Вълчо Златилов, историк

След 1944 г. по съветски модел у нас започва осъществяването на т.н. “социалистическа културна революция”. В началото си тя предвижда прочистване на образованието и културата по класово-партиен признак и критерии, с цел отстраняване на неудобни хора. По силата на Наредба-закон, публикувана в бр. 243 на Държавен вестник от 3 ноември 1944 г., одобрена от Регентите и Министерския съвет, са уволнени хиляди учители в страната, като се започне от учители в детските градини и се стигне до хабилитирани университетски преподаватели. Вината им била в това, че са били уличени и набедени в проповядване и разпространяване на“фашистки” идеи и разбирания.

Втората решителна стъпка на тази „културна революция” е насочена срещу “децата на враговете на народа”. Пред тежката дума на Отечествения фронт, ДСНМ и БКП въпросните деца оставали завинаги заклеймени, независимо от техния успех или подготовка. Особено тежка е картината в провинцията. Запазени документи в Държавен архив – Кърджали хвърлят светлина над червеното мракобесие. Отстранена от Юридическия факултет на Софийския университет през последния семестър от следването си, без право да продължи образованието си е била Златка Попниколчева, дъщеря на известния в Кърджали енорийски свещенник Данаил поп Николчев. Отстранени по същия начин са били и много други будни младежи от Кърджали и страната. Заедно с това на много от тях е отказано и правото на достъп до учебните заведения поради неблагонадеждност, т.е. поради това, че са били деца на родители-участници в бившата опозиция, засегнати от конфискации и национализации, съдени от Народния съд, заемали полицейски, военни и държавни служби преди 9 септември 1944 г., противници на партизанското движение от 1941 -1944 г., членували са в „Бранник” и „Легиона” , били са заможни търговци и пр., и пр.

Точна илюстрация на този класово-партиен подход е един документ от заседание на Изпълкома на Градския съвет в Кърджали, с който е отрязан пътя към висшите учебни заведения на 50 младежи от града. В протокол на ИК на ГОНС - Кърджали от 19 юни 1957 г. е написано: “Изпълнителния комитет не утвърди формулярите на следните кандидат-студенти”:

Димитър Костадинов Шошев – Баща му преди 9 септември 1944 г. е член на “Легиона”.

Георги Канев Йовчев – Баща му преди 9 септември 1944 г. от 1932 до 1937 г. – полицай. Същият – Георги не отразява това във формуляра си.

Златка Александрова Караоланова – произхожда от богато търговско семейство. Баща й е имал железарски магазин. Същият е национализиран през 1947 г. Занимава се с търговия на тютюн.

Здравка Александрова Караоланова – по същите причини.

Васю Иванов Янчев – Баща му преди 9 септември 1944 г. – полицай. След тази дата става член на БЗНС – Никола Петков. Зле настроен спрямо народната власт.

Илия Димов Караянчев – преди 9 септември 1944 г. член на “Легиона”.

Кирил Георгиев Кирчев – Баща му преди 9 септември 1944 г. членува в Цанковия сговор, таен агент на полицията. Не се включва на работа в ТКЗС. Самият Кирил Георгиев е член на “Бранник” в миналото. Има близък убит от партизаните.

Марин Стайков Георгиев – Баща му преди 9 септември 1944 г. началник на полицията от 1939 до 1944 г., участвувал в преследване на партизаните в Средногорието.

Цветко Иванов Джамбов – В миналото активен член на “Бранник”. Родителите му преди 9 септември 1944 г. са привърженици на фашистката власт. След тази дата – зле настроени срещу народната власт. Има близък бивш кмет на фашистката власт. Съден от Народния съд.

Лидия Владимирова Булгакова – произхожда от белогвардейско семейство. Баща й преди 9 септември 1944 г. е бил поп в с. Брегаре, Оряховско. Като такъв е вземал активно участие в политическия живот на селото, активен привърженик на фашистката власт.

Владимир Андреев Булгаков – (братов син на Лидия Булгакова). Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил член на “Легиона”. Участник в армията на Власов. След 9 септември 1944 г. изпращан в ТВО.

Янка Димитрова Ангелова – Баща й член на БЗНС – Никола Петков. Изтъкнат водач на опозицията. За тази му дейност осъждан на 15 години затвор. Все още вражески настроен. В затвора е лежал 5 години.

Анастасия Костадинова Черешева – Баща й преди 9 септември 1944 г. тютюнев търговец.

Екатерина Иванова Първанова – Баща й преди 9 септември 1944 г. комисар в градската община Кърджали. След 9 септември 1944 г. съден от Народния съд.

