Имперските комплекси са присъщи не само на Путин, но и на голяма част от руския елит
Андрей Пионтковски, bison-info.pro
Поглъщането на Беларус винаги е било цел на Москва – още по времето на Елцин. Москва все се надяваше, че аха-аха и Лукашенко ще се съгласи шестте беларуски области да влязат в Руската федерация. Но Лукашенко разочарова Москва – не поиска да се откаже от властта си и да се превърне в мински секретар на областния комитет. Тази борба преди вървеше прикрито, а сега – съвсем открито.
Подобни разговори се водеха между московските експерти, но новото е откровеното изявление на Лукашенко за това, че Москва го шантажира, предлагайки икономическа помощ срещу влизането на Беларус в Руската федерация.
Струва ми се, че още през 2019 година ще възникне доста кризисна ситуация - изборът на Лукашенко. Москва 20 години се надяваше, че Лукашенко ще доведе Белрус в Русия, а сега най-накрая той твърдо отговори, че няма да стане и дори проведе съвещания с всички служби за сигурност по повод заплахата за независимостта.
Затова предполагам, че Москва непременно ще използва предизборната кампания
да свали Лукашенко
и да осъществи целите си.
Най-интересният въпрос е ще има ли отпор вътре в Беларус?
Като заслуга на Лукашенко – както го наричат - последният диктатор в Европа – бих записал това, че през последните 20 години все пак запазваше независимостта на държавата и през това време беше създадено определено национално съзнание.
През 1991 година националното съзнание на белорусите и украинците беше невъзможно да се сравнят – мнозинството белоруси ментално си оставаха "съветски хора".
Мисля, че централният въпрос е в това – ще успее ли Лукашенко да запази контрола над силовите структури и да ги оглави в защита на белоруската независимост. Със сигурност агентурата на Москва там работи активно. Мнозинството от населението безусловно иска съхранение на независимостта на Баларус и Лукашенко може да се превърне в лидер на национално-освободителното движение там.
Но не познавам отвътре ситуацията - ще подкрепят ли Лукашенко?
Това, че неговата ясно яртикулирана позиция за независимост на Беларус ще бъде подкрепена от мнозинството на народа е безспорно. Въпросът е другаде – ще бъде ли подкрепена и от силовите структури, които сега се подчиняват на Лукашенко.
Не, вече нищо не може да предизвика патриотичен "взрив" в Русия. Темата "Крим-е-наш" вече е изчерпана и един от основните фактори, които удържат Путин от директно нахлуване в Украйна – защото вероятността за това е голяма – е, че в Кремъл разбират: това няма да предизвика никакъв ентусиазъм у руския народ и Путин няма да получи от това никакви рейтингови плюсове.
Но те не живет само от рейтингите – това е имперската философия.
Аз не съм съгласен с мението, че СССР имаше идеология, а сегашната руска власт няма.
Имат си идеология - това е рашизмът, империализмът
И тази идеология не е по-малка от хитлеристката – цялата външна политика е ориентирана към възсъединението на разделения народ, обединението на руските земи.
Нали всичко това беше мантрата на германската външна политика от 30-те години.
Имперските комплекси са присъщи не само на Путин, но и на голяма част от руския елит. Ако Беларус бъде завладяна, това, разбира се, ще влоши положението на Украйна. При цялата двойнственост на позицията на Лукашенко – все пак той никога не е одобрявал нито анексирането на Крим, нито присъствието на руските войски. И докато съществува заплаха само за Беларус, Лукашенко ще играе с Украйна, и той вече направи първата крачка – противопостави се на Москва като лидер на независима държава.
С последното си изявление той почти изгори мостовете с Москва.
Фактор
Поглъщането на Беларус винаги е било цел на Москва – още по времето на Елцин. Москва все се надяваше, че аха-аха и Лукашенко ще се съгласи шестте беларуски области да влязат в Руската федерация. Но Лукашенко разочарова Москва – не поиска да се откаже от властта си и да се превърне в мински секретар на областния комитет. Тази борба преди вървеше прикрито, а сега – съвсем открито.
