Причините за Сръбско-българската война се коренят в Съединението, което пренарежда картата на Балканите и съседните държави желаят териториални компенсации. Това е истинската отечествена война на България. Духът на българската армия и справедливата кауза играят решаваща роля за победата на българската армия.

Това казва историкът проф. Веселин Янчев в интервю за БГНЕС. Ученият взе участие в конференция, организирана от Военната академия и Министерството на отбраната и посветена именно на 140-тата годишнина от Сръбско-българската война (1885 г.).

Проф. Янчев отбеляза, че конференцията е „достоен финал на кампанията, свързана с отбелязването на 140-годишнината от Съединението и, разбира се, от Сръбско-българската война“.

Като основна причина за сръбската агресия проф. Янчев посочи именно Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

„Причините за тази война се коренят в разместването на пластовете, което настъпва в резултат на Съединението. Самото Съединение представлява нарушаване на международен договор, подписан от всички Велики сили, и пренарежда картата на Балканите. Това предизвиква недоволството и съпротивата както на част от Великите сили, така и на съседните балкански държави – най-вече Сърбия и Гърция, които се чувстват ощетени от териториалното нарастване на България и веднага поставят въпроса за териториални компенсации.

Сръбската държава, респективно крал Милан, решава, че най-добрият начин да постигне такива компенсации е чрез война, която да откъсне територии от Княжество България“, обясни той.

Всеки родолюбив българин е чувал за чудесата от храброст, който са сътворили предците ни при възвишенията около Сливница. Според проф. Янчев макар и сръбската армия да е била по-опитна и в по-добра готовност, храбростта на българите е била решаващият фактор за победата.

„Във всяка война от ключово значение са числеността на армията, нейната подготовка и качеството на въоръжението. Но, както отбелязва още Клаузевиц, има един елемент, който не подлежи на предварителни и количествени измервания – духът на армията.

Смятам, че именно духът на българската армия и справедливата кауза изиграват решаваща роля за българската победа. Винаги казвам, че това е истинската отечествена война на България, защото българската армия защитава суверенитета, териториалната цялост и бъдещето на собствената си държава“, добави Янчев.

След победата при Сливница българската армия навлиза в сръбска територия, където също нанася поражения на врага. Дълго време се смяташе, че само намесата на Австро-Унгария е спряла българското настъпление. Историкът каза, че натиск е бил осъществен също така и от Русия и Германия.

„Не смятам, че България е имала възможност да продължи войната, нито че това е било целта – да навлезе дълбоко във вътрешността на Сърбия, към Ниш или Белград.

Войната изпълнява своята стратегическа задача: да защити Съединението и да покаже на света, че няма сили и обстоятелства, които могат да върнат съединените земи“, добави Янчев.

Той коментира и ролята на първия владетел на третата българска държава – княз Александър І Български (1879-1886 г.).

„Ролята на Александър І Батенберг е ключова и определяща. Александър I е върховен главнокомандващ на българската армия и е сред последните владетели, които пряко участват във военни действия.

Той организира всичко заедно с началника на щаба, тогава капитан Рачо Петров,  както и с командващите отделните части на отбраната и контранастъплението. Неговата роля е решаваща в тази война“, завърши Янчев.