Война на идеологии – голямата руска манипулация – националистите като консерватори

Цветанка Андреева
Даниела Таринска

Днес в Европа модерните политическите идеологии е все по-трудно да бъдат инструмент за анализ и решения на възникващите процеси. Светът е променен от редица фактори, които се явяват нови предизвикателства пред демократичните държави. Интензивните терористични актове, икономическите последици за обикновения човек от финансовата криза и страха от огромната бежанска вълна донесоха съвсем нови страхове за хората в САЩ и Европа. Дори само с Брекзит ЕС получи сигурен сигнал, че трябва да се реформира. Големият залог е как и кой ще реформира Европа. От това зависи бъдещето на целия континент. Дали ще стане още по-силна, единна в отстояването на свободата и просперитета на гражданите си или ще се разруши и фрагментира на отделни държави и съюзи, всеки със собствен интерес? Това са 

две коренно различни визии за бъдещето

 Тези визии с техните представители ще се сблъскат през 2019 г. И този път евроизборите в България ще са важни за цялата ни нация, а не просто за администрацията в Брюксел или за политическите ни централи. 
И преди да чертаем послания и прогнози трябва ясно да се каже - зад опита да бъдат превзети етикетите на модерните: демократичен консерватизъм, либерализъм и национализъм седи една чужда за демократичната цивилизация стратегия. Натоварена с политически популизъм и социален радикализъм, тази стратегия атакува съществуването на западните съюзи ЕС и НАТО. Тя се нарича евразийство и един от най-отявлените й идеолози е Александър Дугин. Проекцията на тази идеология в Европа се представя като новия консерватизъм. Досегашните националистите и новите опити за диктатури са облечени в политическите одежди на европейски консерватори. 
Сега е времето да бъдат изобличени. Новият фалшив консерватизъм е евразийска стратегия на Русия, нямаща общо с демократичните ценности. Трябва да изправим легитимния консерватизъм, възникнал в Европа като контрареакция срещу революционните промени в обществата с родения в Кремъл сегашен псевдо-консерватизъм - целящ радикални разкъсвания в Европа и атлантическия свят. Трябва да сблъскаме консерватизма с популизма на този проруски национализъм, за да изобличим разрушителната стратегия, стояща зад злонамерената намеса на Русия в Европа. 

Консерватизмът, положен от Едмънд Бърк 

И днес, когато човек препрочита бащата на консервативната политическа мисъл Едмънд Бърк (1729-1797) се впечатлява от теорията му, дори да не е консерватор по убеждения. През Бърк светът, обществото и държавата са построени в подредено и мирно съжителство - "договор между мъртви, живи и неродени". В търсене на приемственост и съхранение на социалните традиции консерваторите предлагат качествени реформи за подобряване на живота, а не радикални социални и политически промени. 
"Управлението е изобретение на човешката мъдрост за задоволяване на човешките нужди" - това е определението за власт на бащата на консерватизма и за него тя трябва да гарантира функционирането на справедливост и мир в обществото. 
Властта за консерваторите регулира сблъсъка между индивидите и превръща хаоса в ред, който гарантира свободата чрез закони. Консерваторите НЕ отричат, а стъпват върху либералните ценности и свободната икономика. В политическата история появата на консерватизма е реакция на теорията на либерализма. Неслучайно партийните системи на демократичните общества се изграждат около тези две основни идеологии. 
Разбиранията на философите-консерватори, а по-късно и на нео-консерваторите от 20 век за свободата и властта са фундаментални за демократичния свят. Под управлението им САЩ и западноевропейските страни се утвърдиха като водещи икономически сили. 
Консерваторите като управляващи са извеждали неведнъж обществата и икономиките си на правилния и успешен път. Християн-демократите имаха убежденията и волята да изградят най-силните демократични държави и съюзи помежду си. Именно те успяха да разкъсат желязната завеса и от позицията на силно развита икономика и свободни общества да приключат Студената война като победители. Поколението на Роналд Рейгън,  Маргарет Тачър и Хелмут Кол доказано остава в историята. 
Тогава именно комунизмът на СССР беше обезсмислен и смазан. Новата Русия, обаче, не можа да тръгне по пътя на демокрацията, а дългият режим на Путин роди новите имперски амбиции за свръхдържава и геостратегически контрол над света. Пробивът на новата империя започва с достъп до влияние в Европейския съюз, като основна цел е разсичането на атлантизма и удар по сакралният враг на Русия - САЩ. Обединението на европейския свят пречи на Кремъл да привлича за съюзници отделни държави или да им оказва смазващ натиск. Докато ги има рамките на ЕС и НАТО, Русия не може официално да създаде съюз, чрез който да сблъсква една срещу друга държави и така да ги обезсилва за сметка на собственото си имперско влияние. 
За да предизвика сблъсък в Европа, на Русия на Путин й беше нужен национализмът на европейските народи. Неслучайно именно национализмът беше приласкан и финансиран от Кремъл - от крайната френска десница на Льо Пен през влияние над референдумите във Великобритания и Каталуня до откровена подкрепа за линията на Орбан, Салвини и Качински. Беше разобличен руски опит за преврат в Черна Гора (в навечерието на приемането й в НАТО), както и жесток натиск върху Македония, за да не влезе в ЕС и НАТО. Официално вече се говори за хибридната война на Кремъл срещу Европа и силните й атаки на Балканите и в България. 
Тактиката на Кремъл бе 

