Стига двойни стандарти – на всеки окупатор на родната ни земя да благодарим с паметник

Александър Йорданов

Съветската империя ни обявява война и ни окупира. За около 50 години. От благодарност сме издигнали внушителен паметник в чест на нейната армия в Княжеската градина в центъра на столицата си. Нарича се „Паметник на съветската армия”. И наистина той съхранява паметта за тази армия, макар че тя отдавна вече не съществува. Не съществува и държавата, която я проводи у нас.
Преди много векове и една друга империя – Османската, ни обявява война и ни окупира, За около 500 години. Но в нейна чест не сме издигнали паметник. Османската армия, също като съветската, вече не съществува. Изчезнала е и Османската държава. Също като съветската държава е изчезнала.
Това наше отношение към тези две империи се нарича 

двоен стандарт

 На едната окупаторска армия сме издигнали паметник, а на другата – не. А за такива случаи още Васил Левски е казвал: „Ако е сгрешено, да се поправи!”. Но той има предвид не да издигаме паметници на чужди армии, а да се поправи печата на революционната организация, на който първоначално е бил типосан лъв без корона. Левски може да е „републиканец”, но държи лъвът да има корона. Когато обаче съветската армия ни окупира, нейните български помагачи изхвърлят короната на лъва и вместо нея поставят петолъчка – символът на окупаторската съветска армия. Това е все едно Левски да е препоръчал полумесец за символ на революционната организация, а не лъв с корона.
Княжеската градина, където извисява снага Паметникът на съветската армия, е просторна градина. Има достатъчно място, за 

да се поправи „грешката”

 В нея може да се издигне и Паметник на Османската армия. Така памет и „благодарност” ще бъдат пълноценно изразени. У нас обаче има и максималисти, които ще настояват да се вдигне паметник и на Византийската армия. И тази армия отдавна я няма, защото я няма византийската държава, която ни е била окупирала за 200 години. Може би те ще са прави, защото с основание искат паметта ни да е пълна.
На всеки окупатор на родната ни земя трябва да благодарим с паметник. Така е справедливо.
Знаем ли колко и какви държави е имало в Европа, когато византийската армия окупира нашето царство-господарство? А колко и кои са те, когато османците ни окупират? И колко от тях съществуват със средновековните си имена и днес? Колко голям и необятен бе Съветският съюз, а се стопи, изчезна пред очите ни! А нашата България си е все същата и на същото място сме си, както преди повече от 1 300 години. Същото име, приблизително същите граници, същият народ, същата народностна култура. Оцелели сме. Но споменът за тия дни, месеци и години „що робство се викат”, както пише поетът, трябва да бъде изразен монументално. И това не става само с един паметник и с една „благодарност”. Става с повече паметници, с повече "благодарности".
Време е за паметник на Византийската армия. За паметник на Османската армия отдавна е време. Там, в Княжеската градина, до паметника на техния брат по оръжие – Паметникът на Съветската армия. Съхранението на паметта, а и „благодарността”, трябва да бъдат цялостни, а не избирателни. А и гледката, представете си я само, ще бъде наистина величествена: София, център, Метро, Университет, бул. „Цар Освободител”, Княжеска градина с три паметни монумента!? Внушително, нали!? И така никога историята няма да избледнее в съзнанието ни.