Божана Любенова Дякова – Баща й член на “Легиона” преди 9 септември 1944 г. Собственик на книжарница – национализирана.

Петър Симеонов Абаджиев – Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил полицай в различни градове – Неврокоп, Кърджали, Ардино и Пловдив.

Веселин Божков Райков – Баща му бивш адвокат, привърженик на фашистката власт, която е подкрепял във всички мероприятия.

Илия Борисов Велковски – Баща му след 9 септември 1944 г. като работник във военната фабрика Казанлък – уволнен в интерес на службата. Впоследствие същият се записва като студент в София, но бива изключен и изгонен от София за фашистки прояви.

Георги Тодоров Жилов – Баща му преди 9 септември 1944 г. се е занимавал с търговия на бакалски стоки.

Златка Костадинова Делчева – Баща й бивш собственик на склад за спиртни напитки. Национализиран.

Елена Боянова Стателова (става дума за историка проф. Стателова, б.а.) – Баща й преди 9 септември 1944 г. член на Цанковия сговор. Бивш офицер в царската армия. След уволнението си през 1925 г. става тютюнотърговец. Същият е починал.

Мара Петрова Анастасова – Баща й преди 9 септември 1944 г. е работил като тютюнев експерт в частни фирми. Член на БЗНС - Никола Петков, изпратен в ТВО.

Стамо Тенев Стамов – Произхожда от търговско семейство. Баща му е имал магазин за колониални стоки. Тютюнев комисионер на братя Мантови в гр. Хасково. След 9 септември 1944 г. активен опозиционер.

Георги Стоянов Загорски – Баща му бивш търговец и собственик на електрическа централа – национализирана – Ардино.

Мавро Георгиев Кафалиев – произхожда от търговско семейство. Сам той преди 9 септември 1944 г. чиновник в чуждестранни тютюневи фирми “Дойро” и “Тордог”. Впоследствие търговец на спиртни напитки.

Борис Константинов Димитров – Самият той активен член на опозиционния ЗМС – Никола Петков.

Лидия Петрова Коцева – Баща й преди 9 септември 1944 г. е бил свещеник, привърженик на фашистката власт, съден от Народния съд.

Иван Сивков Иванов (проф. Иван Сивков, строителен инженер, б.а.) – Баща му преди 9 септември 1944 г. търговец на строителни материали и съдържател на ресторант.

Атанас Петров Атанасов – Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил близък и доверен човек на фашистката власт. Не желае да стане член на ТКЗС – напротив работи срещу него.

Ганчо Милев Николов – Преди 9 септември 1944 г. активен член на “Легиона”. Формално членува в Отечествения фронт.

Петко Стоянов Палешников – Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил дългогодишен кмет в селото. Близък човек на фашистката власт. През 1923 г. е водил борба срещу партията. Засегнат е от национализацията.

Иван Стамов Дафинов – Произхожда от богато търговско семейство. Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил собственик на златарски магазин в града. Засегнат е от национализацията.

Петър Захариев Кожухаров – Като бивш офицер-летец в царската армия участвувал със самолет в преследване на партизани и правене на снимки в Луковитска околия.

Тодор Стойчев Момчилов - Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил директор на затвора в Кърджали. От 1929 до 1934 г. членувал в Демократическия сговор.

Иван Петров Иванов – Като началник телефонни връзки в “Горубсо” се държи грубо и надменно, недисциплиниран и груб, не взема участие в обществения живот. Не е член на Отечествения фронт.

Икбал Тефиков Реджебов – Произхожда от търговско семейство. Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил търговец и едър бакалин. Засегнат от национализацията.

Лиляна Любенова Карастамова – Произхожда от служащо семейство. Баща й преди 9 септември 1944 г. е бил член на Демократическия сговор и агент на полицията. Бил е търговец в Беломорието. Починал през 1954 г.

Иванка Петрова Илиева - Баща й преди 9 септември 1944 г. е бил притежател на фабрика за олио – национализирана. След 9 септември 1944 г. в неизвестност.

Нашинка Викторова Недялкова – Произхожда от богато търговско семейство. Баща й и чичо й от когото е осиновена, са били тютюнотърговци в нашата страна и Турция. За момента притежават около 30 декара овощна градина край града.

Тодорка Ангелова Младенова - Баща й преди 9 септември 1944 г. …., впоследствие предател. След 9 септември 1944 г. изпращан на два пъти в ТВО.

Димитър Иванов Рашков - Баща му в миналото собственик на дараци и амбалажна фабрика в с. Твърдица, Новозагорско. През 1947 г. – национализирани.

