Владимир Левчев, vladimirlevchev.blogspot.com
Тази сутрин (22 май, б.р. ) Марин Райков се яви в парламента по покана, отправена му по телефона около 15 минути преди явяването му ( явно с цел, ако може да не дойде). Тези минути, които му отне явяването му, бяха ползвани от Волен Сидеров, Делян Пеевски и други да плюят служебния министър-председател. Като го слушах как разумно, спокойно и аргументирано отговаря на политикански и улични нападки и обяснява ясно какво е свършило правителството му, си мисля че няма да е зле да имаме служебно правителство по-дълго време. Но най-вероятно новата ( абсурдна и нескопосно прикрита зад фрапантната реторика на Сидеров) тройна коалиция скоро ще гласува своето правителство.
Волен е добър актьор. Но неговата стратегия е ясна. Първо прави скандал в залата, като псува всички, след това излиза с хората си, променя кворума и дава възможност на БСП и ДПС да гласуват свой председател на парламента и свой министър-председател. Какво обединява новата тройна коалиция? Моят отговор е: само едно нещо – руските икономически и стратегически интереси.
Има разбира се и наши мафиоти и олигарси, които имат личен икономически интерес в страната да цари хаос и, ако може, да се стигне до положение подобно на онова от 1997 година – хиперинфлация и обезценяване на дълговете им. Затова се подклаждат уличните безредици, правят се политически атентати, шантажи с тайни записи и бюлетини още от провала на референдума за Белене.
Мисля, че е по-добре да имаме още известно време служебно правителство.Ако изпълнителната власт остане в ръцете на Марин Райков, до есента бихме могли да имаме обединена синя десница. И други алтернативи на статуквото.
Не е добре да имаме дълга правителствена криза. Но ако дойде на власт тази абсурдна тройна коалиция, нейното правителство би било изключително нестабилно и би било заложник на Атака.
Още от Хляб и пасти
Когато ракетите говорят вместо дипломацията: защо Кремъл избра ескалацията пред мира
След Пекин руски бомби и дронове удариха Киев, диктаторът Путин вдига залога - тества границите на Европа, използвайки терора като елемент на държавна политика
След тях и потоп! Пир по време на наводнение
Реки излязоха от коритата си, улици потънаха под водата, мостовете на много места са пред срутване, цели квартали в различни градове бяха евакуирани, а новата власт прогресивно празнува
24 май не е празник на страха от глобалния свят, а на смелостта да се бориш за просвещение и напредък
На премиера Радев трябва да се напомни, че ако Кирил и Методий и техните ученици бяха мислили дребнаво, провинциално и страхливо, днес нямаше да честваме този празник…