Петър Бояджиев, Франция

ПРОВАЛ - това е единствената дума, с която можем да окачествим случилото се варварство в Париж. Провал, но за кого.? Първо провал за президента на Франция Оланд, а и той сам го признава: „…Една терористична армия извърши военен акт на нашата територия. Тя ни обяви война…“. Франция е един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност към ООН. Хората по цялтата планета очакват да получат своята сигурност от този съвет. Вместо това Франция, им показва, че не е в състояние да гарантира сигурността дори на собствените си граждани, живеещи на нейна територия. Страната е нападната от някакви терористични групи, подпомагани от други страни, които взимат контрол над някакви територии по планетата и се обявяват за държава. И това трае вече години. Естествено, че само този факт показва провала на ООН и на неговият Съвет за сигурност.

Франция е член на НАТО. Франция е военно атакувана на нейната територия, която реално е територия и на НАТО. Военно политическият съюз има задължение да защитава тази територия. 

Неуспешно

Така че това, което се случи в Париж е провал за НАТО, заедно със всичките му информационни и други структури. Френската служба за външна информация има засилена партньорска дейност със повечето съюзнически служби за външна информация. Провал и за всички тези служби, които проспаха терористите.

Франция е един от основните стълбове на ЕС. Провал на цялата политика водена от ЕС, провал за лидерите му. Е, по планетата и дори в Европа това явление на нагло погазване на нормите на международното право, също се случва. Една държава и то член на Съвета за сигурност си хареса преди повече от година излаз на Черно море и си присвои един полуостров от друга държава. А това е отново тежък провал на ООН, на Съвета за сигурност и на ЕС. Трудно е този провал да препишем на НАТО защото неговите граници са други. Но нападайки Франция терористичната армия напада НАТО и ЕС. Подиграва се със ООН и ни даде доказателства, че тази международна институция е отживелица, свършила си работата в миналото, но днес не е полезна.

Защо ли се стигна до тези грандиозни провали и дали те не са резултат на натрупващи се от години грешки? Да, според мен са резултат именно на такива хронични грешки. Имаше една война – Студената, както я наричахме, тя беше загубена от съветската империя. Само че не стана ясно

след като има губещ, кой е печелившият

Губещият като, че ли по някаква магия се нареди на масата на привидните победители. Губещият остана и постоянен член на Съвета за сигурност. Ирония на съдбата или подигравка с историята. Да, ама историята не прощава. Просто всички стари структури, изградени в резултат на победителите при Втората световна война си останаха непобутнати, нереформирани с години, сякаш нищо ново не се е случило в този свят. А заслугата за тази бутафория е на цяла генерация политици, които само трупаха грешки след грешки за да се стигне до тази верига от провали и демонстративни злодейства.

Макар и късно, и с много загуби е дошло време да се внесат радикални промени. Кои ще са водещите при определянето на тези промени - близкото бъдеще ще покаже. Илюзия и слепота е, да се разглеждат по-отделно проблемите с окупирането незаконно на територии или със военните престъпления, независимо дали са извършени от Сталин, Хитлер, Асад, Садам, Кадафи, Милошевич или Путин.. Така, че Крим, Сирия, джихадизмът и Ислямска държава са 

част от един общ проблем

и никой от тях няма и не може да намери своето решение поотделно.

Може би, ще има изненадани и недоволни, че не намесвам България в тази бъркотия. Наистина няма смисъл. Там мнозинството от политиците са паднали толкова ниско, че не могат да виждат по-далеч от блатото от интриги, корупция и далавери, в което са затънали. А опита ли се някой измежду тях да си вдигне главата и да погледне по-нависоко и далеко, машината на мутантите от ДС, КГБ и БКП, заредена със свежи откраднати пари от народа ги залива с океан от помия, та чак до удавяне. А си имат за гарант и прокуратура по сталински тертип, която довършва работата, ако все пак някой оживее.