да се възползва от страстите на националистите

 като ги разпалва с пари и конфликтност. Историята на национализма в Европа, разбира се, предполага неговото лесно възпламеняване. През вековете, търсенето на национална идентичност изгражда силни европейски държави, но също така ги хвърля в кръвопролитни войни. А една Евразийска империя би имала полза точно от такива конфликти. 

Новата връзка консерватизъм-национализъм

Но за целите на евразийската стратегия обсебването на национализма в Европа вече не е достатъчно. Затова Русия посяга на консерватизма и най-яростно ще използва тази идеологическа подмяна в предстоящите европейски избори. Целта е максимално да засили евроскептичната вълна и да разбие Европейския съюз. Затова "Европа на отечествата" не е израз на европейския консерватизъм, а истинският имперски интерес на Русия. 
Теоретично и двете идеологии консерватизъм и национализъм имат фокус върху националната държава, традиционни ценности, вярата в Бога. Свързва ги предаността към отечеството. Консерваторите вярват, че злото в света и обществото може да бъде контролирано и това е ролята на властта и институциите. Но отношението към индивида, свободата и пазара е коренно различно от това на проявленията на национализма, а тук е именно капанът в нашата съвременност. Истинската битка ще се води между демокрацията и нейните противници, които искат да ги приемем за консерватори. 
Една от най-фалшивите тези, силно лансирана сега, е че демокрацията се противопоставя и руши християнството. Русия демонстрира фалшива религиозност на властта си като използва православието. Русия прави опит в Европа чрез консерватизма да противопостави християнството на демокрацията, но това е толкова абсурдно, колкото и самият опит.
Руската стратегия е да се влезе в стереотипното мислене на хората, че някой руши християнството и превзема обществата им. Истината е, че този мит е лесен за развенчаване. В традициите на демокрацията християнската етика залага и поражда духа на капитализма. Макс Вебер доказва, че протестантството и католицизма са в основата на обществата и икономиките на САЩ и Западна Европа. На по-късен етап неоконсерватизма и християндемокрацията всъщност са тези, които изграждат силни демократични държави. Без да пренебрегваме и ролята на социал-демокрацията в Европа, нямаща нищо общо с комунизма на СССР. 
Християнската реторика на Кремъл, обаче, почива върху един овладян от службите висш клир. Знаем, че всички висши духовници са бивши агенти на КГБ и съответстващите им комунистически служби в Източна Европа. Тази особена религиозност, като черта от управлението на Путин, е опит да се замени панславизма и комунизма с нова имперска спойка. 
Съвременният руски религиозен фундаментализъм няма общо с християнството, залегнало в изграждането на демократичната цивилизация, а от там и с европейския консерватизъм и отношението му на преданост към Бога и отечеството . 

