Михаил Матакиев, bulgariaanalytica.org

На Събора в Крит през юни 2016 г. Сръбският патриарх Ириней и Румънският Даниил отговориха с отрицание само на едно предложение на Вселенския патриарх Вартоломей – да бъде осъден решително национализмът в Църквата. Изглежда последният имаше предвид руските попълзновения против Православието. Осъждането на национализма от събора се оказа сериозен проблем за няколко балкански църкви, неспособни за прогледнат по-далеч от носа си. Злоупотребата в балканските църкви с националните идеи е факт добре известен на анализаторите в Москва и от 19 в. насам се използва умело за провокиране на вътрешнобалкански конфликти, които само отслабват региона и го павят лесна жертва на руския империалистки колониален интерес.

Разочарованието на Гърция

Въпреки огромната и скъпа кампания за реклама на Русия през последните две десетилетия в Гърция, която очевидно целеше изграждането на „православна дъга на влияние“ до Средиземноморието, след торпилирането на събора, антируските сили поне временно взеха превес и в медиите се завърнаха изрази от типа „руска дъга“, „руски сателити“, „панславянски империализъм“ и т.н. Това изглежда бе свързано и с тлеещия конфликт между Архиепископията в Атина и Вселенската патриаршията в Константинопол. Той отчасти се подклажда изкуствено с поставянето отново и отново на въпроса за „новите територии“ (Северна Гърция и част от егейските острови, които са към Патриаршията, а не към Гръцката църква в Атина), чиято принадлежност към Патриаршията някои в Атина не могат да преглътнат. В това отношение особено активни са крайните гръцки националисти, подкрепяни финансово от Москва. Въпреки това, след провала на събора от страна на очевидното руско влияние и неговите църковни сателити, в Атина се забеляза рязко отрезвяване по отношение на ролята на Русия за Балканите и специално за Гърция. В неформалните електронни медии започнаха да се чуват и гласове, припомнящи историческите предателства на руската дипломация на гръцките опити за национално освобождение, както и за червения терор в Северна Гърция по време на гражданската война – тема почти забравена през последните години. Все пак проруските медии успешно отклониха вниманието от тази тема, подменяюки я с разисквания относно конфликта между Йероним Атински и представителя на Вселенската патриаршия в Атина. Като цяло облаче остана тягостното впечатление, че българите отново са антигръцки настроени. Поведението на БПЦ се сметна не само от гръцки медии, но и от широката общественост в чужбина за саботиране въобще на системата на Православната църква с първенство в Константинопол. Тук следва да отбележим и най-тежкия удар по имиджа на България нанесе решението на Синода на БПЦ през април месец 2016 г., което гласи, че „католиците и протестантите са еретици“. Това решение не само изкарва БПЦ от междухристиянския диалог, но и пряко застрашава националната сигурност на страната, тъй като в нея живeят и значителни католически и протестантски общности.

Казусът на Сърбия и БЮРМакедония

Междувременно Сръбската православна църква (СПЦ) заяви, веднага след БПЦ, седмица преди откриването на събора, че няма да участва. Това обаче дава прострасттво на Вселенската патриаршия за преразглеждане на въпроса за Скопската архиепископия. Въпреки това, готвеният раздор между Вселенската патриаршия и СПЦ не се състоя, защото Синодът на СПЦ на другия ден си смени мнението. Все пак трябва да се отбележи, че Вартоломей от ръкоположонието си за патриарх работи за легализирането на Скопската архиепископия като Охридска архиепископия, която има история от имп. Юстиниян (6 в.). При искане през 1992 г. на съдействие и съвместно признаване от покойния Максим Български, Вартоломей е получил отказ. Причина е изтъкването на евентуални възражения от страна на СПЦ и РПЦ. Искането на Вартоломей е оправдано, тъй като Константинопол е майка-църква на Охридската архиепископия, но пък в своята история тя дълги векове е била със силно българско присъствие. Така тя е била втората предоминантно българска църква през Средновековието чак до средата на Османската епоха. От геополитическа гледна точка търсенето на автокефалия за нея е ход за изваждане на църквата в БЮРМ от силното влияние на Русия през нейните приятели от бившите Югославски служби. Поради силното влияние на РПЦ българският интерес по този въпрос не играе никаква роля през последните години.

