Константин Боровой, inforesist.org

Въпреки анонса на високопоставени руски представители, реално среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Париж не се състоя. Съществуват съмнения и за това, дали може да се нарече размяната на поздрави между Тръмп и Путин в Париж „ среща на четири очи“. Защо ли неуспешните опити да се срещне със световните лидери са болезнени за властелина на Кремъл, пита авторът на уебсайта „Апостроф“.
Подпалиха опашката на Путин и това е очевидно. Започна истинската, реална финансова изолация на Русия: блокиране на сметките, западни компании и  банки закриват кредитни линии, 

блокират средства,

 ако не е доказан техният легален произход. Банките много се страхуват да не им  бъдат наложени санкции, а това се случва по целия свят. И ако преди беше лесно за Кремъл да трупа огромни финансови капитали в чужбина, то сега се оказа, че всички те се гледат под лупа от страна на банкерите. Големите инвестиции са блокирани. Инструментите, създадени за търговия със Запада, постепенно се унищожават.
Вторият етап от санкциите, които включват блокиране на сметки и ограничения върху търговията, все още не са влезли в сила. Но когато това се случи, много банки ще се окажат в изключително трудна ситуация: ще трябва да обясняват защо са позволили да бъдат изпрани руски капитали през тях. Това, което ми разказа един известен британски предприемач, който се занимава с логистика (а той естествено има и руски клиенти) е, че банка е спряла кредитирането му и е помолила да закрие сметката си, защото са открили преводи на пари от руска компания.
Русия, руските компании и руските пари, дори и това да са  долари, стават

 опасно токсични

 Ето защо Путин се нуждае от преговори, той се опитва да смекчи режима на санкциите. Той иска разговори и с Тръмп, и с ЕС, и с японците... Но изглежда не разбира най-важното: там действат закони, а не заверата между политически лидери, или по-точно между политически групи и лица, независимо дали тези закони се харесват или не на държавния глава.
Да вземем за пример  Тръмп. Той има много меко отношение към Путин: той вярва, че трябва да бъде убеждаван, а не да му бъдат извивани ръцете; че е необходимо да се формулират условията за промяна на ситуацията - да напусне както Крим, така и източните части на Украйна. В едно от своите последни изявления той казва: Русия трябва или да докаже, че не произвежда химическо оръжие, или да ликвидира тези производствени и изследователски центрове. За Путин няма да е трудно да осъзнае тези възможности, но той продължава да се държи като непокорен лидер. За тази негова неотстъпчива позиция ще трябва да си плати както той, така и целият негов антураж.
Путин се нуждае от срещи и преговори, за да създава впечатлението, че продължава да бъде световен лидер, който има някакво влияние. Той се нуждае от това, преди всичко, за да запази властта - за да остане в очите на руските граждани адекватен лидер. И второ, за да запази натрупания капитал, който според различни оценки възлиза на 2 трилиона долара, инвестирани по различни схеми в западни икономики или прехвърлени на други, които да ги пазят. 

Путин поддържа надеждата, че ще намери начин, който да облекчи режима на санкции. Масовата пропаганда тиражира снимки на Путин в Париж: ту е с жената на  Макрон, ту е недалеч от Тръмп ... Но имиджът на Путин е такъв, че дори да седнеш до него, е 

опасно, защото това е мръсотия,

 която се прилепва към нормалните лидери.

Вече имаше много разговори, в които Путин и Лавров бяха помолени да формулират: "Какво можете да предложите?". Отговорът досега е "нищо". Но даром никой нищо не дава.

Наскоро чухме едно много арогантно изявления, че преговори за статута на Крим са невъзможни, че темата не е на дневен ред. Това означава обаче, че всъщност тя се обсъжда. Това означава, че във всеки един момент лидерите или обкръжението на Путин разбират, че точно в това е проблемът - в статута на Крим, химическото оръжие ... И най-важното е, че въпреки закона, който започна да действа заради тях, Русия използва химически отровни вещества, които  уж е ликвидирала. Така че Путин е в много трудна ситуация.

И в самата Русия започнаха много сериозни процеси: Кавказ кипи, в Далечния изток има остри реакции срещу авторитарния характер на властта. За да се запази властта в тази ситуация, най-разумно нещо е да започнат да се правят отстъпки. Но Путин мисли така – не може да се оттегли в името на запазването на властта. Това означава той да тласне държавата към разпад, отстранявайки тази група от власт. Ако преди десет години това изглеждаше абсурдно и преувеличено, сега въпросите за разпадането на Русия се обсъждат съвсем открито.

Превод: Faktor.bg