Николай Василев, политолог

На Русия не може да ѝ се угоди. 
Хайде веднъж завинаги да престанем да се опитваме.
Вицепрезидентът на България приклекна пред руския патриарх, но той си тръгна огорчен, защото на официалното честване в София президентът все пак изказал благодарност не само към руснаците, но и към румънците, финландците, поляците, украинците, белорусите латвийците, сърбите и черногорците – които беше пропуснал по време на речта си на Шипка (изказването на благодарност към сърбите, които се включват в последния етап от войната и откъсват част от земите на Българската екзархия разбира се също гаф е, но това е друга тема). Руският патриарх останал недоволен и заради това, че името на царя Освободителя не било произнесено. 
Този епизод не е нещо ново в отношенията между двете страни и е крайно време, като нация 

да си извлечем поука
 
В едно патриархът може би е прав. При честване на годишнината от Руско-турската война, която безспорно е част от веригата събития довели до формирането на съвременната българска държава, може би е редно, изказвайки благодарност към всички загинали да се отдаде особена почит към Руската империя и нейния цар. Каквито и да са били неговите намерения, без тази война, можеше да не се стигне до формирането на автономно българско княжество, 
Това, което е нелепо и абсурдно е, че краят на Руско-турската война е нашият национален празник, а паметникът на руския цар да е най-представителният монумент в София – поставен точно пред Народното събрание. Както е нелепо по инерция да наричаме адреса на Администрацията на президента и на Министерския съвет „Дондуков 1“ и „Дондуков 2“, при все, че от около 20 години те са разположени на площад „Независимост“. Все срамни факти, които бледнеят пред импозантния паметник на Съветската армия, която навлиза в България след като ни е обявила война... 
Но да се върнем на темата. Наистина, при определени случаи, е важно и честно да изразяваме благодарност към руския цар, към неговите генерали, към неговите войници. Но е 

самоубийствено 

да не разберем, че вече 140 години, при всеки възможен случай Русия, независимо дали е царска, червена, или „президентска“, винаги е заставала срещу нас. Това не е случайно. Чисто и просто интересите на Русия и на България са били и си остават противоположни. Това го е забелязал руският посланик в Цариград Зиновиев, непосредствено преди Илинденското въстание. Според него Русия трябвало да е благодарна на Германия, за това че по време на Берлинския конгрес не са били запазени разпоредбите на Санстефанския договор. Създаването на обединена България изобщо не съвпадало с руските интереси. Ако България опре на Егейско море тя ще постигне споразумение с Англия. 
Зиновиев е бил прав. Далновидни български държавници биха постъпили точно така. България се приближава най-близко до реализация на националния си идеал при подписването на Лондонския договор за мир – когато получаваме граница по линията Енос – Мидия и толкова безспорен излаз на Егейско море, че трябва да ни сполети не една, а две национални катастрофи, за да го изгубим. 
През 1903 година, според Зиновиев имало само едно решение на „Македонския въпрос“ – „Там да се запази турската власт“. 116 години по-късно викарият на руския патрарх, в изказване пред македонски медии 

призна силовото откъсване на македонските епархии

 от Екзархията и инкорпорирането им в лоното на Сръбската православна църква за легитимно. Дори настоя Българската православна църква да се солидаризирала със сръбската! Докато главата на Руската православна църква беше на посещение в България, основният идеолог на Путин – Александър Дугин беше на посещение в Македония, на форум на новосъздадената партия „Единна Македония“, която е отявлен критик на Договора за сътрудничество и приятелство с България и проповядва ориентирането на Македония към фантомния Евразийски икономически съюз.
В която и сфера да погледнем, интересите на Русия и на България са противоположни. Те желаят монопол върху енергийните доставки – ние имаме нужда от тяхната диверсификация. Те желаят енергийните ресурси да са скъпи – нашият интерес е, те да са евтини. И най-важното - за България е от жизнен интерес Източна Европа да се превърне в стабилен и проспериращ регион. Русия разбира, че ако това се случи, сепаратизмът сред много народи по периферията на Руската федерация ще се засили. Да не говорим, че плановете за създаване на политически и икономически блок около Москва ще трябва да бъдат погребани завинаги. 
От всичко това не следва, че трябва да търсим самоцелна конфронтация с Москва. Трябва да разговаряме с руските лидери, но с ясното съзнание, че целим различна, бих казал противоположна развръзка на драмата в целия Черноморски регион и в цяла източна Европа. За нас ще е прекрасно Крим да бъде демилитаризиран. Тогава в Черно море ще се наслаждаваме предимно на платноходки. За нас ще е добре санкциите срещу част от руския елит да променят неговото поведение и Русия да приеме, че държавите, някога част от Руската империя, Съветския съюз, или Варшавския пакт са наистина суверенни и имат право да изберат в кои икономически и отбранителни съюзи да участват. За нас ще е добре ангажиментът на Съединените щати към сигурността и териториалната цялост на всички страни в нашия регион да се повиши и то значително. Днешното ръководство в 

Кремъл желае точно обратното

 И трябва да ни е пределно ясно, че ако то успее да постигне целите си... можем да се окажем отново във времето когато българите от Трекляно завиждаха на българите от Босилеград. 
Мисля си, че когато в Русия разберат, че у нас няма значима група хора, които вярват в идиотското „какво сме ние българите без Русия“, и които са готови да коленичат пред всеки високопоставен руски велможа... самите те ще започнат да ни уважават малко повече. 
Дано превърналото се във фиаско посещение на патриарх Кирил ни помогне да си направим нужните изводи.