Георги Трендафилов Георгиев – В миналото участник в засади, устройвани против партизани, активен член на “Легиона”.

Никола Димитров Бахчеванов – Не се включва на работа в Отечествения фронт. Не участвува в обществения живот на завода, в който работи и въобще в града. Движи се в лоша среда.

Стефан Стоянов Стефанов - Баща му преди 9 септември 1944 г. като полски милиционер е бил близък на фашистката власт. Следял е прогресивните другари, за всичко съобщавал в гр. Хасково. Тормозел и вземал рушвет от бедните селяни. Самият Стефан е бил член на опозиционния ЗМС – Никола Петков.

Никола Нанов Петков - Баща му преди 9 септември 1944 г. е бил среден селянин с неправилна политическа ориентировка. След 9 септември 1944 г. става член на ТКЗС, но впоследствие бива изключен поради неправилното отношение към същото.

Кръстю Вълканов Костурков – Преди9 септември 1944 г. същият е бил униформен бранник, издавал е прогресивни лица на фашистката власт.

Симеон Райков Демирев - Баща му преди 9 септември 1944 г. като архивар на общината е бил член на Цанковия сговор. Не желае да работи в ТКЗС, поради което го е напуснал и дошъл в гр. Кърджали.

Златоцвета Николова Певтичева - Баща й преди 9 септември 1944 г. е бил адвокат, След 9 септември 1944 г., изпращан в ТВО за опозиционна дейност, впоследствие подписал декларация, че се отказва и се присъединява към Отечествения фронт. Същата не работи в ДСНМ и не изпълнява добросъвестно поставените й задачи.

Благой Кръстев Стоименов – Баща му преди 9 септември 1944 г. член на ВМРО – Иван Михайлов. Търговец на спиртни напитки, изкупуване на добитък и др. Временно членува в БКП, след това бива изключен за опитите да образува група в партията. Вражески настроен срещу народната власт.

Христо Тодоров Георгиев – Баща му съден на 10 години затвор от Народния съд за начети в службата му.

В следващото си редовно заседание Изпълнителния комитет на ГОНС – Кърджали добавя още две имена на лица на които не позволява да подадат документи за кандидатстване във висше учебно заведение или полувисш институт. Не утвърждава формулярите на Борис Димитров Донков и Величка Пантелеева Хаджипантелеева, поради това че бащата на Борис Димитров Донков е бил на служба в полицията от 1934 до 1937 г. и на Величка Пантелеева Хаджипантелеева, затова че е изключена през 1949 г. от ДСНМ и до сега не е потърсила организацията.

Тези ограничителни мерки, поставящи в неравностойно положение с връстниците им много с нищо не провинени младежи и девойки, са станали причина за не малко психически травми и житейски трагедии. Действията на комунистическата власт са особено цинични на фона на шумното тръбене на свободата и равните възможности на младите в условията на социализма. По- упоритите обаче настойчиво са продължили да търсят свой път за заобикаляне на съществуващите ограничения. Промъкнали се край многобройните пречки, поставяни от партийния подход към младите със своите природни заложби и всеотдаен труд, много от тях успяват не само да получат така желаното висше образование, но и да си завоюват завидно място сред първите в областта, в която работят. Така например известност и уважение в областта на историческите науки добива проф. д-р Елена Стателова, а в областта на физико-математическите науки – доцент Иван Янев Янчев. Въпреки професионализма и постиженията в научната област обаче, принадлежността им към семейства, чиито членове са били подвеждани под отговорност по закона за конфискуване на имуществото, придобито по “незаконен” начин, продължава да бъде една сериозна спънка в административното им израстване, в заемането от тях на ръководни постове до ноември 1989 г.

Разработената система за ограничаване на достъпа до висшите учебни заведения на “неблагонадеждните” и критично мислещите, за по-голяма сигурност е била допълнена от още по-детайлно разработена система на правилегии и протекции. На всички ни все още до болка познати са привилегиите на синовете и дъщерите на активните борци против фашизма и капитализма за кандидатствуване във ВУЗ-овете на страната и в страните от социалистическия лагер, подборът на кадрите за изпращане на обучение в т.н. Академия за обществени науки и социално управление в София и сходните им курсове в СССР, откъдето заслужилите доверието на партийните кадровици се връщаха всестранно подготвени за всяка дейност, “дялани камъни” за ръководството на всички сектори на обществения живот, въпреки повърхността и непродължителните срокове за обучението им. Развиването на системата за достъп до задочните форми на обучение с предимство, и на системата на целевите бройки на партийните комитети допълват картината на подготовката на червения “елит” на това общество, градено и утвърждавано по съветски образец.