Днес се навършват 99 години от болшевишката революция в Русия. Тя роди комунизма и социализма, зловещите чекисти, ГУЛАГ, СССР, която бе наречена от Роналд Рейгън „Империя на злото“. Днес един полковник от КГБ възражда отново тази империя и я превръща в опасност за свободното човечество. Но когато търсим причините за тази почти вековна зараза и деградацията на елитите й, няма как да не се връщаме към оная съдбовна 1917. Неслучайно Валерия Новодворская – един от най-отявлените съветски дисиденти и правозащитници признава: „1917 е числото на Звяра“. Тогава се ражда и най-злокобната фраза на Октомврийската революция: „Нравствено е това, което съдейства за победата на комунизма“.

Десетилетия наред комунистическата и русофилска пропаганда ни внушаваха, че България е безвъзвратно „осветена“ от силата на руския Октомври, който се превръща в пътеводна звезда за Отечеството ни. Но тази пропаганда не бе наложена със силата на духа, а с репресиите на руския ботуш и шмайзер. Срещу нея имаше съпротива – и с думи, и с дела, и с кръв, но фанатично заглушавана. Днес червената чума отново чука на вратата ни, а залпът на „Аврора“ оглушително проехтя в София, след първия тур на президентските избори. Думите на журналиста Данаил Крапчев, изречени преди 95 години са предупреждение, което днес е толкова актуално, както и в началото на миналия век.

Данаил Крапчев

ПОЛИТИЧЕСКА ПАТОЛОГИЯ

Страшно нещо е, когато хора с робска душа добият сила и власт.

Те се считат по-малко погрешими от папата и по-миропомаз^ни от

Людвика XIV. Историята изобилствува с такива примери.

Вземете самите наследници на Людвика XIV, французките якобинци. Израснали в робство, откърмени от майки робини, те се нахвърлят върху всички, които не са с тях. Иполит Тен в своята история ни дава чудесна характеристика на тия "чудовища" в човешки образ. Но Тен е с аристократически наклонности и неговите характеристики можем да държим под известно подозрение.

Нека вземем романа на Анатол Франс "Боговете са жадни за кръв", в който ни се рисува кръвожадността и малката душа на якобинеца. При това, Анатол Франс е човек с крайни убеждения и въпреки това не скрива своето отвращение от робите, които са станали властници. Те не се спират пред нищо. Те подозират всички. А горко на подозрените! Който не е с нас, той е против нас; а който е

против нас, той трябва да загине. Това е страшният вик на човеконенавистните роби станали властници.

И падат най-светлите умове на Франция: под ударите на гилотината се изреждат главите на ония, които създадоха и изнесоха, великата революция.

Якобинците законодателствуват във всички области. С декрети те узаконяват дори ново божество! Всички свободи, провъзгласени от революцията се унищожават. Настава по-тежко робство от времената на монархията. Всички издевателства и престъпления, всички оргии и кръвопролития се вършат само с една цел - да се задържи на всяка цена и с всички средства властта. Якобинците дори искрено мислят, че Франция без тях ще загине. Въпреки всичко, обаче, те вървят към своя трагичен край. Със своите крайности те само засилиха реакцията и подготвиха почва за Наполеона.

Същата политическа патология преживя и Русия, може да се каже, пред нашите очи. И само Русия ли? Във всеки случай, тя е първообразът, който се подражава и от други, съгласно формулираните закони от Тард.

И в Русия робът стана властник. Той донесе със себе си озлоблението, събрано в робската му душа през векове. Преди всичко на тоя факт се дължат страшните и необуздани издевателства над руската интелигенция, над руската буржоазия и над руския народ. Злобата разруши една материална и духовна култура, градена с векове.

Злобата посегна и върху свободата, и върху народовластието, в името на които тя се възкачи на трона. И в Русия "боговете са жадни за кръв". Те вече, може би, се наситиха или са към края на своята насита. Сега вече и там издигнатите до властта роби треперят над нея. Издевателства и кръвнини се вършат и днес в Русия, с оглед да се задържи на всяка цена властта.

Във всички времена, когато робите са се издигнали до властта, озлобени са страдали от политическа патология. В тяхната дейност разумът не е играл никаква роля. Озлоблението и страхът да не изпуснат властта, ето кои са ръководните начала на робите, издигнати на власт.

(в. "Зора" - София,

28 ноември 1921 г.)