На 22 ноември - Деня в памет на Голодомора (на украински произнасяме ‚Холодомор‘), Katia Margolis произнася на италиански в Милано, на Piazza del Duomo слово посветено на зловещата годишнина. По-късно тя го публикува и на своя ФБ профил в превод на руски.

Катя Марголис отдавна се е отказала съзнателно, болезнено, решително и достойно от своята руско-имперска родина:

* * * * * * * * * * * * * * * * *

“Родена съм в Русия, факт, който не съм избирала сама, но днес стоя тук, на главния площад на Милано, по свой избор.

Историята на империята, в която съм родена, винаги е говорила само на един език: езикът на потисничеството, насилието, разрушението.

Лидерите се сменят, знамената се сменят, но логиката остава непроменена: Русия – царска, сталинистка, съветска или путинска – с кратки прекъсвания – е история на непрекъснатото насилие. Външно и вътрешно. Нормализирано и маскирано насилие. Насилие над личността, над семействата и над цели народи.

Моят прадядо, европейски философ и вицепрезидент на Академията за изкуства и науки, решава да не емигрира след Руската революция. Разстреляли са го в Сибир и са го захвърлили в изкоп, в братска могила. Такива съдби в тази страна са милиони.

Но сред всички престъпления на империята Голодоморът не бива и не може да се изброява просто със запетая. Става дума за Глад, съзнателно планиран и превърнат в геноцид.

Четем и чуваме все повече и повече свидетелства за онези години. И не можем да ги поберем.

Не само защото това не подлежи на описание и възприемане, а защото то представлява незатворена страница от ужасното минало.

Днес ние сме свидетели на следващия акт на този геноцид, извършван от руснаци срещу украинци.

Ние преживяваме нова трагична глава от европейската история – и не само от украинската.

И споменът за Голодомора днес не е само запалена свещ или минута мълчание. Ние го помним чрез действията и избора, който правим: чрез отговорността, която поемаме. Тук, в нашето ежедневие, в Европа. А Украйна е неразделна част от нея.

Защото, когато реалността пламти пред очите ни,

 споменът престава да бъде просто възпоминание: той се превръща в призив за действие .

„Никога повече/Never again“ – това не е просто лозунг.

Това е дълг и задължение.

Вчера слушахме обръщението към нацията на президента на Украйна относно така наречения „мирен план“ от 28 точки, предложен от Тръмп и, разбира се, желан от Путин.

План, който няма нищо общо с мира, защото не може да има мир без гаранции, без правосъдие, без справедливост. План, който със самата си поява дестабилизира архитектурата на световната сигурност, нормализира престъпленията, насърчава агресията и окуражава онези, които я извършват.

И това не е първият път, когато злото подава ръка на злото. Познаваме го от Мюнхен през 1938 г. Познаваме го от пакта Молотов-Рибентроп през 1939 г. Историята постоянно ни учи едно и също: злото търси злото. Злото се обединява със злото.

Както и да се нарича то – фашизъм или комунизъм, Хитлер или Сталин – идеята му е винаги една и съща: свят, управляван със сила. Днес този съюз на злото има нови имена.

Но не бива да се оставяме да ни объркат и сплашат. Не бива да приемаме фалшификацията за оригинал. Това което се иска не е мир, а неговата противоположност: легализиране на геноцидната война и покушение срещу глобалната стабилност.

Пред нас е агонията на една империя, която се опитва за пореден път да задуши бъдещето, да завземе с хитрост и шантаж това, което не може да завземе дори със сила, да омеша истината с лъжата, да обезцени ценностите, на които се основават Европа и мирът.

Империя, за която насилието, агресията, пренебрежението към човешкия живот и достойнство и лъжата не са отклонение, а modus vivendi et operandi.

И докато ние говорим правилни думи, в Тернопол баща стои трети ден пред руините на дома си, за да дочака само безжизнените тела на жена си, на дъщеря си и на своя малък син. Друга жена вика на спасителите: „Не ме спасявайте“, след като детето й е изгоряло живо пред очите й.

Това не е природно бедствие. Това е съзнателно планирано зло. С имена, лица, съучастници и изпълнители. То се случва сега, на само стотина километра от европейската граница. И подписът под него е същият както под престъпленията на Голодомора: Русия.

Ето защо, спомняйки си милионите хора, които не са загинали от глад, а са били съзнателно убити от глад, ние сме призвани да се борим със същото зло, което го е породило, а не да го нормализираме.

Империите умират исторически. И тази, охранена от чужда кръв и агонизираща империя също ще умре. Но ние можем и трябва да приближим този ден.

Трябва да умрат войните, които тя е раждала, ражда и ще ражда, и за които е лъгала, лъже и ще лъже. Трябва да умре логиката на силата, агресивният патриархат, шовинизмът, двуличието, цинизмът, които подхранват империята и нейното население в ежедневието.

В памет на всички убити, изтезавани до смърт, погубени чрез глад ‚Never again‘ трябва най-накрая да се превърне от желание и заклинание в гаранция.

И това зависи и от нас.

Слава на Украйна!

Слава на героите и мъчениците.“

Превода от руски на български: Милен Радев