Министерството на просветата саботират изучаването на истината за кървавия 20 век за България

Майя Любомирска, специално за Fаktor.bg

Ако има едно име-символ на антикомунизма в България, това безспорно е Илия Минев. Нищо, че „обективни" историци и журналисти се опитват да му прикачват фашистки и антисемитски етикети. Прекарал по-голямата част от живота си по комунистическите затвори и лагери, Илия Минев получи световно признание, много преди да бъде признат в родината. Каква ирония: Нелсън Мандела да го определи като световно известен борец за човешки права, а новоизлюпените демократи след 10-ти ноември 1989 г. се напънаха да го отстранят от политическия живот. Като Иван Костов, който попитал: Тоя пък кой е? И отминал със самодоволно презрение предложението да бъде привлечен Минев към дейността на СДС. Или като президента Петър Стоянов който „ се разсея" за награждаването му с орден. Но пък се опита да се пришие към житейския подвиг на Илия Минев, награждавайки го посмъртно.

Това е жалката истина - режисираната и дирижираната ни демокрация се опита да изтрие от обществения живот истински изстрадалия дисидент Илия Минев. Политическите централи, публичните изяви, медиите бяха затворени години наред, а и до днс за страдалеца на демокрацията. Илия Минев не беше допуснат до прословутата закуска с Франсоа Митеран, независимо, че лично се е познавал с него по времето на следването си във Франция. Символът на антикомунизма не беше допуснат и да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. Можете ли да си представите, че той е бил изтикан от трибуната, защото е било опасно да вземе думата! И какво е ли е щял да ни каже: за пребоядисаните в синьо другари, за режисираната Кръгла маса? И какво ли още? Затова Минев всячески е отстраняван от обществените процеси след падането на Берлинската стена та чак до кончината му в началото на 21век. Друго и не можеше да се очаква, след като стана вече ясно, че независимо от мъченията, побоищата, жестокостите, глада, болестите и страданията

Илия Минев не е подписал нито една декларация за сътрудничество с Държавна сигурност

Защото случаят с Минев е еманация на един от „първородните" грехове на

заченатата на Кръглата маса синя идея

Няма лидер на СДС, който може да опровергае твърдението, че в ръководството на Съюза не бяха допуснати истинските антикомунисти, политическите затворници, тези, които не се уплашиха дори от Държавна сигурност. Нямаше представители на горянското движение, на действително репресираните. Те бяха изтикани от назначените лидери. И това сигурно е една от причините за провала на българския преход.

Част от ръководството на СДС се притесняваше от авторитета на Илия Минев, каза специално за Faktor.bg Емил Кошлуков, който също като политически затворник е лежал в Старозагорския затвор като Илия Минев. Макар Минев да бил в затвора доста преди младият Кошлуков да попадне там, за Илия Минев от уста на уста са продължавали да се носят легенди. И как не - роденият през 1917 г. Минев е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност". Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия.

Впоследствие присъдата му е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти всички затвори на страната. По време на затворническите си години 1860 дни е поставен в карцера, а 

460 дни прекарва в гладни стачки

След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.

В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През декември 1986 г. Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов подписват писмо-апел до конференцията във Виена за преглед да договореностите от Хелзинки с призив форумът да не приключва своята дейност, „преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи". Апелът стига до Конференцията чрез посолството на САЩ.

През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките правата в НРБ.

Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест е в гр. Септември. На 16 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека.

За всичко това, казва Емил Кошлуков:

„Мястото на Илия Минев е в пантеона на страдалците на демокрацията и няма кой да го оспори.

Той е бил в затвора и наистина е бил много твърд и непоколебим и доста краен, продължава Кошлуков. Аз когато бях в затвора в Стара Загора, имаше хора, които бяха там по 14 години. Там беше Чамурлийски, който 9 години беше заключен в килията, като неработещ. 23 часа в килията сам и само за един час излиза навън. Имаше и други големи фигури на опозицията, за които антикомунизмът, означаваше и този вид съпротива: никаква комуникация, никакъв разговор. Какво означава това за затвора: В затвора, когато работиш два дни, се броят за три. Така минава малко по-бързо времето на присъдата. Другото е по-важно, че когато си работящ, когато ходиш на работа и излизаш, ходиш в цеха, общуваш с другите, имаш контакти. Много е тежко да изкараш 8 години сам в една килия един и половина на два метра. Тези хора, като Илия Минев, ги изолираха, защото били много опасни и ги държаха самички. Този принцип на изкарване на присъдата- неработящи, на крайните антикомунисти, много малко хора издържаха на това нещо.

Това са легендарни личности, които са били на почит. Илия Минев е един от тят. Когато направи Независимото дружеството за защита правата, също го преследваха, притесняваха го, защото се страхуваха от авторитета му. Авторитетът му беше много важен и неговите принципни позиции. Големите дисиденти са горяните, Илия Минев, тази плеяда. Мълвата за него се предаваше от уста на уста. И имаше огромно влияние и авторитет."

Питам

защо Илия Минев остана извън СДС?

