Дан Хилл, Ройтерс

Погледнах в очите на Путин и видях три неща: К, Г и Б”, пошегува се пред журналистите американският секретар Джон Маккейн след среща с руския президент. На Путин няма ключовия шпионски навик-покерфейс.

Мнозина са се опитвали да разчетат изразителния поглед на Путин. Джордж Буш-младши след като разговаря с Путин на четири очи заяви: „Вгледах се в очите му и „почувствах” неговата душа: той е много откровен и благонадежден”.

Вицепрезидентът Джо Байдън, обаче, при посещението си в Москва през 2011 година прямо заявил в лицето на Путин: „Гледам в очите Ви и у мен се създава впечатлението, че вие просто нямате душа”.

Когато за тази фраза му припомня журналистът от „Ню Йоркър” Евън Оснос, Путин невъзмутимо му отговорил: „Ние се разбираме един друг”.

Разпознаването на човешките емоции е много важно за да може той да бъде разбран: защото това, че човешките лица отразяват най-добре емоциите е чистата истина. За това им две обяснения. Първо, защото израженията са универсални, дотолкова, че дори слепите по рождение имат същите изражения и показват същите емоции, като останалите хора. Движенията на мускулите и емоциите, които те отразяват, са „пришити” в мозъка, и затова е невъзможно да бъдат научени. Второ, лицето е единствената част на тялото, в която мускулите са прикрепени към кожата, което обуславя мигновеното предаване на информацията за чувствата на човека.

И така, какво ни казва лицето на Путин за неговата личност и поведение в качеството му на руски лидер?

Да започнем с гнева

Най-честият поглед на Путин представлява присвити в гняв очи: те изразяват агресивен контакт, свидетелстващ за импулсивната готовност да се нахвърли върху някого.

Този някой може да е Украйна, Грузия, руските дисиденти-списъкът може дълго да бъде продължаван.

За желанието да контролираш сам съдбата си и да вършиш дела, които хората смятат за постижения. Гневът се разраства до такива мащаби, че препятствията по пътя към успеха им се струват несправедливи.

Държавният секретар Джон Кери описа намесата на Русия в Крим и Украйна, като постъпка в стила на XIX век, докато останалият свят живее в XXI век.

Но екзалтираността на Путин беше и остава безспорна. Той често напомня за традиционния символ на Русия-мечката-когато, например, твърди, че Западът постоянно се стреми да я „окове във вериги”.

Втората по честота емоция на Путин е 

страхът,

изразен в повдигнатите вежди и широко отворената уста. И отново-тази емоция ни позволява прекрасно да разберем, как Путин гледа на света и как, като през призмата на неговата личност ще действа и Русия. Путин изпитва дълбоко чувство на необходимост да избегне опасностите, за да защити себе си и Русия.

Страхът може да вцепени човека и да го лиши от възможността да действа. Но не и в тези случаи, когато страхът е съчетан с гняв и злост. Това мощно съчетание предполага, че на карта е поставено оцеляването само по себе си, и принуждава човека да действа напористо, без да се съобразява с възможните неблагоприятни последствия.

Трето: понякога лицето на Путин се изкривява от презрителна усмивка, особено по отношение на Барак Обама и това, което на руския лидер се струва прекалено формален и миролюбив възглед към световния ред.

Освен гнева и страха, още една важна за психологическия портрет на Путин емоция е 

печал, тъгата,

тоест чувство на разочарование и съжаление, усещане за самота. В случая на Путин това чувство се изразява в затворените или притворени очи или в отпуснатите надолу ъгли на устата.

Колкото неумолим, непреклонен и корав да се представя Путин в отношенията със Запада, такава става и геополитическата изолация на Русия. Страната вечно остава в периферията на Европа, и никога не се превръща в нейна пълноценна част. На хората от Източна Европа е присъща автентична суровост, която разбрах едва след като посетих , след Русия, балтийските страни, Полша, Чехия и Словакия.

Вземайки пред вид неговата фундаментална „бдителност” и мнителност - Путин е носител на тази регионална черта. Той постоянно се готви за някаква опасност и винаги е „на пост”.

В цяла Източна Европа забелязах липсата на искрени усмивки. Тяам е разпространено мнението, че щастливият човек е глупак, който нищо не разбира.

Това илюстрира и шегата, която ми разказа един естонец: Златната рибка предложила на един човек да му даде всичко, което пожелае. Уловката била в това, че неговият враг ще получци същото, но двойно повече.И какво си поискал той? Да му избоде едното око”.

Тази мрачна шега, струва ми се, казва много за това, какво трябва да вижда в личността и лицето на Путин. Той е човек, който вечно очаква нещастия и е готов да „си пробие” път през тях. Дори и ако наградата се окаже съмнителна.