Путин изпълнява Дугин

Трябва да е съвсем ясно, че от няколко години Путин прилага теориите за богоизбраност на Русия, развивани от близкия му съветник Александър Дугин. Ето каква е неговата теория, на която се базира руската политика, издигаща в култ Евразия. За тях Русия не е нито Европа, нито Азия. Русия е Евразия - сърцето на въображаем, силен континентален блок, чиито интереси те противопоставят на "океанската държава" САЩ и на атлантическото "голямо пространство". Според тази теория Русия заема сакралната сърцевина на земята и оттам й се полага някаква изключителна роля за света. Тези имперски амбиции следват мегаломанска геополитическа логика, че който управлява Източна Европа господства над сърцето на земята, а който управлява тази територия - господства над Световния остров - Евразия, а оттам и над целия свят. Не е нужно да търсим дълбоко, за да открием фашизма в тази идеология, отреждаща изключителност на Русия като център на света. Тази "изключителност" поражда мисионерска функция на Русия, която в бъдеще трябва да пренареди света. Зад това новоподхранвано месиянство се крие силният комплекс на Кремъл от загубата на икономическа мощ. На руското обществото вместо мир, свобода и благоденствие е предложена нова заблуда за величие. 
Днешният империализъм на Русия не е нито национализъм, нито консерватизъм. Това е 

фашизъм, разрушаващ консенсуса за свобода и мир в обществата,

 за да ги замени с неограничената власт на една империя. Евразийството е изграждане на нова империя, на мястото на СССР и геополитическите му пояси на влияние в Европа и Азия. 
Затова кампаниите на днешните националисти в България започват от Кремъл.  А опитът им да се представят като нови "консерватори" е механизъм, обслужващ целите на друга идеология. Идеология, враждебна и рушаща атлантизма и европеизма. Консерватизмът няма нищо общо с мегаломанската теория за евразийско обединение. 
От новите "консерватори" се очаква да разбият ЕС, като това безспорно ще отслаби сегашните държави-членки и ще позволи на Русия да ги подлага на натиск поотделно. Втората цел е да бъде разбит атлантическият пакт, този на европейците с най-силната и мощна демократична държава - САЩ. Това идеално се вписва в интересите на Кремъл, но не в интерес на Европейския съюз, а още по-малко на българския национален интерес. 
Отсега нататък в българската политика ясно трябва да бъдат заявени следните тези и цели: в България се разгръща мощна, антиевропейска вълна и тя е организирана от Русия. България ще изгуби свободата и независимостта си, ако излезе от Европейския съюз или съдейства за разрушаването му, за да попадне отново под влиянието на руския империализъм. България трябва да е самостоятелна европейска държава и част от НАТО. Това са единствените гаранции за свободата и мира ни. България не бива да допуска националният ни интерес да е изцяло узурпиран от руския политически интерес и да сме Троянският кон на Кремъл в ЕС. България е исторически свързана с атлантизма.  Дори по времето на комунизма политическата й емиграция прави политика и създава българска почетна рота в НАТО. България има своите доказани и последователни политици - демократи и атлантици и те не бива да позволят подмяната на вота в предстоящите европейски избори. Ясно трябва да се заяви, че този път протестният вот ще обслужи евроскептицизма. 
Опасността е пределно ясна: струва ли си да преживяваме отново войни, смърт и железни завеси, берлински стени, загуба на децата ни, само за да захраним имперските амбиции на Русия? Българите сме европейци, а не слуги на Русия. 

Новите "консерватори" обслужват евразийския проект,

 чиято цел е да се срине западната цивилизация, а не да успее българският патриотизъм. 
Българите трябва да препотвърдят европейския и атлантическия си избор, за да гарантират доброто си бъдеще. Тази битка трябва да я спечелят демократите, защото както казва Едмънд Бърк:
„Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо”.