Според Емил Кошлуков причинете са две:

„А защо не влезе в СДС, ли? Има няколко причини. Първата е, че Румен Воденичаров взе Независимото дружеството за защита правата на човека и той спря и Минев, и Дертлиев. Направи всичко възможно да не влязат в СДС. Това беше ролята на Воденичаров, който после се оказа червен и не само.

Втората причина беше, че по-старите антикомунисти са два типа: едните бяха старите партийци като Мишел Петков, социалдемократите, другите бяха земеделците – Неврокопски, Баталов. Това се хора, които са били партийци, които са работили в големи организации, които, като станаха промените, разбираха необходимостта от възстановяването на тези партии, от общата работа. Една друга част от хората, като Илия Минев, не споделяха този принцип, те гледаха с недоверие на по-новата вълна антикомунисти, особено тези от философските, научните среди. И най-вече на тези, които са били бивши членове на БКП. До голяма степен има разминаване и неразбирателство. До някаква степен имаше и самоизолация. Една част от ръководството на СДС гледаше с недоверие към старите антикомунисти, притесняваха се от биографиите им, от авторитета им."

Недоверието в пребоядисаните седесари 

и огромният авторитет на Илия Минев навярно са едни от основните причини за изолирането му от промените в България.

Само в скоба ще припомним, че когато Минев организира Независимото дружество за защита правата на човека, БКП бързо прави казионен двойник на организацията. Тя се оглавява от Константин Телалов и в нея като юрист работи Миглена Кунева-Пръмова, днес един от лидерите на Реформаторския блок.

Днес се навършват 99 години от рождението на Илия Минев - добър повод не само да си припомним за него, но и да прозрем колко далновиден е бил той. Ето какво е било веруюто му, записано от д-р Иван Гаджев:

„Моето верую са свободата, демокрацията, законността. Властта сама по себе си е необходимо зло. Общественикът има една единствена задача – приемайки държавната формация, избрана от народа, да следи за ненакърняването на свободата на мисълта, словото, религиозната съвест и партийното предпочитание на отделния индивид. Мои първи приятели, старци като мене - по на 70-74 години, ме нападат: Махай това дружество! Дай да образуваме партия! Казвам –не! Ако го направим, няма да се различаваме от останалите. Утре, когато обществото ще живее при демократични условия, ние ще сме балансиращата сила между партиите, която ще изисква от гражданите търпимост, законност и ред."

Жалко е, че днес по-голямата част от младите хора не само не знаят какво е било веруюто, но и не са чули името на Илия Минев. Има ли отговорни за това питам Андрей Ковачев, евродепутат в ЕНП. Ето коментара му специално за Faktor.bg:

„Илия Минев е личност безспорен антикомунист. Показателно е така наречените демократи от началото на прехода как са се отнесли с него и че той не получи достатъчно място и възможност за политическа изява. И остана отстрани.

Тук е мястото да отворим разговора за това, че е задължително младите поколения да знаят миналото. И точно такива спомени за Илия Минев, за горянското движение, което е първата въоръжена съпротива срещу налагането на комунистическата диктатура в цяла Източна Европа, са нужни. Така че няма какво други да се бият в гърдите, че имали „Солидарност" или Пражката пролет. Много преди това българите, хората от малките населени места са се вдигнали на въоръжена съпротива срещу комунистическата диктатура. Това е престъпление, че

в Министерството на образованието всички лъжат, не желаят, саботират

и вече 25 години не се изучава истината за българската история, за кървавия 20 век в България. И затова младите поколения нито знаят, и затова лесно се манипулират, че е по времето на комунизма всичко е било хубаво. Ако не предаваме истината за миналото на младите поколения, ние сме обречени да ни върнат отново там, откъдето дойдохме. Със всички зависимости на нашия икономически елит, с корупционния натиск от североизток картинката съвсем не е розова.

Сега се връщам от Македония и ние искаме от тях да не манипулират историята и да се обърнат към истината, а ние не сме го направили в България. С какви очи, с какво нахалство искаме от Македония това, когато ние сме същите. Имаме Димитровград, Велинград, Благоевград. Георги Димитров е всяка втора улица във всяко населено място. Когато отвориш уста, всички кметове независимо от политическата партия, те гледат с отворени очи все едно си паднал от Марс. Абсолютна безотговорност и липса на историческа памет. Това е отвратително и аз съм дълбоко отчаян от ситуацията. Без образование няма никакъв шанс за едно просветено българско гражданско общество, което да се базира на някакви шоу програми.", заключава Андрей Ковачев.

На 1 февруари 2014 г. кинорежисьорът Евгений Михайлов предостави на Faktor.bg за публикуване уникално интересно интервю, с Илия Минев. То е направено през 1990 г. от българина Иванчо Гълъбов, който от години живее и работи в Полша, а в първите години на демокрацията е връзката на синята опозиция с със полската „Солидарност”. 24 години интервюто с Илия Минев не е публикувано в автентичния му вид. То е един изключителен документ за живота и съдбата на антикомуниста. Чуйте отново  автентичния глас на големия българин.