Николай Ненчев

 Сто годишнината от Войнишкото въстание – избухнало поради крушението на Възрожденския идеал е наистина повод да се замислим как може да бъде възродено националното единение. Устремът към свобода, демокрация и модернизация в края на 19-ти и началото на 20-ти век превърна България от най-изостаналата в най-напредналата и силна страна на Балканите.

 Историята ни е показала, че можем да се обединим само около идеала да бъдем свободна, демократична, европейска нация и неразделна част от голямото семейство на демократичните народи. Историята ни показва, че когато е имало консенсус около този стремеж и когато сме търсили сътрудничество с другите балкански народи сме постигали чудеса. Но когато сме заигравали с „алтернативни политико-икономически модели“, защото видите ли, многопартийната система пораждала само партизанщина и корупция“, когато сме обвързвали България с диктатори, които са оспорвали международния ред и когато сме търсили силови решения на Балкански проблеми – тогава сме 

катастрофирали

 За да постигнем национално единение трябва да живеем спазвайки конституционните правила. Изключено е да допускаме „война на институциите“ – особено между президент и премиер. Конституцията ясно е описала функциите на всяка институция и ако някъде има неясноти, те трябва да се изгладят по определения от закона начин! Нелепи са призивите за съставяне на някакви „експертни“ правителства и премахването на политическите партии. Нужно ни е не експертно правителство, а експертна държавна администрация, която съвестно да обслужва всяко правителство и всяко мнозинство. Партиите трябва да формулират политики, но не бива да кадруват в държавната администрация! А държавният глава не трябва да взема страна в обществени спорове, а да следи за доброто функциониране на държавния апарат. Само така той може да олицетворява народното единство. Ако за постигане на по-добро функциониране на държавните институции са нужни конституционни промени и дори промяна в начина на избиране на президент, нека проведем нужния дебат! Народното единство не може да бъде формулирано от хора, които не са се разкаяли за това, че са служили на режим обявен за престъпен! Няма да има помирение и единодействие, ако като нация

не преосмислим и обективизираме своята модерна история 

След Освобождението, благодарение на единението и вярата във Възрожденския идеал, България постигна много. Успява да се еманципира от бруталното опекунство на руските генерали, защитава Съединението, обявява своята Независимост и в съюз с балканските народи прогонва Османската империя от сърцето на Балканите. С подписването на Лондонския договор за мир получихме всепризнат излаз на Егейско море и имахме шанс да се утвърдим като непрежалим съюзник на големите „морски“ демокрации. Опитите на тогавашните правителства за силово решаване на споровете със съседите доведоха до две национални катастрофи и до поставяне под съмнение на целия Възрожденски проект. Стигна се до кървави разправи. След загубата на излаза на Егейско море България изгуби своето геополитическо значение, а след като склонихме глава пред Хитлер през 1941 година, станахме лесна жертва на Сталин през 1944 г.

 Но ето, че Съветската империя и Югославия се сринаха, а Македония, заради свободата на която България влезе в три войни получи своята независимост. Ако постигнем тясно сътрудничество с нея, в рамките на ЕС и НАТО, ако живеем в рамките на конституцията и законите, ще можем да постигнем единение и възрожденския си идеал! Но ако подлагаме конституционния ред на съмнение, ако допуснем „война на институциите“, ако позволим на 

президента да овладее изпълнителната власт, 

ако се поддадем на призиви за забрана на политическите партии, ако позволим парламентаризмът да изгуби своя дух, ако реабилитираме престъпния тоталитарен режим, ако се заиграваме с евразийски диктатори, не само че нацията ни ще продължи да бъде разделна, но ни чакат нови национални катастрофи!