Драги г-н Симеон Борисов, надявам се, че това обръщение и този подпис Ви говорят нещо (уважавам личната кореспонденция и публикувам само началото и края на Ваше писмо до мен, б.а.).

Да, така се случи че пътищата ни се пресякоха на няколко пъти след 29.11.1982 година. На тази дата аз - младият политически емигрант, след 10 години прекарани в комунистическия затвор, вярвах, че Вие сте един от нас – борците за демокрация в България. Но какво се случи по-натаък.

През 1983 се проведе редовният конгрес на Българската лига за правата на човека в емиграция в град Морж - Швейцария. По Ваше внушение аз бях поканен да присъствам и да бъда включен в ръководството ѝ. Бях приел по принцип предложението още преди да замина за Швейцария. И когато пристигнах вече там, с изненада установих, че Емил Илиев, бивш офицер от Българските ВВС, попаднал в затвора Стара Загора и по късно изведен от там чрез инсценирано фалшиво бягство под контрола на съветниците на КГБ в София, организира част от ръководството на въпросната Лига. За мен беше доста стряскащ шок. Но истинският шок беше за обикновените делегати, защото Емил Илиев беше принуден от мен да признае, че е приел да бъде агент на ДС, за да се спаси и ме обвини за това, че аз не съм приел и съм престоял 10 години в затвора. Делегатите бяха шокирани и председателствуващият обяви почивка, за да се консултира с Вас по телефона. И в резултат на тази консултация защити оставането на агента Емил Илиев в ръководството, защото сте му дал такава инструкция. 

Неприятният инцидент наложи аз, заедно със семейството си да тръгна по възможно най-бързия начин за Франция. Въпреки бързото ми потегляне моята кола беше веднага поставена на проследяване и само телефонният контакт, който имах със френските сили за сигурност, ме спаси от проследяващите. По-късно се установи, че те са част от съветските дипломати под прикритие в Женева. Разбира се, всички тези детайли научих доста по-късно. В онзи момент, не можех да допусна, че човек, роден като наследник на българския Цар и изпратен от комунистите в изгнание, е възможно да участвува в подобни престъпни схеми.

И какво се случи по-късно. Вие продължихте да ме поздравявате за успехите, които нашата група реализираше в областа на човешките права и да поздравявате нашите прители журналисти, които ни помагаха. Така се стигна да идеята да дадете и Вие едно просторно интервю около датата 9 септември 1984 година. Интервюто не се състоя. Защо? Аз ще Ви задам въпросът, защо поискахте разрешение за това интервю от резидента на КГБ в Париж в онзи момент. Вие отговорете на този въпрос. И нещо повече, Вие не сте чак толкова глупав, за да не разберете, че за да знам това, за което говоря, то има други среди, а работата им е да знаят повече. И така няма да говоря за всичко, което знам, защото смятам че казаното до тук е достатъчно. Ще си позволя да Ви кажа, че Вие лично сте направили своя избор при влизането Ви в пълнолетие – да бъдетецар на българите или послушно нищожество. Имали сте възможност да защитите потеклото си и да останете цар на своя народ, макар и в емиграция. Но Вие тогава сте предпочели да отстъпите пет милиона швейцарски франка, които са се намирали по сметка на българската държава от времето на баща Ви в банка в Швейцария, на комунистическото правителство в София срещу комисиона, вместо да останете цар на българите и да предоставите финансиите на емигрантско правителство. Така, че Вие единствен сте се лишили в онзи решителен момент от титлата и доверието на народа.

Днес, с решението си да ви приема като цар една перверзна група от агенти на КГБ, ДС и ГРУ, криеща се зад брадите си и предствяща се за ръководство на българското православие, не може да постигне нищо повече, освен да даде и последните доказателства, че Вие не сте никакъв цар, те не са архиереи. Никой не е успял да излъже за вечни времена историята. Така че нито Вие, нито агентите Симеон, Димитър и т.н. ще са първите, които сте се опитали да я измамите. Много по-умни и опитни от Вас са се опитвали и не са успели.

P.S. – И накрая трябва да Ви спомена, че на съвестта на агента на съветското КГБ Емил Илиев, който беше изпратен при Вас като връзка с българските и руските служби, лежат две убийства –  на Борис Арсов и Красимир Пеев. Така, че косвено тези убийства са и на Вашата съвест. Сигурно има и други, но аз знам толкова.

Петър Бояджиев, политически имигрант във Франция