Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Винаги щом започне предизборна кампания се надава страшен вой за това, че българските турци, щели за дойдат с автобуси  от Турция, за да гласуват за „турските" партии, както наричат ДПС и ДОСТ добре платените политически оплаквачки. И никой от кичещите се със знамето на национализма не смее да попита: КОЙ е причината, за да ги има тези автобуси. Автобусите на позорното петно на комунистическия режим. И как да попитат лабораторно проектираните националистически формации, като ще трябва да посочат собствените си родители – БКП и ДС. Защото лидерите на тези „националисти", които щели да отидат с телата си пазят автобусите да не преминат границата, крият във вътрешния си джоб поне по едно досие и по едно – а някои и по повече – псевдоним на агент или доносник на репресивните комунистически служби.
Истината за това 

КОЙ прокуди българските турци

 
 продължава да се крие  подобно на срамна семейна тайна. За да не знаят новите поколения КОЙ заложи бомбата на разделението на българското общество. И КОЙ превърна българските турци в заложници на ДПС и послушна безропотна машина за гласуване. В България е извършено етническо прочистване и това не може да не се казва на висок глас. Потъпкани са правото на свободното самоопределение на стотици хиляди мирни български граждани. А в края на 80-те години на миналия век те са изгонени насилствено от родината им.

Етническото прочистване

започва с лично решение на Тодор Живков и е изпълнено от слугите на комунистическия режим Държавна сигурност. То се нарича ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС. Останалите не унищожени документи на ДС говорят красноречиво. В тях може да бъде прочетена истината за т. нар преименуване на турско-арабските имена, потушаването на бунтовете, хвърлянето на недоволните в лагера Белене?! (Виж факсимилетата от Инструкция на Шесто управление на Държавна сигурност във връзка с провеждането на мероприятията по подмяна на турско-арабските имена 1.01.1985г) Това престъпление на българската комунистическа власт, която изсели над 300 000 български граждани, остана ненаказана.
В началото на 90-те години на миналия век започна делото срещу Възродителния процес. То вървеше при закрити врати, без каквато и да било публичност, с многобройни отлагания, докато повечето обвиняеми не напуснаха света на живите. Обвинителният акт, който не стигна доникъде, беше представен на обществото едва през 2001 година. Чак тогава стана ясно, че членовете на Политбюро никога не са били обвинявани за насилственото изселване на повече от 300 000 души в Турция през 1989 година. Така с огромно закъснение лъсна ужасяващата истина, че за най-зрелищното престъпление на режима дори не е бил правен опит за търсене на отговорност. Като ордени на безхаберието и зависимостите могат да бъдат закачени върху съдебната система и делата от №1 до № 4, които безславно събират прах в архивите, а може и да се вече прекратени по давност. В същото време поколението на дейците от Държавна сигурност пълнят кандидат депутатските листи и се пънат да продължат да ни управляват. А задкулисните

кукловоди продължават да пренареждат фигурите

на политическата карта на България.
Клипът, в който се вижда как представители на партия ДОСТ почитат паметта на героите от съпротивата срещу комунистическия режим и жертви на Възродителния процес, възбуди голям дебат. Дори Съветът за електронни медии се самосезира и сезира Централната избирателна комисия, която спря клипа. Питаме обаче знаят ли тези „патриоти", че двама от тримата атентатори – Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), които са причинили серията от атентати през 1984-1985 година, включително и атентата на гара Буново, са агенти на Държавна сигурност от окръжното управление в Бургас. За което има достатъчно достоверни документи от запазените досиета на ДС. Или е по-лесно да се играе на патриотичната струна на обществото и то от хора доказани агенти на Държавна сигурност. И каква е разликата между тези, които депортираха евреите, и тези, които депортираха българските мюсюлмани.
Нека си спомним сега срамната страница на

Голямата екскурзия, 

която е кулминацията на доктрината за етническото прочистване  на България и която е заложената от преди 30 години бомба на разделението.
Не може да се вайкаме, че щели да идват автобуси за изборите, а да не припомним злокобната дата 21 август 1989 г. Най-страшният ден от Голямата екскурзия.
Още в края на май 1989 г , по точно на 29 май, Тодор Живков в телевизионно обръщение провокира Турция да отвори границите си за желаещите да се изселят там български граждани. В страната започва да се създава изкуствено напрежение, разгарят се националистически страсти, провокира се нетърпимост към етническите турци, които официално са със сменени имена и се водят българи. Пред партийния актив Живков манипулира: „Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо подобно."
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Оказва се, че Турция не е готова да приеме голяма изселническа вълна на територията си. На българо-турската граница се възцарява хаос и колони от чакащи коли и пешеходци. На 21 август преминаването на превозни средства и хора е спряно от турските власти едностранно. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Имотите на напусналите държавата пък се разграбва или изкупуват на безценица от мародери, които трупат лесни пари от трагедията.
Това обаче не е краят. Това е началото на следващата разработка на ДС – създаването на партията ДПС. И е заложена обществена бомба за поколенията. Те обаче трябва да знаят истината. Такава каквато е, по документи, а не разказана от кукловодите на Държавна сигурност.