Проф. Николай Слатински*

Защо през катастрофалните години на Прехода винаги (почти винаги, с нищожни, но важни изключения) във властта са неизменно БСП и ДПС?

Защото имат "твърди" електорати - хора, които гласуват за тях абсолютно независимо от поведението на партийните върхушки (т.е. като стадо, с извинение, че става дума и за много свестни и нормални иначе хора).

Всъщност, страната ни е сграбчена от една много опасна и вредна мрежа която (както е при демокрацията, при формалната демокрация) черпи легитимност от електоратите си. И чисто формално тази мрежа се храни с гласовете на тези "твърди" електорати. Затова тя гледа на тези електорати като на храна, като на нещо за консумиране, като на почва, върху която да избуява, като на тор, с който да се подхранва и като на полезни живи същества, гостоприемници, върху които да паразитира.

Тази мрежа е захлупила страната ни и й спира кислорода, държи я в здрав корсет и затова страната, стисната в този корсет се развива уродливо. Виктор Юго описва в „Човекът, който се смее“, как крадци на деца са държали тези деца в такива условия и така са ги деформирали, че да станат уроди и по този начин чрез тях да изкарват пари по панаири и други хорски сборища.

В тази мрежа влизат основно представители на бившата висша номенклатура и изпитани кадри на ДС, техни преки и косвени наследници, доносници и осведомители, охранители и (при)носители на куфарчета, бизнес-партньори и доверени лица.

Това е мрежа, която присъства в повечето партии, но тя е основно представена в кръговете, близки до БСП и ДПС. Даже не „близки“ кръгове – 

това са кръговете, които контролират върхушките на БСП и ДПС. 

Контролират ги не само като генезисна (проИзходна) общност, като роднинство и зависимости, а и защото БСП и ДПС са винаги във властта и с тях тази мрежа поема най-малко рискове. От гледна точка на мрежата БСП и ДПС са едно и също нещо – само електоратите им са различни, различна е породата на стадото, различна е марката „тор“, „месото“, което мрежата консумира…

Наскоро написах (за пореден път) следното:

„Прeди известно време ме впечатли (и затова я споделих на сайта си) статистика на наистина знаещ и информиран колега, че от 17-те водещи университети в страната ни, на поне 13 в управлението са замесени по един или друг, но все отговорен начин бивши кадри на ДС – висши началници, редови служители, агенти, политически полицаи и насилници, доброволни сътрудници, гадни доносници, съдържатели на явочни квартири…

Разбира се, още тогава поясних, че всеки случай си има своя специфика и че сред тези хора има стойностни български учени и образователни мениджъри, има и мои колеги и приятели. Но си казах мнението, а то не можеше да бъде друго, освен тревожно - върху университетите ни е наложена силно сплетена мрежа, пряко свързана с тоталитарния репресивен апарат на късния соц. Мрежа от лични и професионални (по принадлежност на тайните служби при социализма) приятелства, родства, лоялности, обвързаности и зависимости. И тази мрежа притежава контролния пакет от акции във висшето образование, следи за неговото количество и качество, решава кой какъв да бъде в него, превзела е отговорните държавни структури, държи финансовите потоци, реди кариерната политика, разпределя научните степени и звания, определя кой има право да преподава в дадено висше учебно заведение, солидарна е помежду си и засилва своето преплитане, възпроизвежда се и умножава чрез и със себеподобни - по каналите на тесните си контакти и взаимните материални и символни услуги, а също така като дава път на своите протежета, деца (собствените и на партньорите), близки, роднини и приятели (в доносничеството, в живота, в бизнеса и по интереси).“

Написах горното не защото във висшето образование и науката ситуацията е изключение, нещо специално, а именно защото тук се вижда много релефно вредата, която нанася мрежата, за която говоря. В повечето университети тя е решаващият фактор. Достатъчно е човек да се поразходи из техните коридори и кулоари, за да види доволните, самоуверени лица на хора, свързани с нея, хора – част от нея. Те са горди със своето ДС-минало и открито се подиграват на наОправните преподаватели и учени, които си въобразяват, че знанията, уменията, къртовската работа и всеотдайността към студентите нещо значат…

Някога, в началото не Прехода ние (и аз в това число, макар че много краен – до фанатизъм, мисля, не съм бил),

допуснахме стратегическа грешка. 

Ние поведохме словесна (е, и не само словесна) битка с комунизма, с комунистите, с комунистическата партия, като така консолидирахме нейния електорат, вкарахме в обща кошара всички партийни и „безпартийни“ комунисти, много хора, живели добре при социализма, защото човек, който не иска да е свободен или не знае какво е да си свободен, живее добре при не-свободата.

А би трябвало („би трябвало“ - но в Историята няма „Ако … то…“ – случило се е това, което се е случило) да насочим енергията срещу тоталитарната система.

Срещу системата, а не срещу нейния инструмент.

Не напразно тоталитарната система можеше да обедини срещу себе си (и в бившите соцдържави тя наистина обедини) и „безпартийни“ и партийни „демократи“, и „безпартийни“ и партийни „комунисти“.

В другите соцдържави чугунените тоталитарчици си направиха (или си останаха в) комунистическа партия, а модерно мислещите „комунисти“ създадоха социалистическа партия. При нас тоталитарчиците съхраниха властта в БСП и брутално експлоатират своя електорат – гледат на него като на стадо.

