Журналистът Христо Христов стартира нов сайт „ПАМЕТ 1944-1989” (pametbg.com). Идеята е да се съберат на едно място човешките истории на хора, преживели ужаса на мракобесния тоталитарен режим, представяйки цялата мозайка на жертвите на комунизма.

„През последните години сме свидетели как дебатът за комунистическия режим се измести така, че в българските медии се изявяват хора, свързани с репресивния апарат на БКП, представяйки себе си за жертви след отваряне на досиетата на Държавна сигурност. А в същото време истинските жертви на комунизма бяха изтикана в периферията още в началото на демократичните промени. Според мен именно жертвите на комунизма са една от най-неоправданата група граждани в българското общество, тъй като те нито получиха правосъдие, нито истината за мащабите на престъпленията на комунизма, нито нужното обществено уважение. От другата страна, имаме проблем с паметта. Виждаме как през всичките години на прехода липсата на памет за истината за комунистическия режим възпроизвежда в българското общество едни и същи проблеми, под различна мутирала форма.“ Това сподели Христо Христов Faktor.bg ден преди официалното откриване на сайта.

По думите му целта му е да събере на едно място цялата тази разпръсната и несъбрана до момента мозайка от истории на истинските жертви на комунизма и автентични разкази за престъпленията на тоталитарния комунистически режим, използвайки възможностите на модерните технологии. Освен това сайтът ще предоставя информация за различните престъпления на комунизма и идеологията му, за тоталната зависимост на ръководителите на БКП от Кремъл. Той ще дава възможност всяка една от жертвите да може да има достъп до информация в Държавна агенция „Архиви”, където в момента се намират архивите на „Народния съд” и архивите на репресивния апарат на БКП, съхранявани от Комисията по досиетата. Извличането на информация става с позоваване на източниците. Всеки един човек, който по някакъв начин е бил жертва на този мракобесен режим – дали по съдебен път, дали чрез въдворяване в лагери, осъждане или безследно изчезнал, да има самостоятелен профил. Посланието на сайта е „говорете, споделяйте, разказвайте за жертвите на комунизма и помнете“. Когато това стане, ние ще може да очертаем и мащабите на репресия на българската нация по времето на комунистическия режим“ разказа още журналистът.

Сайтът, освен информация за всяка индивидуална жертва и източника, предлага добре организира и широка система за търсене на информация. До момента винаги под жертви се е говорило за убитите, безследно изчезналите, осъдените и въдворените. Сега за първи път кът тях се прибавят и жертвите на Държавна сигурност – хората, които са следени и разработвани и за които репресията навремето е останали скрита за тях.

„Сайтът ще покаже мащабите на тоталното следене и разработване на хора по политически признак. През последните 25 години, дебатът за комунистическото минало беше много изкривен. Важно е да се знае какво е Държавна сигурност и кои са нейните агенти, но определено истинските жертви бяха забравени“, казва още създателят му.

Проектът е подкрепен с фондация „Конрад Аденауер“ и за момента нямам информация за подобен проект в друга пост-комунистическа страна. В основата на неговото функциониране е вложен духът на всички ключови решение на институции като ПАСЕ и европейския парламент. Сайтът е заложен на английски и немски, като целта е информацията на нещо да бъде лесно достъпна и за външни ползватели.

Вече имам и първите положителни отзиви от университети в Германия, които са попаднали на сайта още преди официалното му представяне и вече са го споделили на интернет страниците си, споделя журналистът.

Той посочи, че към момента сайтът стартира с 250 профила, и още около 700 готови. Най-голямата група от тях е свързана с лагеристите от лагера „Куциян” и горяните, както и на осъдените от Първи състав на „народния съд”, издал смъртните присъди на регентите, министри и царските съветници на 1 февруари 1945 г. В рубриката „Свидетелства” ще бъдат публикувани разкази на хора, преживели репресия в този период. Вече е готов и първият разказ на човек, който няма публични изяви – бивш лагерист от „Белене” – Андон Стоев и една разтърсваща история на Красимира Ташева, дъщеря на осъдения на смърт през 1953 г. николапетковист Иван Ташев“.

„Без да се знае мащабите на репресията и истината за този период, ние ставаме свидетели на подмяна на историческата истина. С малкия екип, който ме подпомага, ни предстои огромна работа. Най-важното е да се събуди интересът на всички тези фамилии и хора, които години наред не получиха правосъдие“, подчерта в заключение Христо Христов.