи. Сплашването на съседите със заплахи и насилие, не работи така както и се иска на Русия: в случаите с Украйна и НАТО ефектът беше съвсем противоположен.
 
Националната еуфория възникнала след анексирането на Крим изглежда вече доближава нулата, а Путин е силно разтревожен от настроенията сред населението в навечерието на президентските избори. Самият факт, че опозиционерът Алексей Навални не беше допуснат за участие в изборите, макар той да нямаше шансове да победи, доказва, че Путин нервничи. 

И през 1917-та, и през 1991 година режимът в Русия беше разрушен под влияние на дълбокото народно недоволство. Вероятно, Путин се бои, че всичко ще се повтори за трети път, и самият той може да се окаже в тежка ситуация.

В Източна Азия сравняват върховната власт с езда върху тигър: докато си в седлото всичко е наред, но ако трябва да слезеш от седлото или тигърът те хвърли - ти си изяден. 

И това трябва да се помни.

*Клиент в Древен Рим - човек, намиращ се под покровителството на даден патриций, наречен патрон. Всяка сутрин клиентите се явявали пред своя патрон, за да поднесат поздравленията си, а той им давал своя дар – малка кошничка с продукти или ястия, впоследствие – и с пари. Клиентите били важна опора на политическата върхушка, често техният брой бил важно свидетелство за авторитета и обществената сила на патрона.