Разтърсващ разказ на земеделския лидер Г. М. Димитров за това, как е успял да се спаси от кървава хайка, подготвена му от българска компартия през лятото на 1945 година публикува Сайтът desebg.com.

В него той описва начина, по който е успял да се измъкне от поставената му охрана пред дома му, сред която е имало и „цивилни агенти на НКВД” и да потърси убежище при дипломатически представители на САЩ.

Разказва как съпругата му и секретарката му Мара Рачова веднага са били арестувани и подложени на изтезания до несвяст.

Г. М. Димитров посочва, че жена му е спасена, след като британският премиер Уинстън Чърчил лично се застъпва за освобождаването ѝ, с искане до комунистическото управление, „придружено с остър език по повод на грубияните, които водят война с жени”.

Земеделският лидер отбелязва със съжаление, че западната намеса не е успяла да спаси неговата секретарка Мара Рачова – „крехкото младо момиче не можа да издържи „разпита”.

Г. М. Димитров дава и общата картина на комунистическите репресии след Деветосептемврийския преврат: „25 000 български граждани са били ликвидирани и кървавото клане все още продължава”.

Той още посочва, че докато България е търсила капитулация в Кайро, с англо-американските сили Русия е обявил война на страната ни и я е окупирал без боеве, а „най-късата война, записана в историята, беше най-прозрачно в нейните [на Русия] разбойнически цели”.

Свидетелството му е публикувано, след като той се спасява на Запад, във в. „Новия водач”. Държавна сигурност го препечатва на машинопис, документ, който достига до нас чрез архивите на репресивния апарат на БКП. Някой от ДС е уточнил на ръка върху първата страница от документа, че вестникът е "мръсно социалдемократическо вестниче".

Редакционното мото на статията е „Бягството на един български патриот от кървавата комунистическа чистка”, а заглавието е „Американският министър стоеше с пушка в ръка”.

Г. М. Димитров описва и сблъсъка между американските и съветските представители, след като войници на последните поставят под блокада вилата, в която дипломатите на САЩ дават убежище на преследвания български политически лидер.

През 1945 г. той се превръща в мишена №1 на дошлите на власт със съветска окупация на България през септември 1944 г. комунисти заради голямото влияние, което има БЗНС.

Отстранен е чрез разцепване на земеделския съюз, а заради влошеното му здравословно състояние компартията отлага ареста му, като поставя денонощна охрана пред дома му.

Преговорите между американците и руснаците за съдбата му продължават няколко месеца, като накрая САЩ издействат той и съпругата му да напуснат безпрепятствено България.

Комунистите обаче не разрешават с тях да отпътуват двете им деца. Синът им почива на 25-годишна възраст, а на родителите не им е разрешено да пристигнат и да се простят с него. Комунистическият режим пуска при тях в Америка дъщеря им Анастасия (Мозер) четвърт век по-късно, през 60-те години на ХХ век.

В политическа емиграция Г. М. Димитров подновява дейността на създадения от него още през 1941 г. зад граница Български национален комитет, който от 1948 г. се превръща в една от големите антикомунистически български емигрантски организации.

В изгнание земеделският лидер стои в основата на политическата инициатива за създаването българската рота 4093 в НАТО през 1951 г. По-късно, като представител на Обществото на поробените народи, той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, в който тя е пълноправен член от 2007 г.

Документът е включен в разширения документален вариант на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1989” на Комисията по досиетата, 2014 г.

Вижте документът в галерия