Опазването на човешкото здраве е най скъпата , най – хуманната и най – интелектуална човешка дейност. За да  се извършва тя, трябва да се финансира обективно. В помощ на Реалното финансиране идва икономиката.

Какво е икономика?

Според някои това е наука, която се занимава с оптимизиране на разходите. Според други, е стройна теория за ограничаване потреблението на все по намаляващите ресурси. Според трети, това е система от способи за ефективно използване на определен ресурс.

А сега де! Сложни приказки за нещо много просто.

Иначе казано, това е система за ефективно производство и предлагане на стоки и услуги на ниска конкурентно способна цена.

 Но какво се случва с това нещо в България?

В нашата Родина икономиката на здравеопазването е забравено понятие. Говорим за платено държавно здравеопазване, за недофинансиране, за липса на пари, за делегирани бюджети и други велики неща. Говори се многогласно за велики обществени поръчки, с които се купуват много скъпи апарати за облъчване на тумори в онкологичните диспансери. После като голямо геройство се обяснява, че САЩ са дали пари за апарат в атомния център, подобен на този в ЦЕРН – машина за създаване на изотопи (меджународeн линеен ускорител), не не съвсем. После се пише, че новите съюзници дали 5 милиона долара за тези линейни ускорители. Но в последствие се разбра, че САЩ дават 3 млн., а почти фалиралият НЕК дава останалите 2 млн. Целият шум беше тази година да се вземат едни комисионни. Говори се, че стигат до 30%, ама аз не им вярвам. Много са. Така се вдигаше шум във ВМА за един кредит от 7 милиона марки през 1994 г. Тогава комисионната беше 10% и я прибра БСП и други покрай тях. Пък аз им пречих и те ме пенсионираха. После СИМЕНС си призна, че по това време е давала много комисионни, но бития бит. Иначе ядрено-магнитният резонанс, платен през 1995 г., дойде в България през 2000 г., а го пуснаха на следващата година. 

И още през 2011 г. държавата открадна 1 200 000 000,00  лева от резерва на Здравната касата. Реално здравеопазване по изискванията на Конституцията няма.  Но никой не прави икономически и организационен  анализ на съществуващата ситуация в тази стопанска дейност, за да я подобри и да се излезе от кризата.

 През последните 23 години забравихме посланията на Безсребърниците Козма и Дамян, Боян мага, Хипократовата клетва и други общодостъпни истини, касаещи възстановяването на нормалното човешко здраве, за лекуването и предпазването от болести...

Ако ще се прави стоков характер на хуманитарната  медицина, то трябва да я подчиним на простите икономически постулати. Ако искаме достъпна медицинска грижа, трябва да се реши какво ще правим -  хуманност или парична печалба. 

Тези, които въведоха основите на стоковия характер на Здравеопазването от 1998 г. в България, не бяха икономисти. Те бяха лица, завършили медицина, чиято цел беше извличане в техен интерес  на максимална монополна печалба. Здравето на болните въобще не ги интересуваше. Интересуваха ги парите в техния джоб.

Единствената държава в Европа, където монополът е догма и е с приоритет, е  България. Ние българите сме роби по характер. Крадат ни, обират ни,  мамят ни и ние вместо да си защитим правата, плащаме.

Единствената група от хора в света (явно не сме нация) се прекланяме пред поговорката „Преклонена главичка сабя не я сече”

Пресен е примера от 01.10.2012год, когато се оказа, че всички  тежко болни оперирани в Софийската Пета градска болница са дарили или платили почти по хиляда лева за безплатно здравеопазване. Важно за министърката беше да не е избор на екип, щото било много сложно. Дарения можело. Аз се питам тези бедни пациенти, как са намерили и откъде са платили всички по хиляда лева за безплатно здравеопазване. Краде се, господа, но и министърът на  здравеопазването е спокоен, защото болните били информирани. А това, че няма да бъдат оперирани, ако не платят - било маловажно. Г-жо министър, това е принуда по страшно от рекет. Принуда със залог живот.  Г-жо юрист чели ли сте Конституцията?

