2 Септември, 2026

Баба Тонка - българската светица на Свободата

Баба Тонка - българската светица на Свободата

 

Само преди месеци отбелязахме 200 години от рождението й, а днес се навършват 120 години от смъртта й.

Баба Тонка ражда седем деца – пет момчета и две момичета. Всички те по-късно се включват в националноосвободителното движение.

Петър Обретенов е четник в Българската легия в Белград. Брат му Ангел Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Диарбекир.

Със съдбата на четниците на двамата войводи е свързана и една от най-достойните постъпки на Баба Тонка – благодарение на нея останките от обесените са погребани по християнски, а черепът на Караджата укрива в дома си и той става национална реликва. По думите на Захари Стоянов, когато през 1878 г. синовете й и другарите им се завръщат в Русе, Баба Тонка ги посреща с тази светиня.

Никола Обретенов е централна фигура в създадения през есента на 1871 г. в русенското читалище “Зора” Русенски революционен комитет. По време на Априлското въстание той е сред Ботевите четници и става свидетел на смъртта на поета. След разгрома на четата е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.

През 1875 г. Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил войвода.

В освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село Червена вода за участие в Априлското въстание.

Другата дъщеря – Анастасия Обретенова, се омъжва за Захари Стоянов.

Баба Тонка е в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години на 19 век. Къщата на смелата българка става главен разпределителен център за революционната дейност в района. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция между Гюргевския революционен комитет и вътрешността на българските земи минава през къщата и през ръцете на родолюбивата българка. За по-малко от осем години тя загубва четирима от петимата си синове, дали младостта си за българската свобода. Няма по-ярък пример в нашата история за приемственост на поколенията в борбата за Освобождение от това, което направи за тази свобода Баба Тонка със своите синове и дъщери.

Поклон пред паметта й!

 

Сподели:
102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода

102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода

Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините

83 години  България помни трагичната гибел на цар Борис III

83 години България помни трагичната гибел на цар Борис III

Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България

  Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)

Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)

Години по-късно опълченецът пак вика "ура-а-а"… и е в първите редици сред доброволците при Сливница в  Сръбско-българската война, а през Балканската – е под знамената на Македоно-одринското опълчение

Коментари (0)