Подобни разговори се водеха между московските експерти, но новото е откровеното изявление на Лукашенко за това, че Москва го шантажира, предлагайки икономическа помощ срещу влизането на Беларус в Руската федерация.
Струва ми се, че още през 2019 година ще възникне доста кризисна ситуация - изборът на Лукашенко. Москва 20 години се надяваше, че Лукашенко ще доведе Белрус в Русия, а сега най-накрая той твърдо отговори, че няма да стане и дори проведе съвещания с всички служби за сигурност по повод заплахата за независимостта.
Затова предполагам, че Москва непременно ще използва предизборната кампания
да свали Лукашенко
и да осъществи целите си.
Най-интересният въпрос е ще има ли отпор вътре в Беларус?
Като заслуга на Лукашенко – както го наричат - последният диктатор в Европа – бих записал това, че през последните 20 години все пак запазваше независимостта на държавата и през това време беше създадено определено национално съзнание.
През 1991 година националното съзнание на белорусите и украинците беше невъзможно да се сравнят – мнозинството белоруси ментално си оставаха "съветски хора".
Мисля, че централният въпрос е в това – ще успее ли Лукашенко да запази контрола над силовите структури и да ги оглави в защита на белоруската независимост. Със сигурност агентурата на Москва там работи активно. Мнозинството от населението безусловно иска съхранение на независимостта на Баларус и Лукашенко може да се превърне в лидер на национално-освободителното движение там.
Но не познавам отвътре ситуацията - ще подкрепят ли Лукашенко?
Това, че неговата ясно яртикулирана позиция за независимост на Беларус ще бъде подкрепена от мнозинството на народа е безспорно. Въпросът е другаде – ще бъде ли подкрепена и от силовите структури, които сега се подчиняват на Лукашенко.
Не, вече нищо не може да предизвика патриотичен "взрив" в Русия. Темата "Крим-е-наш" вече е изчерпана и един от основните фактори, които удържат Путин от директно нахлуване в Украйна – защото вероятността за това е голяма – е, че в Кремъл разбират: това няма да предизвика никакъв ентусиазъм у руския народ и Путин няма да получи от това никакви рейтингови плюсове.
Но те не живет само от рейтингите – това е имперската философия.
Аз не съм съгласен с мението, че СССР имаше идеология, а сегашната руска власт няма.
Имат си идеология - това е рашизмът, империализмът
И тази идеология не е по-малка от хитлеристката – цялата външна политика е ориентирана към възсъединението на разделения народ, обединението на руските земи.
Нали всичко това беше мантрата на германската външна политика от 30-те години.
Имперските комплекси са присъщи не само на Путин, но и на голяма част от руския елит. Ако Беларус бъде завладяна, това, разбира се, ще влоши положението на Украйна. При цялата двойнственост на позицията на Лукашенко – все пак той никога не е одобрявал нито анексирането на Крим, нито присъствието на руските войски. И докато съществува заплаха само за Беларус, Лукашенко ще играе с Украйна, и той вече направи първата крачка – противопостави се на Москва като лидер на независима държава.
С последното си изявление той почти изгори мостовете с Москва.
Още от Хляб и пасти
ИК на Йотова - попаднала е, горката, на бал на Сатаната
Нещата започват да миришат на откровен путински фашизъм. Това да не е Музеят на прехода, другаре?
Йотова да каже: Кой излъга държавата или „Петричкият Ескобар“ е медицински феномен
Имат ли указите на президентството за помилване нямат някаква чудотворна изцелителна сила, за която медицината още не знае?
Ако нямате сили за LET IT BE ще изпитате на гърба си: Един по един, до един
Вицепремиерът Иво Христов, с нищо незапомнен като журналист, но пък ще бъде помнен като истински цензур - мале, мила…