 Още през август 1948 г. населението на Великобритания и нейните управници разбират, че Здравната каса (разбирай здравните каси) е враг на народното здраве. Забраняват здравните каси, въвеждат безплатно здравеопазване по модела въведен от Георги Димитров по същото време в България  (казва се модел Коларов – Семашко). Единствената разлика е в това, че въвежда повсеместен данък здраве на работещите англичани. Ние  отрекохме този модел и мрем. Но ние отрекохме и стопанските механизми, управляващи икономиката и пак мрем. В България няма работещ модел на здравеопазване, било платен или безплатен за пациентите.

В разрез с чл. 52/1/ „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и безплатно ползване на медицинска обслужване.......”и чл. 19/2/  „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.” От Конституцията на Република България действа здравеопазването в България. 

Въпросът е вечен: „КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?”

Каква система трябва да изградим, за да се спазва чл. 52/1/ от Конституцията? Какво да искаме от управляващата върхушка? Докога ще търпим тази противоконституционна дейност на управниците?

Има два пътя за решаване на този ПРОБЛЕМ. Единият е икономически, а другият е социален. Нашите управници от 14 години ни пробутват смесен модел, който не работи, а подходът е грабителски. Група монополисти създадоха монопол в системата на здравеопазването с цел максимална печалба. Ценообразуването в здравеопазването се прави от Лекарския съюз. Здравната каса и Министерство на здравеопазването са създали  лекарствено ценообразуване от 3 до 5 пъти по скъпо за крайния потребител  в сравнение с това в  съседна Турция. Търговете на МЗ не обслужват доставки на жизненоважна апаратура, а се доставят скъпи апарати без осигурени пари за консумативи.  Тези, които плащат, нямат контрол.

Здравната статистика не е вярна, защото заплащането от Здравната каса е бюрократичен кретенизъм. В здравните заведения се лекуват над 1 200 болести (пардон диагнози). Касата плаща малко повече от триста и то 70% от цените определени от Лекарския съюз. Същевременно здравните заведения по закон са търговци. Значи трябва да работят на печалба, иначе фалират.

Изходът е една измама.

Един и същи болен в рамките на болнично лечение се приема няколко пъти с измислени диагнози. Така се надуват с над 40% реално приетите болни за лечение. Други групи се приемат с неверни диагнози, за да паснат на клиничните пътеки. В малките здравни заведения с фиксирани терапевтични права приемат болни само в своя периметър на разрешение. И тук си измислят диагнози и болни. Да не говоря за прахосаните милиони за здравни електронни досиета на гражданите от Републиката, които по изброените по горе причини ще имат записани неверни диагнози и ще дават нереална представа за здравния им статус.  В техните здравни досиета единствено ще са верни трите им имена и ЕГН -то.

При това положение вярна статистика, касаеща здравеопазването, няма. Всичко е подчинено на принципа да се лъже Касата, за да се вземат пари по матрицата.

На фона на тази мрачна картина се питам има ли изход?

Първо искам да събудя заспалото гражданство и да предизвикам недоволство. Ако това не стане, ще си стоим в блатото и ще се молим да не се разболеем.

Както намекнах и по горе, изход има. И то не един. Възможни са два пътя на решаване на проблема. Единият, като се върнем към модела до 1997 г. Другият е по сложен. Той е търговско икономически. Но иска воля и борба с монополите.

В крайна сметка има законова и нормативна база за реално ценообразуване на здравните грижи и контрол върху тяхната величина. Монополните цени следва да се контролират от контролен орган. Защо има един Лекарски съюз с неприсъщи за неговата същност права? Той  изготвя цени в угода на една медицинска върхушка. Защо има една Здравна каса? Това е структура от 2 700 души, която не е ясно какви икономически и контролни дейности върши. Това е разплащателна агенция, която поради раздутия си щат твори умопобъркваща бюрокрация без социален ефект. Болните плащат в разрез с конституцията. То не са клинични пътеки, то не са диагностично свързани групи, както и некомпетентни приказки от лекари по икономически въпроси.

В крайна сметка трябва да се плаща по изготвена и доказана калкулация с договорени стойности на елементите - труд, консумативи и амортизация. Лекарските съюзи следва да договарят степента на сложност на лекарския труд и почасовото заплащане според сложността. Същото касае и сестринските съюзи.

 Но стига теории, нека да съберем мнения на много специалисти и най вече на икономисти. А после да се търси радикално решаване на проблема. Един проблем, който засяга общочовешки ценности и не следва да е покварен от печeлбарство.