Васил Василев

Създаването на новата партия ДОСТ, чийто председател стана Лютви Местан, събуди невиждана вълна от агресия от страна на патриоти, национаисти, политици, анализатори и журналисти. Още неучредена, формацията беше дамгосана като протурска, а някои от патриотите като Ангел Джамбазки от ВМРО дори я извадиха като плашило, което застрашава националната сигурност на България. Доскорошни критици на Ахмед Доган, на ДПС и на модела „КОЙ” пък си намериха нов удобен враг в лицето на Лютви Местан.

Докато 1200 души учредяваха ДОСТ в неделя, вечните критици на Сокола внезапно го оставиха настрана да раздава порциите от Боянските сараи и започнаха да търсят поводи за нова война с Турция.

В България ДПС вече 26 години е окупирала правата на българските турци и се държи с тях като с крепостни селяни, които нямат друг избор. След падането на социализма някои от тях и до днес не знаят какво означава да гласуваш свободно, а не под шпицкомандата на някой местен дерибей или на началник, който след това брои гласовете и вилнее, когато не излиза точната бройка. Страхът да останат без работа, е най-силен именно сред българските турци, особено в провинцията и в смесените райони, където не се дава да се каже дума срещу Сокола и да се надигне глава. Преди да бъде създадена ДОСТ, през 2011 г. Касим Дал учреди Народна партия „Свобода и достойнство“. Веднага след това обаче срещу нея започна черен пиар и беше отново свързвана с турския нациноализъм, проповядване на радикален ислям, както и с връзки с Анкара. Твърденията на пиари, близки до ДПС, както и на хора от „Атака”, така и не бяха доказани. Днес същата вълна от страхове залива партията на Местан.

Основателите на ДОСТ заявиха, че не искат да имат нищо общо с олигархичните кръгове на Ахмед Доган, които станаха пословични с корупционните схеми в страната. Напук на твърденията, че партията ще е заплаха за националната сигурност, сред гостите при учредяването й присъстваха представители на посолствата на Франция, Украйна и Полша, както и Илия Лингорски, председател на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество. На първото събрание на ДОСТ беше и турският посланик у нас Сюлейман Гьокче. Присъствието и изказването му скандализира лобито на Доган, все стари номенклатури, които си мълчаха години наред, когато същите дипломати у нас ходеха на конгресите му и го галеха по главата. Критиците на Местан мълчаха и когато Сокола превърна ДПС в добре смазана машина за власт и пари. Докато всички погледи днес са вперени към ДОСТ и дали партията е етническа, или не е, забравяме, че същата лексика и страхове се лееха и преди 26 години, когато ДПС завладяваше смесените райони и ковеше обръчите от фирми, раздаването на порции. В очите на същите „критици“ самият Доган днес изглежда като национален герой и бе сравнен дори с Васил Левски. 

Срещу Местан сега в ход е същият сценарий за сатанизиране и смачкване,

който се прилагаше към всеки, опитал да наруши омертата в ДПС и да даде друга алтернатива на турците и мюсюлманите. Въпреки силната машина, която притежава, Доган изпитва и страх от политическия пистолет на новия опонент в политиката, който този път може би няма засече. След като вече изгуби доверието си от страна на Анкара, в която дори му беше забранено да стъпва, на Сокола му остава единствено да се моли на лукавата прегръдка с Кремъл. В същото време пък скъсването с руските зависимости се превръща в крайъгълен камък за политиката на ДОСТ.

Faktor.bg потърси коментарите на журналиста Георги Коритаров, анализатора и бивша дясна ръка на Ахмед Доган – Осман Октай, политолога Антоний Гълъбов и на бившия ни посланик в Русия Илиян Василев, който реагира във Фейсбук по повод създаването на формацията.

Георги Коритаров:

„За мен обвиненията срещу ДОСТ, че застрашава националната сигурност на страната, е проява на безпросветен примитивен национализъм, който разчита на обезпокоително ниска политическа култура сред потребителите на такава информация. По този начин агресията става безпрепятствена. Създаването на нова либерална евроатлантическа партия в България е интелектуално и политическо предизвикателство от най-висш порядък. То е насочено преди всичко към това, да накара българската политическа система да мисли не просто сложно и стратегически, а и в един значително по-широк политически контекст, отколкото разполагат параметрите на българското политическо пространство. Това е призив към българския политически елит да мисли в много по-широк регионален, европейски, а защо не е и в световен геополитически контекст, тъй като заявките, дадени в партия ДОСТ съдържат в себе си концепции и идеи, насочени към нов модел на разширяване на Европейския съюз и нова формула на укрепване на евроатлантическата сигурност. Подобни призиви на ВМРО са не само неуместни, но в много голяма степен и андрешковски заради своята необразованост и безпросветност. Трябва да говорим за един стремеж да бъде обогатено българското политическо пространство с много съдържание и разбиране за либерализма като идеология и политически практики. Един, макар и свързван с китайските политически практики лозунг, е приложим за българската ситуация днес. Той гласи следното: „Да процъфтяват 100 цветя, да си съперничат 100 школи”. Макар и произнасян от председателя на Китайската комунистическа партия Мао дзе Дун, лозунгът е призив за разгръщане на истинско плуралистично състезание. Ако бъде интерпретиран правилно в демократичен контекст, означава да спечелят онези партии, които по-убедително се докоснат до своите избиратели и предложат по-качествени аргументи. Създаването на която и да е нова партия е по-скоро богатство за политическия диалог, отколкото някакъв вид препятствие. ДОСТ по никакъв начин не бива да се разглежда като някаква форма на заплаха, тъй като в крайна сметка на учредителната конференция присъстваха близо 1000 граждани на България. Имаше достатъчно високо представителство на чужди посолства. Гостите от Турция отразяват най-ключовите за съседната ни държава партии и тенденции. За първи път на конференция на българска партия наблюдаваме представители на три турски формации, които само преди месеци не съумяха да се договорят за съставянето на коалиционно правителство и се стигна до предсрочни парламентарни избори, които спечели Давутоглу. Това означава, че различията помежду им са доста съществени. В същото вре една учредителна конференция за учредяване на българска партия събира под един и същи покрив доста различни помежду си формации, които не са в идеални отношения. Това говори само какъв потенциален ресурс има проектът на ДОСТ.“

