Като оставим настрана 45-годишния комунистически режим, в останалите 92 години многопартийна система в страната от Освобождението през 1878 година до наши дни, родните комунисти са идвали легално на власт само един път. Това се случва в далечната 1919 година, на 30-ти декември. Така са управлявали, че само два месеца и половина по-късно – на 16-ти март 1920 г. падат от власт.

В условията на демокрация „другарите” успяват да се докопат до власт още веднаж, на 17-ти септември 2008 г. Тогава избраният с гласовете на ГЕРБ кмет Славчо Атанасов със своята дружина и с червените си побратими организират циничен преврат в Общинския съвет на Пловдив, като свалят председателя му Йордан Кюмюрджиев. Така през задния вход на властта, олигархията се домогва до управленските лостове, а Пловдив продължава своето безвремие…

Публикуваме откъс от току що излязлата от печат книга „Право на последна дума“ на бившия кмет и политически ветеран в града под тепетата Спас Гърневски. В него е описан и този срамен епизод от най новата история на Пловдив.

“На 6-ти септември представители на десните партии в пловдивския общински съвет организирахме протестни прояви пред Общината, а след това с шествие през главната улица се включихме в тържествата пред паметника на Съединението. Когато на трибуната застанаха представители на управляващата тройнa коалиция – БСП, НДСВ и ДПС и Георги Първанов започна словото си, от групата ни се надигна мощно освиркване към президента, речта му и цялата клика около него. Градът гърмеше от възгласи „долу”, „вън”, „съсипници”, „червени боклуци” и каквото още си помислите на отвратените от това управление хора.

По-късно бе бойкотиран и официалния коктейл на кмета, на който никой от нас не присъства. Събрахме се по на чаша бира в градината на друго заведение, което действие журналистите нарекоха „алтернативен коктейл”. Всички, които публично бяхме изразили протеста си срещу местното и национално управление, се надявахме, че самозабравилите се в Пловдив войводи, опиянени че са успели да стигнат до власт и облаги под тепетата, ще се стреснат и ще се вземат в ръце. Искаше ни се да изтрезнеят и проумеят, кой все пак ги доведе като млада, но съвсем не „девствена невеста” до олтара на властта в Пловдив. До тази власт без венчилото с ГЕРБ те не можеха и няма никога повече да стигнат под тепетата.

Като още неопитна политическа сила, не обръгнала в политически борби, фалшиви клетви пред олтара и съскащи ножове в голия гръб, насред брачното политическо ложе ГЕРБ плати и щеше да плаща дълго висока цена за своето сляпо доверие. Ако бяха последвали примера на ДСБ, когато се разграничавахме от съюза с ВМРО, и излезли в друга конфигурация или дори сами на изборите, ГЕРБ в Пловдив нямаше да предостави даром властта другиму. Нямаше да изпита огромната горчивина от най-крупното политическо предателство, сътворено някога в града ни, от което след броени дни щяха да им се изправят косите.

На 17-ти септември 2008 г. в конферентната зала на Международния панаир се проведе инфарктна сесия на Пловдивския общински съвет. Цели две седмици преди това в града се говореше, че ВМРО и БСП готвят преврат в местния парламент. Слуховете за съжаление се оказаха верни. На следващия ден в-к „Марица” изстреля на първата си страница новината:

„Свалиха общинския шеф с 26 : 23 гласа”

Няма да описвам хронологията на тази сесия, нито мотивите и контра мотивите на участвалите в този политически спектакъл.

На 19-ти септември в-к „24 часа Пловдив” в статията „ВМРО вкара БСП във властта” публикува признанието на съветниците от БСП Ангел Петров и Тодор Кръстев, че във всички гласувания през целия ден на сесията се е разиграл предварително планиран „тактически сценарий” за отстраняването на председателя на Общинския съвет Йордан Кюмюрджиев от поста. Изключително гнусно звучи обобщението във вестника:

Известният със своето силно изразено обществено перо журналист Любомир Минчев предния ден във в-к „Марица” бе написал: „След 12 часа политическо интриганстване чух, че тази сесия е историческа, защото слага край на затапването и полага ново начало. Но това са ръждясали думи. В понеделник написах за банда негодници, които се подиграват с избирателите си. Рано е да кажа нещо по-различно!”

И е бил изключително прав. До обяд на въпросната сесия 26 съветници от ГЕРБ, ДСБ, Атака, СДС, ССД и ГСНБ подкрепяхме предложенията на председателя, които ограничаваха кмета с разпореждането с общински имоти и въвеждаха засилен контрол върху тях. По обяд хора извън залата забелязали силно движението на външни лица, включително и адвокат на известен пловдивски бизнесмен. Осъществявали се срещи със съветници от тези подкрепящи до тогава гласуваните предложения във фоайето пред залата или в съседната до нея тоалетна.

В гласуването за оставката на Кюмюрджиев от подкрепящите го тогава 26 гласа останаха 23. Трима се бяха включили в сценария.

По-интересното се случи след свалянето на председателя на местния парламент. Когато се гласуваше новия председател Илко Илиев от ВМРО, от гласувалите 48 човека, мнозинството към него набъбна на 33 гласа. Хора от политическите сили подкрепяли до обяд ГЕРБ, след обяд моментално минаха в лагера на лявото превратаджийско мнозинство. По късно получиха постове и служби от новата власт. Няма да споменавам имена, има ги в архивите от това съвсем близко време. По-важно е да подчертая отново предателската черта на не малко българи, когато пред тях се изправи изборът между достойнството и келепира.

ГЕРБ изпадна в ролята на иначе сериозна опозиция спрямо „червените превратаджии”, като към тях изцяло до края на този позорен мандат открито се присъединихме само двамата съветници от ДСБ. Много често с нас взаимодействаше и единия съветник от СДС – Тони Симитчиева. Другият им съветник – Николай Караиванов светкавично бе „пристанал” на новото статукво за дребен административен пост.

Вероятно по интересен е въпроса, кои са били онези трима предатели, с които бе свален Кюмюрджиев. Отговорът като че ли наднича от репликите на двама герои от спектакъла, публикувани в в-к „24 часа Пловдив” от 19-ти септември. Тодор Кръстев от БСП заявява „че трима от ГЕРБ гласували за преврата и той ги знаел поименно” – намирисва на евтин трик, целящ да прати публиката в обратна посока. Понеже въпросното гласуване носеше привкуса на задкулисен пуч, всички от ГЕРБ и двамата от ДСБ показахме бюлетините си, преди да ги пуснем в урната.

Сякаш нямащ търпение да изтъкне участието си в позорното политическо деяние, в коментара си пред журналиста Спас Кузов лидера на Атака Тодор Христев, сред видимо спокойните си съпартийци с благ тон промълвил: „Първо дадохме урок на едните, после на другите. Сега ще видят, че трябва да се съобразяват с нас.” „Колко много прагматизъм в две изречения” бе забелязал Спас Кузов.

Да, няма съвпадение, става въпрос за същия Тодор Христев, който като кмет бях уволнил от Общината за интриги, сеещи разкол в СДС. Бе стигнал до лидер на Атака в Пловдив. По-късно го изхвърлиха и от там.”

Последвайте Faktor.bg в