Въпросът със Скопската архиепископия и Белград е подобен на въпроса за отношението между Русия и Украинската църква. Схизматичната Македонска църква, ако стане Охридска архиепископия, която по канон е втора по древност след Кипърската, има всички канонични права да получи автокефалия от Константинопол – неудобно за СПЦ. Българското съдействие е било поискано, защото по времето на византийския имп. Василий Цимисхи й е гарантиран статут на автокефална архиепископия на Охрид и цяла България. През следващите векове тук българското присъствие е силно, но архиепископията също така се обгрижва и от гръкоезични епископи. Едва през 14 в. тук за кратко се настанява сръбското влияние, което обаче не променя статута на тази църква, а през османската епоха, до 17 в. тя продължава да пази статута си и в нея богослужение се води на български и гръцки. През 20 в. тя е обсебена от СПЦ (след втората балканска война) и до днес тя претендира, че е църква-майка на МПЦ – т.е., че само тя може да й даде автокефалия. Въпреки това македонските епископи не правят нищо, за да излезнат от казуса, напротив, дават поводи на сръбския синод да задържа конфликта. Те претеднират, че са „етническа църква“ на „македонците“. Това проблематизира каноничният им статут и предизвиква страхове в Гърция и България за териториални претенции. Една православна църква не може да е етническа или национална (поне по канон и доктрина е така). Можем да начертаем паралел на този „застой“ в отношенията на тези две държави към ЕС. Дори днес се наблюдава изключителна популярност на руския режим сред населението на двете страни, и нежелание за европейска интеграция. За разлика от Гърция, тук популярността на руския режим е базирана не само на масирано присъствие в медиите, но и на икономическа инвазия.

СПЦ оперира и на територията на Черна Гора и през последните две години активно се включи в антинатовската и антиевропейска кампания в тази страна. След опита за преврат обаче в края на м. октомври, нейната риторика силно охладня.

Разработка на един руски генерал

От няколоко години, вероятно от първото правителство на Б. Борисов се инициират интриги между българи, гърци и румънци. В медиите се промоцираше с удоволствие образът на „мързеливия задлъжнял грък“ – неслучайно за него говореха главно медии под руско влияние. При един от последните скандали се регистрира не просто участие на депутати от БСП и националистическите партии, но и в медиите се появиха съобщения за пряка въвлеченост на ДАНС. Става думата за посещението на Вселенския патриарх в София през октомври 2015 г. Именно гафът на ДАНС с печално известната си разработка против Вселенския патриарх е предизвикан по донос на член на Синода на БПЦ – недопустим акт на намеса на държавата в църковни дела и на подвеждане на държавни служители – явно практика наследена от времето, когато повечето от сегашните епископи на БПЦ са били агенти на ДС. По тази разработка се разследва евентуално желание на български граждани с гръцки произход да се служи в няколко храма в страната един път на месец на гръцки език – практика възприета не просто в света, но и практически в повечето балкански страни (изключения са само България и БЮРМакедония). По чисто дипломатически причини, договорът между МВнР и Вселенската патриаршия от 1945 г., въпросът въобще не би следвало да се повдига, защото България е подписала документа, с който гарантира безусловно това право. Обвиненията към патриарха бяха най-вече, че бил обидил българския народ в словото си в църквата „Ал. Невски“ и най-вече „защо бил говорил за схизмата от 1872 г.“ Всъщност той беше поканен от БПЦ за честване именно на свалянето на схизмата. Явно организаторите са очаквали той да каже друго, защото обвиненията в обида на българския народ и патриарх практически не се припокриват със съдържанието на словото му. Всъщност те бяха определени само с положителни епитети. Този скандал обаче даде алиби на БПЦ да саботира Всеправославния събор. Това беше пресказано от Калин Янакиев в телевизионно предаване още през месец ноември 2015 г. Може с положителност да се допусне, че идеята за сигнала до ДАНС е подсказана от трето лице, имащо сметка от влошаване на отношенията между балканските страни – членки на ЕС и НАТО. Доколкото стана ясно през последните седмици това е бил генерал Леонид Решетников – директор на РИСИ, който лично е пребивавал в страната, а в някои случаи е ползвал свои емисари.