Смисълът на правени в други държави в тези и в други периоди денацификации, лустрации, въвеждане на забранителни режими за определени категории „бивши“ не е в това – да се заклеймят цели (и не малки) категории хора, а да се скъса пъпната връв на тоталитарната система с родилото се в нейното лоно, в нейната утроба демократично общество. Иначе тоталитарната система ще си отиде, но туморът ще остане. При нас туморът остана и затова България е раково болна…

И понеже Историята обича символите, няма по-яростен и крещящ обиди в лицето на демократичното общество, в лицето на демократична България символ от това – ключова фигура в ключовата партия да е толкова години синът на една от знаковите фигури през тоталитарната система. Историята вероятно това иска да ни каже, но няма кой да я чуе – да, никой не е отговаря за делата на баща си, но не може да наследиш всички позитиви от баща си, а да се отърсиш като ни лук ял, ни лук мирисал от неговите негативи…

Къде, в коя друга европейска държава дете на човек от мрачната страна на тоталитаризма е новото лице на новото общество?

Исках да кажа с горното, че когато пиша за мрежата, захлупила България, аз не се правя на паднал от Марс и внезапно прогледнал, цял в бяла премяна, а си давам сметка, че бях един от първата вълна в СДС – вълната, която профука много от шансовете за по-добро бъдеще на страната, макар че направи и не малко за да се отприщи Промяната.

Ние няма да поставим точната диагноза за състоянието на страната ни (а оттук няма да намерим и вярното лечение), ако не си дадем сметка за уродливостта на мрежата, която всъщност управлява България. Тази мрежа вече 25 години функционира по един и същи начин – черпи ресурси от обществото, изсмуква жизнените сили на народа, декапитализира и демодернизира страната и насочва всички ползи в банковите си сметки, а всички щети прехвърля на обикновените хора. Да, в тази мрежа могат да се водят вътрешновидови битки, както се случва в момента в България. Но независимо кой повече от кого е откраднал, плащат данъкоплатците.

Не, тази мрежа не е мит, тя не е поредното идеологическо бостанско плашило – тя е реалност, нещо повече – тя Е реалността.

- Тази мрежа съсипа имунната система на държавата – разузнавателните и контраразузнавателните, полицейските и контролните служби, правосъдието, защото най-добре знаеше какво значи държавата да има такава имунна система.

- Тази мрежа първо краде милиарди чрез контролираните от нея банки, а после периодично предизвиква банкови кризи, за да зачисти кредитите и дълговете си и да запълни създадената от нея дупка с български и европейски (не руски! – да обърнат внимание на този факт руско-преданите и европо-мразите) пари.

- Тази мрежа назначава висши магистрати, шефове на ключови структури, управители на държавни и „псевдодържавни“ банки – кой от кой по-некадърни, по-професионално несъстоятелни, по-послушни и продали се в името на кариерата (а някои от тях – и на 30 000 лева заплата, без бонусите, на месец).

- Тази мрежа държи медиите и медийните босове като загладили косъма момчета за политически поръчки (едни такива загладили косъма момчета вече се преселиха в по-добри светове след като изпълниха поръченията на мрежата).

Несъмнен факт е, че ако България е най-зле в нормална Европа, то е защото само в България цялата власт е в ръцете на тази мрежа. Всъщност, Европа с упорита последователност подхранва тази мрежа и вече я приема (нея, или политическите й марионетки) с широко разтворени обятия. Като така я легитимира, разговаря, преговаря и се договаря с нея.

Тази мрежа е раково образувание. Учените знаят, че успехите в лечението на рака се постигат като се прилагат резултати от теорията и практиката на мрежовите структури. Ракът е мрежа, при рака се наблюдават ефекти, типични за мрежите – самоорганизираща се критичност, себеподобност (фракталност), нелинейност, каскадиране, фазови преходи и др. Нека не задълбавам повече в специфична терминология.

Но драмата на тази мрежа, както на всяка мрежа е, че е … Мрежа.

Както науката отдавна знае, в Мрежата не всички възли са равни, Мрежата никога не е егалитарна – тя е елитарна. В Мрежата някои възли (наричат се хъбове, концентратори, сгъстъци, сплъстъци) са много по-равни от другите. Тези възли са ахилесовата пета на Мрежата. И затова Мрежата е много устойчива на хаотични, изцяло на случаен принцип удари срещу нея, но е абсолютно уязвима при целенасочени удари – срещу хъбовете (концетраторите, сгъстъците, сплъстъците). Теоретично е установено, че ако бъдат ударени 10-15% от тези хъбове, тези привилегировани, ояли се, ключови, централни възли, Мрежата е на колене, разпокъсана, разпаднала се на парчета и докато регенерира, има технологично време чрез прехванатата инициатива, да продължи удрянето по следващите по значение възли в Мрежата.

10-15% от пакостните туморопроизвеждащи възли са достатъчни на първо време, за да се разкъса и разпокъса Мрежата. Това казва науката. А науката е велико достижение на човечеството, само хората, Човеците правят наука, животните и двукраките опростачени дегенерати наука не правят, те смятат учените за феодални старци…

Науката го е казала, показала, разказала и доказала: Мрежата може да бъде победена само от друга Мрежа – която ще я захлупи, ще й спре кислорода, ще пресече възможността да се храни с минало и настояще на страната и така да лишава страната от бъдеще.

Не се ли намери такава Мрежа, която да разкъса раковата мрежа, захлупила България, няма България, а има това, за което толкова пъти пиша – коридорна територия с обслужващи функции, управлявана от безотговорен и продажен елит и населена от атомизирани и спасяващи се поединично индивиди.

*Анализът е публикуван на личния съйт на автора.