Осман Октай:

„Аз съм изключително изненадан от реакцията на външни пиари на модела „Доган” и на анализаторите, които реагират много остро с крайни изявления за това, че ДОСТ на Лютви Местан се подкрепя от Анкара и едва ли не е заплаха за националната сигурност. Като че ли през последните 15 години същите коментатори не са забелязали, че по същия начин беше подкрепян моделът „Доган” и ДПС. За никого не е тайна, че по време на миналите парламентарни избори председателят на ДПС тогава Лютви Местан беше приет показно от Ердоган в Турция. Тогава се обявих, че това е груба намеса на южната ни съседка спрямо нашия изборен процес. Докато Ердоган обслужваше употребяваното от българското задкулисие чрез ДПС, тогава всички тези „анализатори” мълчаха. Защитниците на модела „Доган“ в момента си играят с огъня около създаването на ДОСТ с тезите, че видите ли, за пръв път се създава партия, подкрепяна от Ердоган. Затова, че Анкара обърна гръб на модела „Доган”, двете формации ще се елиминират и най-после в българското политическо пространство няма да има етнорелигиозни, употребявани от задкулисието ни формации. Най-после в основните партии и коалиции – ГЕРБ, БСП и Реформаторския блок трябва да има политическо присъствие на турската и на мюсюлманската интелигенция. България няма нужда от етно-религиозни модели. Докато Анкара последните 15 години обслужваше Доган, никой не ревеше срещу тях.“

Илиян Василев във Facebook:

„Преди да скачате в политически екстаз - Виенската конвенция не забранява участието като гости на дипломати, в дадения случай на посланик Гьокче. Обратното би било ненормално - информират се от първа ръка и докладват на своето правителство. Ако е направил изказване е друга работа, особено ако в това изказване си е позволил да направи квалификации за ситуацията в България. Велизар Енчев никога не е бил силен по теория на дипломацията - предпочита ура изказванията. За „Епицентър“ става, там всичко върви. Много по тревожно бе изказването на представителя на националистическата партия в Турция.“

Антоний Гълъбов:

„Може да се направи аналогия между АБВ и БСП и това, което предстои да се случи между ДПС и ДОСТ. Още преди европейските избори бях направил една прогноза, че БСП ще изгуби един мандат, но не е ясно, дали АБВ ще го спечели. Горе-долу такова съотношение ще наблюдаваме през следващите месеци през следващите месеци при ДПС и ДОСТ, защото партията на Ахмед Доган очевидно ще понесе електорални щети. Големият въпрос е по какъв начин новата формация ще се ориентира и преформатира спрямо президентските избори. БСП и ДПС имат сходна съдба и развитие, така че трансформациите при тях ще протичат по един и същи начин. Основното послание на ДОСТ е много ясно – Местан заложи на историята и на ценностите на ДПС, привличайки фигури, които бяха свързани със съпротивата срещу Ахмед Доган още през 1990-1991 г., като Мехмед Шабан и някогашните активисти на партийното ядро в Кърджали. Тогава Доган се разправи безмилостно с тях, без която и да е от другите политически формации, включително и демократичните, да се опитат да ги защитят. След като същото се случи и с Местан, беше логично да се върне към миналото и към тези фигури, които са си запазили до голяма степен моралния авторитет. Проблемът при новата формация е това, че Местан имаше възможност да напусне рамката на етнорелигиозния вот, да продължи да се бори за избирателите на ДПС, но и да се обърне към останалия електорат. Поне засега това не се случи и той се опитва да спечели доверието на твърдите избиратели. Говоренето за ДОСТ като етническа партия идва от един много ясно разпознаваем център, от който се чуват изявления, свързани със законността на тази партия и проникването на чужди интереси в България чрез нея. Страната ни има опит със забрана на чужда партия – ОМО „Илинден”… Единствената инстанция, която може да се произнесе, дали една партия отговаря на законовите изисквания, или не, не е бившият апарат на Държавна сигурност и неговите активни последователи, а българският съд. Ако някой иска заличаване на тази формация, може да се обърне към съда. Всичко останало са просто политически маневри и опити за привличане на вниманието на избирателите.“