Отношенията между Румъния, България и Гърция на прицел

Междувременно събитията между България, Гърция и Румъния се съпровождаха от посещението на Путин в Атина няколко дни преди събора. Там той заяви, че Румъния е вече на прицела на руските ракети. В северните ни съседи това беше прието болезнено. Със сигурност целта са били гръцко-румънските отношения. Между другото въпреки, че патриарх Вартоломей беше поканил Руския патриарх и официалната делегация през месец септември 2016 г. за честванията на 1000 г. от руското присъствие на полуострова, руснаците без неговото разрешение (въпреки че Св. Гора-Атон е в неговия диоцез), без покана се появиха там, с което внесоха смут между Гръцката държава и Вселенската патриаршия. Съответно Вартоломей не се появи да посрещне гостите, с което привлече гнева на проруските медии в страната.

Не бива да се пропускат и енергийните проекти в контекста на саботирането на събора. През началото на 2016 г., руската дипломация получи два много ясни отказа от гръцкото правителство. Единият засягаше плана за газопровода „Турски поток“, чиято цел беше да заобиколи Украина и България. На руския министър Новак беше заявено, че няма как да строи газопровод без правилата на ЕК. Също така Гърция отказа и да наложи вето на санкциите против Русия – което беше прието с озлобление в Москва. Между другото не повече от 2 седмици след отказа Синодът на БПЦ взе априлскоското си решение за определянето на на останалите християнски деноминации като „еретици“ – претекст за неучастие на събора.

Въпреки напрежението между България и Гърция, не беше провалено споразуманието за интерконеткторните връзки, по които България, може да се снабдява от строящите се гръцки хранилища за втечнен газ от Египет. Имайки предвид, че последните три редовни български правителства бавиха този проект, финансиран и иницииран от ЕС, паралелно на което се появяваха редица провокации на българо-гръцките отношения и то именно от българска страна, може да се предположи, че опитите за интригантстване между тези страни идва именно като желание да се противодейства на загубата на руския газов пазар в България. Реверсивната връзка беше осъществена едва след като през юли след безпрецедентен натиск от ЕК за довършване на проекта. Междувременно ЕК даде от 1 октомври, 2016 г., тримесечен срок за довършване на връзката с Румъния. Така ще се постигне единен газов пазар от Средиземно море до Централна Европа, което практически елиминира руския монопол района.

Наред с опитите да се поставят тези страни в позиция по енергийни проекти изглежда руските служби се опитаха да предизвикат „шпионски скандал“ между България и Румъния преди две години с побоя на мними „румънски командоси“ в северна България. Като подобна акция за влошаване на двустранните отношения може да се смята и блокирането на границата при Кулата-Промахона от земеделски рпоизводители от Сереско през зимата на 2015-2016 г.

Заключение

Торпилирането на събора в Крит от БПЦ беше поредният епизод от поредица интриги между балканските страни. Сърбия е важен съюзник на Москва на Балканите и не беше натоварена с тази задача. Именно БПЦ беше натоварена с това дело, за да се предизвикат отрицателни развития между съюзнически държави в ЕС и НАТО. От друга страна, като се има предвид, че Москва финансира крайни нацистки групи в Гърция и България, доминира в БЮРМ и Сърбия, и дори подкрепя плановете за отцепване на Рупублика Сръбска от Босна и Херцеговина, положението на Балканите не изглежда стабилно. В дестабилизирането, пропагандирането на популизъм и национализъм ще бъде използвана още по-масирано Православната църква на Балканите и то най-вече в България, Сърбия и БЮРМ. За сметка на това в Гърцката църква вече се наблюдава отрезвяване за ролята на Русия. Буди учудване защо българските държавни институции не успяха да предотвратят руските дипломатически интриги последством БПЦ. Вече е обществена тайна, че ген. Решетников е шетал из страната преди скандала с Вселенския патриарх, канонизирането на Серафим Соболев в София, докарването на мощи на св. Лука (Хирург) от Крим без разрешение на властите в Киев и при редица други религиозно-политически събития в България, целящи ощетяване на българския национален интерес.