Брадли Боуман
Андрю Гейбъл*,breakingdefense.com

Все по-авторитарният президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган отделна е съюзник на НАТО. В Турция лети F-16 и страната е партньор по програмата F-35. Ердоган обаче се е ангажирал лично да  закупи руската ракетна отбранителна система С-400. Брадли Боуман, бивш помощник на сенатор Тод Янг от Комисията по външни отношения на Сената и на бившия сенатор Кели Айот от Комисията по въоръжените сили на Сената, изследва военните аспекти на това 

защо продажбата на F-35 на Турция е лоша идея,

 ако Ердоган реализира сделката за С-400. Разследване на Робин Леърд, член на борда на Breaking D Board of Contributors изследва в още по-голяма дълбочина геостратегическите цели на Ердоган и защо те все повече го поставят в конфликтни ситуации с неговите съюзници. 

Докато Турция е съюзник на НАТО, тя едва ли трябва да действа така. Всъщност не би трябвало да очакваме от  съюзник на Алианса да закупи система за противовъздушна отбрана от Русия, която е водеща военна заплаха за НАТО. Въпреки това турският президент Реджеп Тайип Ердоган наскоро потвърди плановете си за закупуване на С-400 от Москва. Това повдига сериозни въпроси относно ангажимента на Турция към НАТО и дава на Русия изключителна възможност да компрометира американските F-35, които са устои на САЩ и на нашите съюзнически бойни авиационни сили.

Ако Ердоган реализира сделката с Русия за С-400, САЩ трябва да отменят доставките на F-35 за Турция и да отстранят турските компании от производствената верига на F-35.
Съвместното разполагане на С-400 и F-35 в Турция ще предостави на Москва

 огромни  възможности да прихваща и сваля F-35,

 подкопавайки бойната ефективност на бойните самолети, предназначени да дадат на САЩ изключително превъзходство над своите най-голeми противници.

F-35 е изтребител от 5-то поколение, който е "съобразен с всички възможни метеорологични условия, прецизен, незабележим във въздуха и с възможности за удари по наземни цели". И все пак, F-35 е повече от проста платформа за оръжия. Неговите усъвършенствани сензори и способности ще са от голямо значение  при изпълнението на бъдещите съвместни операции срещу противниците на САЩ. Ако бъдат пробити тези негови технологични способности, негативните последици за F-35 ще са не само сериозни, но е всеобхватни.

Действащият помощник-министър на отбраната по въпросите на международната сигурност Кейти Количър обяснява проблема, като отбеляза: „С-400 е компютър. F-35 е компютър. Не свързвайте компютъра си с компютъра на противника,  това е основното, което бихме могли да направим."

Генерал Тод Уолтерс, командир на НАТО и номиниран за ръководител на военните сили на алианса в Европа, заяви: „Нeщото, което може да направи С-400 е да разгадае по-добре способности на F-35, което със сигурност не в интерес на коалицията. А съвместното съществуване на двете отбранителни системи -  на С-400 и  F-35 ще даде възможност на Русия да направи точно това.

Може да се очаква още Русия да сподели тази информация с потенциални противници, нейни клиенти - като Китай, който също управлява С-400.
Американският генерал Къртис Скапароти, най-големият американски военен командващ военните сили  в Европа, е категоричен, че  придобиването на С-400 от Турция "представлява проблем за всички наши военни самолети, но по-специално за F-35". Имайки предвид това, той препоръчва да не бъдат продавани на Турция тези изтребители, ако Анкара продължи да настоява да закупи С-400. Когато американски генерал, който е прекарал последните три години,

фокусиран върху руската заплаха,

той прави тази препоръка,  защото би било разумно политиците да се вслушат и съобразят с нея.

Досега Анкара игнорира опасенията на Вашингтон, отхвърляйки предложението на Вашингтон за закупуването на  жизнеспособна алтернатива -  американската система за въздушна и ракетна отбрана „Пейтриът”.
Едно от уверенията на Анкара е, че турски военни ще бъдат обучени от руснаци извън Турция. Като се има предвид опитът на Ердоган, тези обещания трябва да се разглеждат със скептицизъм.
Други се безпокоят, че изваждането на Турция от програмата F-35 може да създаде проблеми, тъй като турските компании подпомагат производството с отделни компоненти за самолета, включително елементи от неговия корпус и дисплея на пилотската кабина. Въпреки това официалните представители на Пентагона ясно посочиха, че тези предизвикателства са преодолими.
Погрешно е да мислим, че нищо няма да навреди на качествата и конкурентоспособността на програмата F-35 в дългосрочен план повече, налагайки  разбирането, че самолетът може да не е достатъчно успешен срещу голям противник заради компромиса, който се прави по отношение на ключовите технологии.

Няма съмнение, че отстраняването на Турция от програмата F-35 ще предизвика допълнително напрежение в двустранните отношения.
 Този факт обаче трябва да се прецени в контекста на задълбочаващия се негативизъм в поведението на Анкара. През последните години видяхме, че Турция е твърде благосклонна към Владимир Путин, атакува американските си партньори в Сирия, ключов фактор в борбата срещу ИДИЛ, и държат американски заложници, както и пастор Андрю Брунсън. При Ердоган 

Турция очевидно се отдалечава от САЩ

 и вероятно ще продължи да го прави, независимо от решението за F-35.
Накратко, всички предизвикателства, свързани с отстраняването на Турция от програмата, бледнеят в сравнение с последиците за американската и съюзническата национална сигурност, свързани с съвместното разполагане на С-400 и F-35.
В доклада на Министерството на отбраната от ноември 2018 година се обяснява подробно за „неизбежните отрицателни последици за отношенията между САЩ и Турция, както и ролята на Турция в НАТО“, ако Анкара реализира сделката за придобиване на С-400. В допълнение към опасностите от ролята на Турция в програмата F-35, се включват още прекратяването на други потенциални оръжейни трансфери, намаляването на оперативната съвместимост на НАТО и увеличаване на зависимостта на Турция от Русия.
САЩ дори могат да бъдат принудени да налагат санкции срещу Анкара заради закупуването на руски оръжия, което ще засили несъответствието между поведението на Турция и статута й на страната, съюзник на НАТО.
Заради двустранните отношения, сигурността на НАТО и интересите на американския и турския народ, надявам се Ердоган да промени курса. Ако не, Анкара трябва да излезе от програмата F-35.

*Брадли Боуман е директор на Center on Military and Political Power към Фондацията за защита на демокрациите (FDD)
 Андрю Габел е военен анализатор. 

Превод: Faktor.bg