Христо Марков

Семейство Бурови е здраво вплетено в българската история, а Атанас Буров може би най-дълго и успешно съчетавал политиката и бизнеса в третата българска държава. Министерствал няколко пъти, умел и гъвкав дипломат, собственик на банки и проспериращи предприятия, търговец с европейски размах.

Той е от малкото на континента, които излизат от голямата депресия през 30-те години на 20 век по-заможни. Проправил пътя на българските стоки на континенталния пазар. Повече от десетилетие съвместно с Анжело Куюмджийски и семейство Белчеви държи 90% от износа на тютюн за Германия. По време на „народната република” комунистите се разправят набързо и с него, за да завърши живота си върху въглищата на котелното в Пазарджишкия затвор.

Българска съдба

В условията на световна финансова криза ще е добре да се върнат водещите икономисти към неговите съвети, вместо да умуват върху неадекватните предложения от доморасли икономисти и набедени банкери като оня от габровската махала Гъзурници, дето от половин година се е преселил в Сърбия. Защото 2015 г. ще е особено тежка за икономиката и селското стопанство. Например субсидирането на тютюнопроизводството от държавата спира окончателно. А „специалистите” вече предложиха отглеждането на тютюн да се замени с производството на ... тикви, други пък предлагат да се заложи на билките или на отглеждането на биволи, даже Доган преди години щеше да внася от Индия от тоя добитък. При тиквените се правело „зелено торене” от нереализираната продукция, т.е. тиквите оставали на полето, разлагали се и по естествен път се обогатявала почвата.

Традиционните земеделски култури също изчезват. В някои европейски страни това стана. Изчезването на производството на лен в Литва например снижи БВП с няколко процента, а в Крит и Гърция възстановиха традиционното производство на мини банани, защото търговията с царевица се срина на борсите. Дания води война за своите сирена, а Полша за картофите си.

В края на живота си Атанас Буров оставя спомените си за тежките дни на българския бизнес през годините. „Ляпчев вместо да хвали българското грозде в края на 20-те год. трябваше да насърчи производството на сини сливи и кайсии, за които има страхотни условия в България. Българското вино до 1933 г. се търсеше само в Полша и Чехия, защото нямахме амбалаж и типични сортове. Мит е, че българското вино се търси много. Правят изключение само вината от

мувруд, тамянка и памид

Другото си го имат.” – съветва политика и крупен предприемач Буров. По-нататък продължава: „Ами аронията? Вирее във всички части на страната, в Европа има пазар за нея, но никой не побутва селяните да я разсаждат. Употребих доста усилия да накарам правителствата да разберат, че ядките са икономика. Около пътищата трябва да има орехи, бадеми, лешници, фъстъци. За тях има винаги добър пазар, а са и по-трайни от други земеделски производства. По време на войната изнасях цялото производство на шипки – сладко, сушени за чай, даже вино правехме и всичко отиваше в Германия. Аз съм първият, който намери пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничения манатарка и пачи крак. Типичните дребноплодни култури, като боровинките, аронията, ягодата, малината и къпината винаги ще бъдат изключително търсени. Само тук вкусовите им качества са неповторими. Традиционните сурово-сушени месни продукти се произвеждат в България по специфични технологии и са свързани с историята и идентичността на нашия народ. Аз направих пробив на пазара с луканки, пастърми и суджуци. По време на войната се търсеха трайни продукти и нашите бяха незаменими.

Наврели сме се в най-хубавото място на света, но никога не сме знаели да печелим от земята, която Господ ни е отредил. С вино от познати сортове няма да учудим Италия и Франция, но с редки десертни сортове може да го направим.”

Не е лошо да се разгърнат спомените на един от най-заможните българи, който ни е оставил и незабравими „буровски лафове” като – „Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците” или „В България винаги е имало излишък на чиновници и кандидати за министри и недоимък на мислещи икономисти и търговци” и още

„От свиня сапун и от комунист власт не се взимат”,

за да завърши: „Българинът никога не отказва залък хляб и чаша вино, но не прощава слабости на политиците си” или "Как може един народ да се гордее с трудолюбието си като от 365 дни в годината 270 са празници..."

През 1951 г. комунистите за пореден път го изправят пред съда, тогава е на 76 години. Буров отказва да ползва адвокатска защита с думите: "Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви е подарявам."

Някой бе казал преди години, че правилните решения в икономиката и политиката може да бъдат открити в историческите превратности. Чета Атанас Буров и все повече се убеждавам в това. Въпросът е дали четат други хора. Важните.